Книга на мъртвите на древните египтяни
ГЛАВАЗА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ТЯЛОТО НА
Изтегляне 3.88 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
korespondenciyata-v-deiinostta-na-predpriyatiyata
| 26 ГЛАВА ЗА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ТЯЛОТО НА МЪРТВИЯ Да може „Иб“ [1] сърцето ми на мястото си да отиде! Да може моето сърце „Хати“ [2] на мястото си да отиде! Сърцето ми в мир с мене да живее! На изтока в ливадата разцъфнала с Озирис да се слея! Да мога в лодката си аз по Нил небесния да се изкачвам и да слизам! Нека властта на моята уста да бъде върната, та аз да мога слова на сила да изричам! И силите на моите крака да се възстановят, та аз да мога да вървя; (и) силата на моите ръце, та враговете си да мога да отблъсна! Да могат портите небесни отворени за мене да останат! Да може Кеб, на боговете принцът, да ми разтвори двете челюсти! Да може да отвие тежката превръзка, която двете ми очи покрива! Да може краката ми той да развие, Анубис моите бедра да заздрави, та аз да мога прав да стана! Богинята Сехмет да може да ме води по небето! Да бъдат заповедите ми в Мемфис [3] оповестени! Познанието, което имам чрез очите, дължа го аз на „Иб“ сърцето ми! Познанието магическо, което имам, аз дължа го на „Хати“ сърцето ми! Аз заповядвам и моите две ръце и две нозе се подчиняват. Наистина желанията на моя Ка [4] аз мога да изпълня! 93 Душата ми затворена не ще остане в моя труп там при вратите на отвъдното, понеже аз през там ще мога в мир да влизам и излизам. [1] Иб — сърцето, разбирано в сакраментален смисъл като извор на живот и радост, на блаженство и любов, на мъдрост и съвършенство, на морална чистота и справедливост. Наименование, употребявано от жреците, чийто смисъл е разясняван от тях само на посветените. В поетически план символ на духовен напредък. ↑ [2] Хати — сърцето като орган на човешкото тяло, символ на земното, на нетрайното, на преходното. ↑ [3] Мемфис — град в Долен Египет. Основан от легендарния владетел Менес, определен за столица по времето на III династия (2778–2723 г. пр.н.е.), култов център на бог Птах. В духовната школа на Мемфис през царуването на V и VI династии (2563–2263 г. пр.н.е.) жреците изразяват схващането, че знанието и словото определят хармонията на космоса. ↑ [4] Ка — едно от най-трудно обяснимите понятия в „Книга на мъртвите“. Всеки човек притежава своя „Ка“. Това е божественият дух, трепетът на живота, вечната форма на една човешка индивидуалност, нейната иманентна духовна същина, която съществува след смъртта и търси да се съедини с тялото. Олицетворява жизнената, духовната и сексуалната сила на човека. ↑ |