208
Наистина и
езерото огнено, и равнините огнени са изворите двата на живота.
Като живея до това благоговейно място,
усещам, че живея.
А ето идва с лодка бог Каа и носи той неща необходими…
[1]
На лодката стоя изправен и на кормилото,
и на водите по прозрачната повърхност аз я водя.
Тъй както този бог ми
заповядва с лодката да плавам,
тъй също словото ми силно не е без плод останало.
Ето обхождам пътищата на небето с лодката си и вратите на светилищата аз отварям…
Наистина полята на небесния Хермопол присъдени ми са като наследство.
[1]
(Липсва текст)
↑
209
99 ГЛАВАЗА ДА ВОДИШ ЛОДКА В ОТВЪДНИЯ СВЯТО, вие, духове, които плавате по прешлените мръсни на Апопи!
Да мога също аз да плавам с мойта лодка в мир, в мир,
като въжетата навивам и развивам. Елате! Бързайте,
защото тук пристигам да видя баща си Озирис!
О, господари на дрехата Анси!
С радост аз я вземам! Вижте!
О,
владетели на бурите и вие също,
мъже-плувци по прешлените на Апопи,
вие, отбягнали от ножа,
Сподели с приятели: