с обилното внасяне на хербициди и торове. Човекът трябва да се учи от Природата, в
която никой не оре, не сее и не засажда навътре в почвата, не тори и не практикува севообороти, но всичко плодоноси с векове. Да обърнем внимание и на това, че в най-жестоките засушавания реколтата в полята почти винаги загива, а в Природата – невинаги. Роля на своеобразен защитник от сухото време в Природата играе многогодишния слой от листа, бурени, треви, който защитава почвата от горещините и храни с влага за сметка на ефекта на кондензацията, възникващ под този слой от варирането между дневните и нощните температури. Но най-главното е това, че в природната почва
сее сформирала ЖИВА СТРУКТУРА, която помагана растенията да издържат в сурово засушаване за сметка на обезпечаването на доставка на капилярна влага отдолу, от което са лишени всички почви, където е минал тежък трактор с плуг или е поработила лопата.
Основополагащо значение за обезпечаване на жива структура на почвите и на тяхното плодородие има наличието на нужното количество силиций в тях. Без силиций почвата е безплодна, мъртва, защото в нея и микроорганизмите, и червеите дълго не могат да живеят. Обогатяването на почвите със силиций, особено с разтворим, представлява основа за създаване и поддържане на Живото Тяло на Земята и е за залог за получаване на високи, екологично чисти и здравословни добиви.
С проблема за разтворимия силиций биодинамиката се занимава сериозно от около 30 години. Отбелязано е, че слънчевата енергия, поглъщайки се частично от пясъка, повишава неговата способност да преминава в разтворими силициевоорганични съединения под въздействието на кореновите отделяния на растенията. На добре огрените от слънце песъчливи почви съдържанието на силиций в културните растения е по-висок, отколкото на глинестите. А това означава, че потенциално и на пустинни пясъци може да се отглежда добра реколта, използвайки достатъчно проста методика. Впрочем, ако се обърне внимание на това, къде обича да расте полския хвощ, то
не е трудно да се забележи, че той избуява там, където е насипан пясък, по насипите покрай реките и езерата, на склоновете на изкопани водоеми.
«Задачата на земеделеца, - е писал академикът на РАЕН Ф. Величко, -
е постоянно да обогатява Сподели с приятели: