Книга, която трябва да прочете всеки жител на Земята! Да не се закъснее с даването на тази книга на подрастващите! Б
Изтегляне 1.67 Mb. Pdf просмотр
|
| Стъпка 5. Отглеждане на културите по пътя на засаждането, посяването им само на повърхността на плътна почва вместо внасянето им навътре в култивираните меки почви в Природата никой не засажда и не сее навътре в земята, всичко падана почвата и прораства само. Внасянето на грудките и семената вътре в почвата, което прави човека, ги заставя да изразходват значителна част от енергията си за израстване нагоре, към повърхността на почвата. Например, при традиционното сеене на пшеница, ръжи други зърнени култури, когато зърната се внасят навътре в разрохканата почва, в периода на прорастването те ще изхабяват основната енергия на изтласкване на стеблата над почвата. За кратко време стеблото е необходимо да преодолее слой земя 10-20 пъти превишаваща размера на самото зърно. В резултат, намирайки сена дълбочина в почвата, прорастващите зърна изразходват главната енергия за изтласкване на стеблото над земята, а за създаване на мощна коренова система и за закрепване в почвата тя недостига. Освен това, разрохканата мека почване позволявана корените силно да се закрепят в нея ида развият силна коренова система. Резултатът е слаборазвито коренище, което не може да обезпечи мощно развитие на стеблената система и дава максимум 1-2 стебла. Сибирският земеделец Ю. И. Сальник, прилагайки концепцията за напрежение на санкт-петербургския учен В. Копылов, е започнал да засажда семената на твърда почва, с което е изменил вектора на напрежение на растението от стеблата към корените. Той например, трамбова с валяк изораваната почва, после на такова бетонно покритие засява зърна ръж или пшеница, после отново утрамбова с валяк още веднъж, за да се утрамбоват зърната в почвата, но да не отиват навътре, ада остават на повърхността. И получава от едно зърно храст с по 50 стебла с по 50 пълноценни класа. Обаче той сее както се получи, не на триъгълник и, все пак, оре земята, по старому, после я утрамбова. При посяване на естествено твърда почва, разрохкана от микроорганизмите, както това и става в Природата, семето не хаби енергия за изтласкване на стеблото от почвата, а я насочва за вкореняване и укрепване в твърдата земя, създавайки мощна, разклонена коренова система, която позволявана растението да се развие като храст. Силно зацепвайки се за почвата, такова голямо коренище е способно да вдигне нагоре, към слънцето, да удържи ида изхрани храст с максимално количество стебла, числото на които може доста да превиши 50. Растението притежава мощна енергия на растеж, не изпитва прикореново гниене, особено ако почвата е богата на силиций. При повърхностно засяване възниква проблем за защита на посевите от птици. Това се прави с различни способи, които следва да се отработват в зависимост от географската ширина и климатичните условия. Например, с предварително засяване на бяла детелина, на глухарчета или друга култура, а когато тя порасне, в нея да се хвърлят зърната, които така и растат на полето заедно с тях. Друг способ за защита се явява поставянето и засаждането на семената в глинени капсули, намокряйки ги или накисвайки, и овалвайки ги предварително в разтвор на глина, както препоръчва японският фермер-експериментатор М. Фукуока, (особено е полезно това да се прави в бяла глина, която е богата на силиций, макар да става и всяка друга, с добавяне на препарати от ефективни микроорганизми, с биоактиватори и други препарати при това представлява целесъобразно да се поекспериментира със засаждане назърната с различна степенна накисването имот обикновено намокряне до набухване и прорастване с цел ускоряване на растежа в земята, а също израстване под слой слама или друга органика. Необходимо е да се експериментира. По-нататък се привежда извадка от твърде интересната книга на японския фермер М. Фукуока Революцията на една сламка». Този метод на повърхностно засяване се разпространявана всички култури царевица, слънчоглед, домати и други. Сега дайте да си представим, колко могат да се намалят площите за засяване в полето, в градините и разходите на труди при това да се увеличат многократно добивите от екологично чисти продукти. Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|