Книга, която трябва да прочете всеки жител на Земята! Да не се закъснее с даването на тази книга на подрастващите! Б
Изтегляне 1.67 Mb. Pdf просмотр
|
| Стъпка 7. Прилагане на геометрично засяване на културите на триъгълник. В естествените гори и джунгли никой нищо не сее и не засажда, семената сами падат на повърхността на почвата, покриват се с листа, прорастват, съзряват и регулярно плододават. Единственият проблем в дивата Природа се състои в това, че различните или еднаквите видове растения растат твърде близко едно до друго, което ги въвлича в междувидова или вътревидова борба за жизнено пространство и оцеляване. А това, естествено, не може да не се отрази на размера на плодовете и на количеството на добивите. Интервалът между засяваните семена и растящите растения има огромно значение за получаването на големи добиви и съществено варира при всеки вид растение. Продължителното, почти годишно експериментиране и изпитания, провеждани от руския земеделец- експериментатор В. П. Ушаков са показали, че засяването и засаждането по триъгълен способна определено, оптимално разстояние едно от друго, на първо място, помагана растенията да използват по най-добър начин жизненото пространство, без да си пречат едно на друго ида дават най-големи добиви, а на второ място, обединява тяхната енергия за изместване на плевелите от своето жизнено пространство. Енергията на кореновите системи и на надземните стебла на културите, разположени на триъгълник, покрива оптимално цялото жизнено пространство под земята и над земята, и не дава никакъв шанс за развитие на плевелите между тях. Плевелите в такива условия се изместват отдадената територия напълно за 1-3 години. Това означава, че за Естественото земеделие не са нужни и хербициди триъгълното засаждане на културите изчиства плевелите от полето по естествен начин, те сами изчезват в течение на 1-3 години напълно. Освен това, забелязано е, че засаждането на оптимално разстояние във видна триъгълник на културите, подчинявайки на себе си жизненото пространство наоколо и максимално използвайки го за своето развитие, не засяга жизненото пространство на съседното растение от същия вид. Когато корените на еднаквите култури в триъгълника се допрат един до друг, те спират ръста и експанзията вдаденото направление, не встъпват в междувидова борба и не отнемат жизнено пространство от своя събрат Какъв мъдър урок за хората! Всяко растение, всяка култура изискват свое оптимално разстояние в триъгълното засяване. За картофите, това е 45 см. Тоест посадъчните клубени на картофите трябва да бъдат, както се описа по-горе, разположени на повърхността на почвата на триъгълник с дължина на страната 45 см, след което полето се покрива със слама или с друга органика с дебелина 20 см. Някои експериментатори отбелязват, че засаждането не на грудки, а на обелките, на които има очички на кълнове, дава подобри резултати. При това има значение едно ли е или няколко са очичките. Този метод дава възможност да се получават пои повече тона картофи с най-високо качество, ако засаждането е осъществено на открито слънчево място Другите растения също имат своя оптимална дистанция в триъгълното засаждане, със следната дължина на страната на триъгълника пшеницата – 12 см, а ако тя става като храст – 16 см (впрочем, традиционния сеяч, разхвърляйки зърната ръчно, е умеел да разхвърли шепата семена така, чете да се разположат на разстояние, близко до това, краставиците – на 60-70 см, тиквите – на 80-90 см, цвеклото – на 12-15 см, чесъна – на 8-10 см, ябълките, другите плодни дървета – нане по-малко от 10 м. На другите култури оптимални разстояния няма, експериментаторите и фермерите трябва сами да пробват ида намират оптималните разстояния. А сега помислете сами, ако за получаването на високи добиви оптималното разстояние между всяко зърно пшеница трябва да бъде 12-16 см, то каква загуба на добиви става при машинно засяване с трактор по права, с попадане в земята на редичка от по няколко зърна, на които после им се налага да делят помежду си жизненото пространство? Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|