ПСАЛМИ
Една от най-изящните и навярно най-обичани части от Словото е книгата "Псалми". Това е книга, разкриваща рядко срещано посвещение и нейните пасажи са я направили актуална дори и до днес.
Книгата "Псалми" често е наричана "Псалтирът на вековете." Отците на ранната християнска църква са я наричали "Псалтир", а юдеите - "Книга на хваление." Терминът "псалм" идва от гръцки (превода на Септуагинта) и оригиналното му значение е "песни, акомпанирани от струнни инструменти." В основната си част, това е колекция от 150 поеми, към които в библейско време е била написана музика и които са съставлявали значителна част от еврейското хваление.
Седемдесет и три от Псалмите са написани от Давид; дванадесет са създадени от Асаф (ръководителят на хора на Давид). Единадесет се приписват на синовете на Корей (забележителни певци от времето на Давид). Едутун написва три; Соломон - два (Псалм 72 и Псалом 127); Етан е написал един и Еман - един (Псалм 80). Псалм 90 е създаден от Мойсей.
Петдесет от Псалмите са наречени "сираци", защото името на техния автор е неизвестно.
Книгата "Псалми" е подразделена на пет части (или пет отделни колекции от песни), всяка от които завършва с обаятелна песен за прослава на Бога. Тези завършителни Псалми се намират в главите 41,72,89,106 и 150. Книгата "Псалми" започва с Блаженство, така както започва Исусовата проповед на планината, като постепено преминава в бурен израз на хвала и достига своя връх в група от песни, познати като "Псалмите: Алилуя" (146-150).
Ето един списък на различните видове Псалми, според както могат да се групират:
Псалми на хваление (8, 19,34, 54)
Псалми на размишление (1, 15, 23, 151)
Литургийни Псалми (тези, които са създадени или използвани при специалните служби в Светилището) (113-118)
Псалми на покаяние и прошение (3, 4, 5, 6, 38, 51)
Псалми на благодарност (100, 103, 116)
Исторически Псалми (78, 106, 108)
От специална важност са и пророческите или месиански Псалми. Това са поеми, които намират своето изпълнение в личността и служението на Исус Христос.
Стотици години преди раждането Му, много детайли от Исусовия живот са предсказани с изключителна точност - Неговото помазване от Бога (Псалм 45 :6-8), Неговата молитва в Градината (Псалм 40:7, 8), пробождането на ръцете и нозете Му (Псалм 22:18), Неговият вик на кръста (Псалм 22:1) и възкресението Му (16:10).
Също така, "Псалми" са и своеобразен наръчник за хваление и поклонение. Книгата ни насърчава да отговаряме на Божиите превъзходни благословения с хваление и благодарност. Псалмите допринасят за развиването на положително отношение към живота и пораждат вяра, надежда и смелост. Било в радостни изблици на хваление или в дълбоко съзерцание на Неговата доброта, Псалмите ни карат тихо да отвръщаме поглед от себе си и да го насочваме към Този, Чийто мир, присъствие и сила са предостатъчен отговор за всичките житейски нужди. Какво освежаващо преживяване!
------------------------------------------------------------------------
ПРИТЧИ
Притчата е кратка фраза или максима, изразяваща определена истина или факт. Популяризирана с времето и честата употреба, обикновено притчата има моралистичен характер. Тя е твърде практична и лесна за запомняне и цитиране.
Докато книгата "Псалми" е колекция от еврейски химни, книгата "Притчи" е колекция от еврейска мъдрост. Наред с "Йов" и "Еклесиаст", Притчите сформират най-великата световна библиотека от мъдрост. За разлика от други книги, съдържащи мъдрост, Притчите не бива да се приемат просто като впечатления или наблюдения, предадени от някой здравомислещ човек, но по-скоро като божествени принципи, приложени и изпитани в училището на човешкия опит. Тези принципи са дълбоко закоренени в Словото на Бога и утвърждават несравним кодекс на етика и моралност, който е ръководел човешкото поведение векове наред.
Основната тема на книгата "Притчи" се намира в 9:10: "Страхът от Господа е начало на мъдростта" и се повтаря под различни форми (Притчи 1:7, 29; 10:27; 15:33; 19:23). Тази тема ни напомня, че почитта към Бога и подчинението на Неговата воля водят до самия Извор, от който блика всяка мъдрост. Да се подчиняваш на Бога и да пазиш Неговите заповеди е най-висшата мъдрост и представлява тайната към истинско и трайно щастие.
"Притчи" засяга почти всички аспекти от живота (семейство, приятели, взаимоотношения в работата) и покрива разнообразни предмети като богатство, бедност, грях, праведност, гордост, смирение, правда, лакомия, любов, страст, мързел, честност, помощ, възпитание на децата, контрол над езика и много други.
Соломон е авторът на тази книга, с изключение на глава 30, написана от Агур и на глава 31, написана от Лемуил. Според 3 Царе 4:32, Соломон е написал 1005 песни и 3000 притчи, което за съжаление означава, че много от неговите творби не са стигнали до нас.
"Уповай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него; и Той ще оправя стъпките ти."
-------------------------------------------------------------------------
ЕКЛЕСИАСТ
Заглавието на тази книга на еврейски е "Koheleth", което означава "един, който говори в събрание." Също така, означава "еклесиаст" или "проповедник." Думата "проповедник" се среща седем пъти в книгата и се отнася за говорещия, или пишещия (1:1, 2, 12; 7:27; 12:8, 9, 10).
За да разберем истинското послание на "Еклесиаст", книгата трябва да бъде разгледана като цяло, а не на отделни фрагменти. Разбира се, без авторовото заключение в последната глава, бихме останали с впечатлението, че отделни пасажи издигат неправилни идеологии, като материализъм (2:7-10), фатализъм (3:1-15) и деизъм (3:1; 4:16).
Може да се приеме, че "Еклесиаст" отразява преживяванията на човек (навярно Соломон), чийто ум е в дълбок конфликт относно основните неща в живота. Неговият най-дълбок копнеж, като на всяко човешко същество, е да постигне щастие и да открие истинския смисъл на живота. За съжаление, изпълнението на тази цел го повежда във всяка друга посока, но не и във вярната. Той изучава науки (1:5-7), размишлява за човешката мъдрост (1:13), опитва плътските удоволствия (2:1-3), посвещава се на различни начинания (2:4), засажда градини и лозя (2:4), натрупва богатство (2:7, 8) и дори опитва музиката като средство, чрез което да успокои своето сърце (2:8). Изразът "под слънцето", използван 20 пъти в тази книга, показва, че Соломон се е отдал напълно на всяка земна философия. Неговият неуспокоим и лутащ се дух дотолкова контролира характера му, че той изповядва: "И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отрекох, не спрях сърцето си от никаква веселба" (2:10).
Трагедията на подобна философия, както Соломон осъзнава накрая, се състои в това, че тя е основана единствено на земни неща. Малкото задоволство и утеха, които те предлагат са само временни и недостатъчни. Соломон вижда най-добрите страни от земния живот, опитва всичките му удоволствия и се радва на най-големите почести. Но в крайна сметка сърцето му е отеготено от празнотата на всичко това. Степента на неговото разочарование е изразена с повтарящата се фраза: "Ето, всичко беше суета и гонене на вятъра" (2:11).
Към края на книгата, Соломон започва да се отърсва от своите съмнения и объркване, като се убеждава, че правилното общение с Бога е единственият път към едно трайно щастие. В глава 12 той съветва младите да не повтарят неговата грешка, но вместо това да познаят Бога от рано (12:1). Най-накрая, съвсем неестествено за досегашния му начин на мислене, Соломон приканва всички да чуят заключението от неговото дългогодишно изследване:"Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека. Понеже относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело , било то добро или зло" (12:13-14).
------------------------------------------------------------------------
Сподели с приятели: |