Книга е озаглавена „Седемте духовни закона на успеха", но заглавието й би могло да бъде и „Седемте духовни закона на живота"

Закон за най-малкото усилие

Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.

Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тре­вата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Ри­бите не се мъчат да плуват, те просто плуват. Цве­тята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъща­та им природа. Земята не се мъчи да се върти око­ло собствената си ос; природата й е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звезди­те е да светят и блещукат. А нашата човешка при­рода е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.

Във ведическата наука, вековната философия на Индия, това е известно като принцип на пестене на усилията, или „прави по-малко и постигай повече". В крайна сметка достигаш състояние, в което не вършиш нищо и постигаш всичко. Кое­то означава, че е достатъчно само да се появи ня­каква идея, и тя се материализира без всякакви усилия. Онова, което обикновено наричаме „чу­до", всъщност е проявление на закона за най-мал­кото усилие.

Разумът на природата функционира без усилие, без съпротивление, спонтанно. Той е нелинеарен; той е интуитивен, холистичен и стимулиращ. И когато сте в хармония с природата, когато сте опознали добре истинската си същност, вие сте в състояние да се възползвате от закона за най-мал­кото усилие.

Най-малко усилия се изразходват, когато дейс­твията ви са мотивирани от любов, защото при­родата се крепи от енергията на любовта. Когато се стремите към власт и контрол над други хора, вие пилеете енергия. Когато се стремите към па­ри или власт, за да задоволите собственото си его, вие хабите енергия, тичайки подир илюзията за щастие, вместо да се радвате на щастието в мо­мента. Когато се стремите към парите само за лична облага, вие прекъсвате притока на енергия към себе си и пречите на разума на природата да се прояви. Но когато действията ви са мотивира­ни от любов, вашата енергия се умножава и нат­рупва и акумулираната излишна енергия може да бъде насочена към създаването на нещо, което же­лаете, включително неограничено богатство.

Мислете за своето тяло като за уред за регули­ране на енергията: то генерира, натрупва и изразходва енергия. Ако знаете как ефикасно да ге­нерирате, натрупвате и изразходвате енергия, вие ще сте в състояние да създадете произволно го­лямо богатство. Вниманието към егото консуми­ра най-голямо количество енергия. Когато вът­решният ви ориентир е егото, когато се стремите към власт и контрол над други хора или към одоб­рението на другите, вие прахосвате енергия.

Ако тази енергия бъде освободена, тя може от­ново да бъде канализирана и използвана за съз­даването на всичко, каквото поискате. Ако вът­решният ви ориентир е вашият дух, ако сте неу­язвими за критиките и не се боите от никакви пре­дизвикателства, вие можете да впрегнете силата на любовта и да използвате творчески енергията в името на благоденствието и еволюцията.

В „Изкуството да мечтаеш" Дон Хуан казва на Карлос Кастанеда: „...повечето от енергията ни отива да крепим своите позиции в обществото... Ако бяхме готови да загубим част от тези пози­ции, щяха да ни се случат две изключителни не­ща. Първо, бихме освободили енергията си от уси­лията за поддържане илюзорната представа за нашето величие и второ, бихме си осигурили дос­татъчно енергия, за да... добием представа за дейс­твителното величие на Вселената."

* * *

Като се противите на този момент, вие всъщ­ност се противите на цялата Вселена. Вместо то­ва можете да вземете решение днес да не се про­тивите на Вселената, противейки се на момента. Това означава, че приемате този момент напълно и безрезервно. Приемате нещата такива, каквито са, а не такива, каквито бихте искали да бъдат в този момент. Важно е това да се разбере. Може­те да си пожелаете в бъдеще нещата да бъдат раз­лични, но в този момент ще трябва да ги приеме­те такива, каквито са.

Ако сте обезсърчени и разстроени от някого или от нещо, спомнете си, че не реагирате на човека или ситуацията, а на своите чувства по отноше­ние на човека и ситуацията. Това са ваши чувства и за тях друг няма вина. Когато приемете и осъз­наете това напълно, вие сте готови да поемете отговорността за начина, по който се чувствате, и да го промените. А щом сте в състояние да при­емате нещата такива, каквито са, вие сте готови да поемете отговорността за своето положение и за събитията, на които гледате като на проблем.

Ето че стигнахме до втория компонент на за­кона за най-малкото усилие: отговорността. Как­во е отговорност? Отговорност означава да не об­виняваш никого и нищо за своето положение, включително и себе си. Отговорност означава, приемайки дадено обстоятелство, дадено събитие, даден проблем, да си способен на градивна реак­ция към положението, такова, каквото е в момен­та. Всеки проблем съдържа в себе си семена на възможности и съзнанието за това ви позволява да вземете момента и да го преобразите в по-доб­ро нещо или в по-добра ситуация.

Така всяка ситуация, минаваща за неприятна, ще се превърне във възможност за създаване на нещо ново и красиво и всеки, считан за мъчител или тиранин, ще се превърне във ваш учител. Ре­алността е въпрос на интерпретация. И ако вие предпочетете да интерпретирате реалността по то­зи начин, ще имате около себе си много учители и много възможности за развитие.

Винаги, когато се сблъскате с тиранин, мъчи­тел, учител, приятел или враг (по същество меж­ду тях няма разлика), напомнете си: „Този момент е такъв, какъвто трябва да бъде." Каквито и взаи­моотношения да сте създали през живота си, те са тъкмо взаимоотношенията, които са ви нужни за живота в този момент. Зад всички събития има скрит смисъл и този скрит смисъл служи на ва­шата еволюция.

Третият компонент на закона за най-малкото усилие е непротивенето, което означава, че вашето съзнание е настроено да не се противи и вие сте отхвърлили необходимостта да убеждавате другите в своята правота. Ако наблюдавате хо­рата около себе си, ще установите, че те прекар­ват деветдесет и девет на сто от времето си, отс­тоявайки своите становища. Ако вие просто се отърсите от необходимостта да защитавате схва­щанията си, в резултат ще разполагате с огром­ни количества енергия, прахосвана преди.

Когато заемете отбранителна позиция, когато обвинявате другите, не приемате момента, не се примирявате с него, животът ви среща съпротив­ление. Винаги, когато срещнете съпротивление, си давайте сметка, че ако насилвате ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава. Нали не искате да сте като висок дъб, който не се превива пред бурята, а се прекършва и рухва. Положително бихте предпочели да бъдете гъвкави като тръс­тиката, която се свежда под поривите на вятъра, но оцелява.

Напълно се откажете да защитавате станови­щето си. Като нямате становище, което да защи­тавате, вие не позволявате да се породи спор. Пра­вите ли го постоянно, престанете ли да се борите и съпротивлявате, вие ще изживеете в пълна мя­ра настоящето, а това е подарък. Веднъж някой ми каза: „Миналото е история, бъдещето е мис­терия, а този момент е дар. Затова се нарича „the present"³ (настояще)."

Ако прегърнете настоящето и се слеете с него, ще почувствате, че във всяко живо същество пул­сира огън, светлина, искра на екстаза. А щом за­почнете да усещате това тържество на духа във всичко, което е живо, щом го възприемете напъл­но, във вас ще се зароди радост и вие ще отхвър­лите ужасното бреме на противенето, възмуще­нието и уязвимостта. И едва тогава ще станете весели, безгрижни и свободни.

В тази радостна, проста свобода вие ще знаете без всякакво съмнение в сърцето си, че всичко, което искате, е достъпно за вас, когато и да го пожелаете, защото вашето желание ще идва от нивото на щастието, не от нивото на тревогата и страха. Не е нужно да давате обяснения; просто заявете своето намерение пред себе си и ще изпитвате удовлетворение, задоволство, радост, сво­бода и автономност във всеки момент от живота си.

Обещайте си да следвате пътя на непротивенето. Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и уси­лие. Когато постигнете деликатната комбинация от приемане, отговорност и непротивене, живо­тът ви ще потече без всякакво усилие.

Ако продължавате да бъдете открити за всякак­ви становища, да не се придържате упорито само към едно, вашите мечти и желания ще се слеят с желанията на природата. Тогава ще можете да ос­вободите намеренията си без остатък и просто да чакате подходящия момент, когато вашите жела­ния ще разцъфнат в реалност. Можете да бъдете сигурни, че ако моментът е подходящ, желанията ви ще се реализират. Това е законът за най-мал­кото усилие.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЙ-МАЛКОТО УСИЛИЕ
Ще се възползвам от закона за най-малкото усилие, като обещая пред себе си следно:

1. Ще упражнявам приемане. Днес ще приемам хората, ситуациите, обстоятелствата и събитията такива, каквито са. Ще помня, че този момент е такъв, какъвто трябва да бъде, защото целият свят е такъв, какъвто трябва да бъде. Няма да се боря срещу цялата Вселена, борей­ки се срещу този момент. Моето приемане е пълно. Приемам нещата такива, каквито са в този момент, а не такива, каквито желая да бъ­дат.

2. Приемайки нещата такива, каквито са, ще пое­ма отговорността за своето положение и за всички онези събития, в които виждам проблем. Зная, че да поемам отговорност означава да не обвинявам никого и нищо за своето положение (включително и себе си). Също така зная, че всеки проблем представлява скрита възмож­ност, и будният поглед за възможностите ми позволява да взема този момент и да го прео­бразя в нещо по-полезно.

3. Днес моето съзнание ще остане настроено на непротивене. Ще отхвърля необходимостта да защитавам своето становище. Няма да изпит­вам потребност да убеждавам другите, че тряб­ва да приемат моето гледище. Ще остана отк­рит за всички мнения и няма да се придържам настойчиво към никое от тях.

„Химн на сътворението ", „Ригведа "

Петият духовен закон на успеха е законът за намерението и желанието. Този закон се ба­зира на факта, че енергията и информацията съ­ществуват навсякъде в природата. Всъщност на нивото на квантовото поле няма нищо друго ос­вен енергия и информация. Квантовото поле е просто още едно название за полето на чистото съзнание или чистата потенциалност. То се влияе от намеренията и желанията. Нека разгледаме този процес по-подробно.

Сведени до своите основни съставни части, цве­тето, дъгата, дървото, стръкчето трева и човеш­кото тяло са само енергия и информация. Цялата Вселена по същество е движение на енергия и информация. Единствената разлика между вас и дър­вото е информационното и енергийното съдър­жание в организмите ви.

На материално равнище и вие, и първото сте направени от едни и същи рециклирани вещества: главно въглерод, водород, кислород, азот и ми­нимални количества от други елементи. Бихте могли да ги купите в магазина за няколко долара. Следователно разликата между вас и дървото не е във въглерода, водорода или кислорода. На прак­тика вие и дървото осъществявате непрекъснат взаимообмен на въглерод и кислород. Истинска­та разлика между вас е в енергията и информацията.

В програмата на природата ние с вас сме при­вилегирован вид. Имаме нервна система, която е в състояние да възприема енергията и информа­ционното съдържание на онова локализирано по­ле, което поражда нашето физическо тяло. Субек­тивно ние възприемаме полето като свои мисли, усещания, чувства, желания, спомени, инстинк­ти, импулси и убеждения. Обективно то се възп­риема като физическо тяло, а чрез физическото си тяло ние възприемаме същото това поле като свят. Но няма никаква разлика. Не случайно древ­ните мъдреци са казвали: „Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго."

Вашето тяло не е разграничено от тялото на Вселената, защото на квантовите механични ни­ва няма ясно очертани граници. Вие сте като ня­какво раздвижване, като вълна, колебание, кон­вулсия, завихряне, локализирано смущение в го­лямото квантово поле. Голямото квантово поле, Вселената, е вашето разширено тяло.

Нервната ни система не само притежава спо­собността да възприема информацията и енерги­ята на собственото ни квантово поле. Тъй като благодарение именно на тази чудесна нервна сис­тема човешкото съзнание е безкрайно гъвкаво, ние сме в състояние съзнателно да променяме ин­формационното съдържание, пораждащо физичес­кото ни тяло. Ние можем съзнателно да проме­няме енергията и информационното съдържание на собственото си квантово механично тяло и сле­дователно да влияем върху енергията и инфор­мационното съдържание на разширеното си тяло (своята обкръжаваща среда, своя свят) и да кара­ме нещата да се материализират в него.

Тази съзнателна промяна се предизвиква от две­те присъщи на съзнанието свойства: внимание и намерение. Вниманието енергизира, а намерени­ето трансформира. Всяко нещо, към което насо­чите вашето внимание, ще засили присъствието си във вашия живот. Всяко нещо, от което оттег­лите вниманието си, ще избледнее, ще се разпад­не и ще изчезне. Намерението от своя страна пре­дизвиква трансформация на енергията и инфор­мацията. Намерението организира собственото си осъществяване.

Свойството намерение към обекта на внима­ние може да организира безкрайност от пространствено-временни събития, за да се осъществи, при условие че човек спазва и останалите духовни за­кони на успеха. Това е така, защото в плодород­ната почва на вниманието намерението има без­крайна организираща сила. Безкрайна организи­раща сила означава силата да се организират без­крайност от пространствено-временни събития, всичките едновременно. Ние виждаме проявлението на тази безкрайна организираща сила във вся­ко стръкче трева, във всеки ябълков цвят, във вся­ка клетка от тялото си. Виждаме я във всичко, ко­ето е живо.

В програмата на природата всяко нещо е взаи­мосвързано и зависимо от всичко останало. Мармотът изпълзява от дупката си и ние разбираме, че идва пролет. В определено време на годината птиците мигрират в определена посока. Приро­дата е симфония. И тази симфония мълчаливо се оркестрира в първичното пространство на сътво­рението.

Човешкото тяло е друг добър пример за тази симфония. Отделната клетка в човешкото тяло из­вършва около шест трилиона операции в секунда и е длъжна да знае какво върши в същото време всяка друга клетка в организма. Човешкото тяло може в едно и също време да музицира, да уни­щожава микроби, да създава бебе, да рецитира поезия и да следи движението на звездите, защо­то полето на безкрайната взаимозависимост е част от неговото информационно поле.

Забележителното в нервната система на чове­ка е, че тя може да командва тази безкрайна орга­низираща сила посредством съзнателно намере­ние. При човека намерението не е фиксирано или затворено в неизменна схема от енергия и инфор­мация. То притежава безкрайна гъвкавост. С дру­ги думи, ако не нарушавате останалите закони на природата, чрез намерението си вие можете бук­вално да наредите на всеки един от тях да изпъл­нява собствените ви мечти и желания.

Във ваша власт е да накарате космическия ком­пютър с неговата безкрайна организираща сила да заработи за вас. Вие можете да влезете в пър­вичното пространство на сътворението, да вне­сете намерение и само с внасянето на това наме­рение да активирате полето на безкрайната взаи­мозависимост.

Намерението полага основите за спонтанното без усилие и съпротивление, протичане на чиста­та потенциалност, търсеща израз от непроявеното в проявеното. Единственото, за което трябва да внимавате, е да прилагате своето намерение в полза на човечеството. Когато сте в крак със се­демте духовни закона на успеха, това става спон­танно.

* * *

Намерението, съчетано с необвързаност, води до насочено към живота отчитане на настоящия момент. А когато действието се извършва с от­читане на настоящия момент, то е извънредно продуктивно. Вашето намерение е адресирано към бъдещето, ала вниманието ви е в настоящето. А щом като вниманието ви е в настоящето, вашето намерение за бъдещето ще се осъществи, защото бъдещето се създава в настоящето. Трябва да при­емете настоящето такова, каквото е. Да приеме­те настоящето и да отправите намеренията си към бъдещето. Бъдещето е нещо, което винаги може­те да създадете чрез необвързано намерение, ала никога не бива да се борите срещу настоящето.

Миналото, настоящето и бъдещето са все свойс­тва на съзнанието. Миналото е спомен, памет; бъ­дещето е очакване; настоящето е възприемане. Ето защо времето е движение на мисълта. Както миналото, така и бъдещето са родени във въоб­ражението ни; само настоящето, което е възпри­емане, е реално и вечно. То е. То е потенциалността за пространство-време, материя и енергия. То е безкрайно поле на възможностите, изразяващо се в абстрактни сили, като светлина, топлина, елек­тричество, магнетизъм или гравитация. Тези си­ли не са нито в миналото, нито в бъдещето. Те просто съществуват.

Нашата интерпретация на тези абстрактни си­ли ни дава познанията за конкретните явления и форми. Запомнени интерпретации на абстрактни сили създават опита от миналото, очаквани ин­терпретации на същите абстрактни сили създа­ват бъдещето. Те са свойства на вниманието като част от съзнанието. Когато тези свойства са освободени от бремето на миналото, действията ни в настоящето се превръщат в плодородна почва за създаване на бъдещето.

Намерението, основаващо се на необвързана­та свобода на настоящето, служи като катализа­тор, с помощта на който от правилно дозираната смес материя, енергия и пространствено-временни събития се получава всичко, каквото поиска­те.

Ако имате насочено към живота, отчитащо нас­тоящия момент съзнание, имагинерните спънки (каквито са над деветдесет на сто от срещаните спънки) се разпадат и изчезват. Останалите по-малко от десет процента могат да бъдат преоб­разени във възможности посредством еднопосоч­но намерение.

Еднопосочно намерение е свойството на вни­манието да се фиксира неотклонно в целта. Ед­нопосочно намерение означава да съсредоточите вниманието си в очаквания резултат с такава неп­реклонна целенасоченост, че да не позволявате спънките да го изтощават и разсейват. На лице е тотално изключване на всякакви спънки от ваше­то съзнание. Вие сте в състояние да поддържате непоклатимо спокойствие, бидейки отдадени страстно на своята цел. Това е силата на необ­вързаното съзнание и същевременно на еднопо­сочното, фокусирано намерение.

Научете се да използвате силата на намерени­ето и ще можете да създавате всичко, каквото по­желаете. Резултати се постигат и чрез труд и уси­лия, ала помислете за цената. Тя е стрес, инфарк­ти и нарушена функция на имунната ви система. Много по-добре е да изпълните следните пет изис­квания на закона за намерението и желанието. Ако спазвате тези пет условия за осъществяването на вашите желания, намерението ви ще генерира своя собствена сила:

1. Влезте в пролуката. Това означава да се със­редоточите в тихото пространство между мисли­те, да навлезете в тишината - онова ниво на съ­ществуване, което е вашето основно състояние.

2. Веднъж установили се в това състояние на съществуване, освободете намеренията и жела­нията си. Когато наистина сте в пролуката, там няма мисъл, няма намерение, ала вие внасяте намерението на излизане от пролуката, на мястото, където тя се съединява с мисълта. В случай че имате поредица от цели, можете да ги запишете и да фокусирате намерението си върху тях, пре­ди да влезете в пролуката. Ако желаете успешна кариера и влизате в пролуката с това намерение, то вече ще е там като леко потрепване в съзнание­то ви. Да освободите в пролуката своите намере­ния и желания, означава да ги засадите в плодо­родната почва на чистата потенциалност и да очак­вате те да разцъфнат, когато настъпи подходящо­то време. Вие не искате да изравяте семената на своите желания, за да видите дали са покълнали, или да се обвързвате твърдо с начина, по който те ще се развият. Искате само да ги освободите.

3. Останете в състояние на самоориентиране. Това означава да останете установени в съзнани­ето за истинската си същност (вашия дух, вашата връзка с полето на чистата потенциалност). Оз­начава също да не гледате на себе си през очите на света, т.е., да не допускате да бъдете повлия­вани от мненията и критиките на другите. По-лес­но ще поддържате състоянието на самоориенти­ране, ако запазите своите желания за себе си; не ги споделяйте с друг, освен ако той няма съвсем същите желания като вашите и не е тясно свър­зан с вас.

4. Откажете се от своята обвързаност с послед­ствията. Това означава да се откажете от твърда­та си обвързаност с определен резултат и да жи­веете с мъдростта на съмнението. Означава да се радвате на всеки миг от своето пътуване през жи­вота, макар и да не знаете какво ще стане.

5. Оставете Вселената да се занимава с под­робностите. Освободени в пролуката, вашите на­мерения и желания имат безкрайна организираща сила. Доверете се на тази безкрайна органи­зираща сила и тя ще подреди всички детайли вмес­то вас.

Помнете, че истинската ви природа е чисто ду­ховна. Където и да отидете, носете съзнанието за своя дух; внимателно освобождавайте желания­та си и Вселената ще се заеме с детайлите вмес­то вас.

Ще се възползвам от закона за намерението и желанието, като обещая пред себе си следното:

1. Ще направя списък на всичките си желания. Ще нося този списък със себе си, където и да оти­да. Ще поглеждам този списък, преди да се впус­на в мълчание и медитация. Ще го поглеждам, преди да заспя вечер. Ще го поглеждам, щом се събудя сутрин.

2. Ще освободя този списък на своите желания и ще го предам в утробата на сътворението, вяр­вайки, че когато нещата сякаш не вървят, както аз искам, за това си има причина и космически­ят план ми е отредил роля, много по-значима от тази, която съм си представял.

3. Ще си напомням да практикувам възприемане на настоящия момент във всичките си дейст­вия. Няма да позволявам спънките да ангажи­рат и разсейват вниманието ми в настоящия мо­мент. Ще приемам настоящето такова, каквото е, и ще материализирам бъдещето чрез най-дъл­боките, най-съкровените си намерения и жела­ния.