Книга „Heidegger’s Interpretation of Kant Categories, Imagination and Temporality
Изтегляне 111.95 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Jordanka Jordanova, Папазки и Winbet
| Heidegger‘s Appropriation of Kant). В своята интерпретация, Хайдегер нетвърди, че Кант споделя неговата концепция за. Нито пък, че съзнателно повдига въпроса за битието (Seinsfrage). Кант се занимава с познаващия субекта не може да се идентифицира със субект. Битието нае битие-в-света (In-der-Welt-Sein) и не трябва да се редуцира до субект-обектната взаимовръзка. По отношение на битието, Хайдегер смята, че Кант го приравнява до наличното (С разпадането на германския идеализъм и неговата идея за философията като (наука, те. абсолютно знание, познанието за реалността е оставено само и единствено на позитивните науки, което оставя за философията задачата да анализира научните познания ида се опитва да обясни как са възможни. Философията се превръща в теория на познанието и по-специално, в теорията на научното познание. В съответствие с тази концепция за една доста ограничена роля на философията, Критиката започва да се разглежда като единствено ангажирана с теорията на естествените науки. Счита сече Кант единствено пита Като се има предвид факта на природонаучните познания, какви са условията за тяхната възможност От гледна точка на Хайдегер, един такъв чисто епистемологически прочитна Кант е погрешен. Според него, Критиката не е епистемологичен, а онтологичен труд, който трябва да бъде разглежда в светлината на metaphysica Generalis (обща метафизиката). Кант (в съзвучие и с традицията, разглежда метафизиката като фундаментално знание за нещата като такива и нещата като цяло. Метафизиката има за истинска цел на изследванията си само три идеи Бог, свобода и безсмъртие. Всичко друго, с което тази наука се занимава, и служи само като средство, за да стигне до тези идеи и тяхната реалност (Кант, 2013: 382). Тези идеи с оглед на предмета им се отнасят до тоталността на условията на нашето съществуване и следователно до безусловното, което е невъзможно да стане предметна опит (емпирично познание) (Стоев, 2011: Нужно е да се отбележи, че Кант говори за метафизика в няколко различни смисъла. Трябва да бъде разграничена метафизиката като естествена заложба (Naturanlange) и метафизиката като наука. Първата се състои в естествения стремеж на човешкия разум да се обръща към въпроси, които надхвърлят собственият му обхвати предели. В това си качество на естествена заложба, метафизиката е неотчуждима от разума и дори идентична със самата чиста способност на разума, доколкото последния се схваща като способност за безусловното (Стоев, 2011: 31-49). Метафизиката като наука, обаче, трябва да премина през една критическа проверка на собствения и обхвати правомощия. Тук Кант въвежда диференциацията между общата (metaphysica generalis) и касаещата крайните въпроси (metaphysica specialis). Общата метафизика е всъщност Кантовата онтология, която разглежда съществуващото като такова или съществуващото изобщо. Ролята на онтология за Кант изпълнява трансценденталната логика в частта сина аналитика на разсъдъка, доколкото именно разсъдъчните категории и основни положения определят формата на всеки един възможен обект изобщо, за който ние сме в състояние да имаме наглед (те. обект, който може да стане предметна опит. (Стоев, 2011: 31-49). Предметна са въпросите поставени на човешкия разум с оглед на крйната му цел – за Бога, за безсмъртието и за свободата. В този втори смисъл Кант говори за метафизиката като за същинска метафизика или метафизика в крайната и целия определя като науката затова как чрез разума да напреднем от познанието за сетивното към това за свръхсетивното” (Кант, 2000: 78 и сл). Изтегляне 111.95 Kb. Сподели с приятели:
|