Книга, която трябва да прочете всеки жител на Земята! Да не се закъснее с даването на тази книга на подрастващите! Б

разполагането им на повърхността на почвата – на всякоя, в това число и на килим тревна площ, на пясък, на камениста почва, даже на бетонна площадка, с покритие от слой слама (или плевели, тръстика, листа и др.) с дебелина 20 см, което позволява да се забрави за засаждането им до есента или до прибирането на младите картофи през лятото. Никакво окопаване или друга грижа, никакво подхранване или поливане, даже в силно засушаване. Дебелият слой слама или друго покритие надеждно ще пази картофа от най-голямото засушаване за сметка на кондензацията на влага в органичното покритие, заради различията между дневните и нощните температури, ще защитава от възможни замръзвания. Единственото, което трябва да се отчете, това е да се обезпечи много добър дренажи регулиране на дебелината на покритието в случайна непрекъснати и продължителни проливни дъждове. При засаждането на картофите под растителна органика през пролетта и връщайки сена полето през есента, може да се изпита чувство на истински възторг от мъдростта и умението на Природата полето под открития органичен слой ще бъде засипано с гнезда от чисти, светещи от белота, чистота и красота картофени грудки, лежащи, буквално като големи яйца, по цялото поле. Грудките ще бъдат по-едри, отколкото тези, които са раснали в почвата, защото на последните им се налага да хабят енергия за създаване на пространство засвоя растеж вътре в почвата. Отгледаните върху почвата под слама картофи не е нужно да се мият
– теса екологично чисти, даже тези, които са расли на силно разрушени от агротехнологиите и замърсени с радиация почви. А за да се разбере защо картофа расте по-добре и по-качествено под слама, обърнете внимание на това, че картофените клубени практически нищо не вземат от почвата, само от стеблата, които трябва да бъдат много зелени, открити към слънцето. Впрочем, мнозина учени, позовавайки сена отглеждането на добиви по хидропонния метод, даже в космоса, считат, че въобще всички растения не вземат от почвата нищо, освен влага, азот, силиций и други микроелементи, главен доставчик на които в почвата се явяват копролитите, или хумуса.
По такъв начин, засявайки на повърхността под слоя растителна органика, може да се отглеждат и други култури, като житни, бобови, царевица, слънчоглед, домати и т.н., регулирайки дебелината на растителния слой. Бобовите растат по-добре под такъв слой, отколкото житните. Обаче е необходимо да се експериментира, да се отработи дебелината наслоя в зависимост от растителната култура, от местния климат, от количеството на валежите, прийомите на дренажа и прочее. Тук могат и са длъжни да помогнат колективният опити селскостопанската наука.
Покриване под слой растителна органика с прилагане на препарати от ефективни микроорганизми и биоактиватори на растежа дава възможност да се отглеждат добиви от много култури на повърхността на всяка безплодна почва (суха, глинеста, песъклива, камениста или друга) без иригации ида се защитят културите от засушавания, от силни директни слънчеви лъчи, мразове и ветрове. Встрани със сухи горещ климат, в пустинни райони използването наслой растителна органика с добавяне на обикновени, желателно тъмни, камъни с размерна чакъл към нея за увеличаване на кондензацията на влага за сметка на разликата между дневните и нощните температури, се явява ефективен способ за решаване на проблемите на земеделието без иригация. Кандидатът на селскостопанските науки от Таджикистан Н. Лукин е предложил следния способ за отглеждане на зеленчуци, плодове в безплоден каменист или песъчлив грунт. Издълбава се удълбочаване в него на необходимата площ на цялата дълбочина на интензивния денонощен влагообмен, зависещ от микроклимата вдадения район, запълва се с всякаква, дори и най-оскъдна почва, съдържаща органически отходи заедно с извадения каменист грунт. Заселва се този слой с микроорганизми, използвайки препарати с ефективни микроорганизми и биостимулатори. Отгоре този слой трябва да има покритие от камъни с размери не повече от няколко сантиметра ида се направи това така, че този плодороден слой да бъде под нивото на повърхността на 10 см. Денем камъните, нагрети от слънцето, ще отдават топлината към атмосферата в режима на инфрачервено излъчване, няма да позволяват да се нагрее плодородния слой и ще препятстват изпаряването на подпочвената влага. През нощта пък, при значително и рязко охлаждане (което за континенталния климат на пустинята е закономерно, растенията ще получават подпочвена влага отдолу за сметка на капилярния ефекта също за сметка на росата, обилно получаваща сена повърхността на камъните. При което количеството на тази влага може да се регулира със степента на нагряване на камъните в зависимост от това, светли лиса те или черни. Ако това ще са силициеви камъни, то растенията ще получават влагата с микроскопически дози силициев двуокиси ще дават добри добиви. А влагата ще бъде достатъчно не само за доматена или друга зеленчукова плантация, но и за овощна градина. В особено засушлива година могат да се направят две-три поливки от пол вода на всяко плодоносещо дърво. По мнението на автора на метода Н. Лукин, това изобретение може да се използване само за малки градини, но и в промишлен мащабна стотици и хиляди хектари пустинни и каменисти земи.
В страни с влажен, дъждовен климат покриващият слой ще акумулира много влага и няма да дава необходимите добиви. В този случай е необходимо да се обезпечи добра дренажна система, а също система на вентилация с помощта на повдигане на този слой над земята или/и намаляване на дебелината му, или вместо слама да се използват други отходи, или на определен етап да се снема слоя. Необходимо е да се експериментира ида се намират оптималните варианти за отглеждане на конкретните култури засвоите климатични условия. Тук също могат да помогнат колективният обменна опити научното експериментиране.

За предотвратяване на появата на гризачи под растителния слой, се използват различни способи. Натопяване на посадъчния материал в разтвор на ЕМ и БИОСТИМ и овалване в прах от глина преди посяването, 1-2 поливки с разтвор на ЕМ и БИОСТИМ през слоя, засяване в междите начервени черен бъз, на песекиня, тютюн, коприва, овес, разхвърляне на клонки бъзи коприва по ъглите на участъка и др., което помага за отпъждането не само на гризачите, но и на хлебарките, комарите и мухите (вж. по-долу за бъза).

Изтегляне 1.67 Mb.

Сподели с приятели: