Книга, която трябва да прочете всеки жител на Земята! Да не се закъснее с даването на тази книга на подрастващите! Б
Високите добиви от екологично чисти продукти могат да бъдат обезпечени само по пътя на
Изтегляне 1.67 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Живото Тяло на Земята и на по-нататъшното му поддържане, при пълно отказване от разрушаващата живата структура и плодородието на почвите дълбока оран, от използването
| Високите добиви от екологично чисти продукти могат да бъдат обезпечени само по пътя на връщането към Естественото Органично земеделие, основано на Законите на Природата, по пътя на възстановяването на естествената жива микрофлора в почвите (на природната микробиологическа симбиоза) – на царството на полезните микроби и червеи в почвата, на Живото Тяло на Земята и на по-нататъшното му поддържане, при пълно отказване от разрушаващата живата структура и плодородието на почвите дълбока оран, от използването на хербициди, пестициди и генно изменени продукти. Сумирайки накратко не бива да се оре почвата нито с дълбок обръщащ плуг (те вече са забранени в някои развити страни, нито с копане в лопата, не бива въобще да се закача, да се безпокои почвата на дълбочина под 5 см; допустимо е да се обработва само горния защитен слой на земята до 5 см с механически култиватор или с полеви инструменти, оставяйки бурените в почвата като храна за микропаразитите и червеите. Освен това, много е полезно да се добавя в почвата слама, оставяйки я на полето, като се оре горния слой до 5 см – това е много полезна храна за микропаразитите. Не бива да се внасят никакви химически торове. Вместо това е необходимо да се възстановява и укрепва царството на микробите и на червеите в почвата, хранейки ги с органически отпадъци и грижейки се за тях, особено в зоните с хладна зима и кратко прохладно лято, където те значително губят «поголовието» сив периода на големите студове и едва успяват да се възстановят към средата налятото, лишавайки с това самите растения от хумус в най-важния период на вегетация и на формиране на бъдещите добиви. И ако се прави това добросъвестно и умело, микроорганизмите и червеите ще обезпечават свръхдобиви от екологично чисти и здравословни продукти върху всяка почва, даже и на пясък. В плодородната почва общата маса на микропаразитите и червеите достига до 20 тона на 1 хектар земя и повече. Това е почти стадо крави. И за да може то да не се съкращава и добре да работи, трябва да се храни! Главната и единствена храна на микропаразитите и червеите се явяват органичните отпадъци, всякакви отрязани и оставени върху почвата с плоскорез или с култиватор бурени, треви, слама (тя трябва да се оставя върху почвата и в почвата повече, дървени стърготини, клонки и листа (вместо да се изгребват и хвърлят извън двора, надводни и подводни растения, торф, дребни парченца въглища (теза микропаразитите и червеите сакато меда за мухите, всички селскостопански отпадъци, включително и шрота от производството на захарна слънчогледово, царевично, палмово, кокосово масла, също отходите от фермите, тора (всичките се внасят само след ферментирането им с прибавяне на ефективни микроорганизми, ЕМ, и биоактиватори на ръста, БИОСТИМ и други, никога не трябва да се внасят в полето пресни) и др. На полето е нужно да се извозват и всякакви продоволствени, продуктови и хранителни отпадъци (които хората обикновено изнасят извън пределите на своите дворове. Неслучайно съществува арабска поговорка Ако искаш твоята градина да благоухае, зарови под всяко дърво издъхнало куче. На практика всякакъв белтък от животински и/или растителен произход, тоест от зърнен произход, служи да отлична храна на микропаразитите. Микробите и червеите разрохкват почвата много по-ефективно от всякаква селскостопанска техника и оръдия и създават в почвата ЖИВА СТРУКТУРА, която позволявана растенията да развият максималната си генетична способност да дават свръхдобиви, които е невъзможно да се достигнат с никакви генетични изменения на растенията (непредсказуеми за здравето на хората и въобще за самия живот на Земята, а още повече с разрушаващата живата структура на почвите дълбока оран, с обилното внасяне на хербициди и торове. Човекът трябва да се учи от Природата, в която никой не оре, не сее и не засажда навътре в почвата, не тори и не практикува севообороти, но всичко плодоноси с векове. Да обърнем внимание и на това, че в най-жестоките засушавания реколтата в полята почти винаги загива, а в Природата – невинаги. Роля на своеобразен защитник от сухото време в Природата играе многогодишния слой от листа, бурени, треви, който защитава почвата от горещините и храни с влага за сметка на ефекта на кондензацията, възникващ под този слой от варирането между дневните и нощните температури. Но най-главното е това, че в природната почва сее сформирала ЖИВА СТРУКТУРА, която помагана растенията да издържат в сурово засушаване за сметка на обезпечаването на доставка на капилярна влага отдолу, от което са лишени всички почви, където е минал тежък трактор с плуг или е поработила лопата. Основополагащо значение за обезпечаване на жива структура на почвите и на тяхното плодородие има наличието на нужното количество силиций в тях. Без силиций почвата е безплодна, мъртва, защото в нея и микроорганизмите, и червеите дълго не могат да живеят. Обогатяването на почвите със силиций, особено с разтворим, представлява основа за създаване и поддържане на Живото Тяло на Земята и е за залог за получаване на високи, екологично чисти и здравословни добиви. С проблема за разтворимия силиций биодинамиката се занимава сериозно от около 30 години. Отбелязано е, че слънчевата енергия, поглъщайки се частично от пясъка, повишава неговата способност да преминава в разтворими силициевоорганични съединения под въздействието на кореновите отделяния на растенията. На добре огрените от слънце песъчливи почви съдържанието на силиций в културните растения е по-висок, отколкото на глинестите. А това означава, че потенциално и на пустинни пясъци може да се отглежда добра реколта, използвайки достатъчно проста методика. Впрочем, ако се обърне внимание на това, къде обича да расте полския хвощ, то не е трудно да се забележи, че той избуява там, където е насипан пясък, по насипите покрай реките и езерата, на склоновете на изкопани водоеми. «Задачата на земеделеца, - е писал академикът на РАЕН Ф. Величко, - е постоянно да обогатява Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|