Книга е още в много ранна фаза на написване

Достъп до клас

За да се управлява достъпът до клас, спецификаторът трябва да се появи преди class. Така може да се напише:

public class Widget {

Тоест името на библиотеката е mylib и всеки клиент може да има достъп до Widget чрез

import mylib.Widget;

или

Има обаче двойка допълнителни ограничения:

1. 
   Може да има само един public за компилационна единица (файл). Идеята е че всяка компилационна единица има единствен интерфейс представян от то­зи клас. Може да има колкото трябват “приятелски” спомагателни кла­со­ве. Ако имате повече от един public в компилационната единица ком­пи­ла­то­рът ще издаде съобщение за грешка.
   
2. 
   Името на public класа трябва точно да съвпада с името на ком­пи­ла­цион­на­та единица, която го съдържа, включително капитализацията. Така за Widget името на файла трябва да е Widget.java, не widget.java или WIDGET.java. Ще излезе грешка при компилация ако те не съвпадат.
   
3. 
   Възможно е, макар и да не е типично, да има компилационна единица без ни­какъв публичен клас. В този случай може да я наречете както желаете.
   

Забележете че клас не може да бъде private (което ще го направи недостъпен за всич­ко освен за него), или protected.⁴ Така че имате два избора за достъп до клас: “приятелски” или public. Ако не искате никой да има достъп до този клас, мо­же да направите всички конструктори private, предотвратявайки всеки освен вас, от static член на класа, да може да направи обект.⁵ Ето пример:

//: c05:Lunch.java

// Demonstrates class access specifiers.

// Make a class effectively private

// with private constructors:

private Soup() {}

// (1) Allow creation via static method:

public static Soup makeSoup() {

return new Soup();

}

// (2) Create a static object and

// (The "Singleton" pattern):

private static Soup ps1 = new Soup();

public static Soup access() {

return ps1;

}

public void f() {}

void f() { new Lunch(); }

}
// Only one public class allowed per file:

public class Lunch {

void test() {

// Can't do this! Private constructor:

//! Soup priv1 = new Soup();

Soup priv2 = Soup.makeSoup();

Sandwich f1 = new Sandwich();

Soup.access().f();

}

} ///:~

public static Soup access() {

return ps1;

}

може да изглежда малко смущаваща на пръв поглед. Думата преди името на ме­то­да (access) казва какво той връща. До тук най-често това беше void, което зна­чи че не връща нищо. Но също би могло да се върне манипулатор на обект, как­то е в случая. Този метод връща манипулатор на обект Soup.

Втората възможност използва т.н. design pattern, което ще се дискутира по-къс­но в тази книга. Този конкретно шаблон се нарича “singleton” понеже позволява да се създаде само един обект изобщо. Обектът от клас Soup се създава котж static private член на Soup, така че има един и само един и не може да се до­бе­ре­те до него освен с public метода access( ).

Както вече беше споменато, ако не сложите спецификатор за достъп той става по подразбиране “приятелски.” Това значи че обект от този клас може да се съз­даде от всеки друг клас в пакета, но не и от клас извън него. (Помнете, всич­ки­те файлове в една директория които нямат явни package декларации са неяв­но част от пакета по подразбиране за същата директория.) Обаче ако static член от този клас е public, клиент-програмистът има достъп до static члена въпреки че не може да създаде обект от този клас.