ПРЕД БОГОВЕТЕ НА ОТВЪДНИЯ СВЯТ

259
на голия — да се покрие, и кораб на корабокрушенеца,
на боговете правех дарове,
на духовете посветени — изливания от вино…
Духове божествени!
Освободете ме! Закриляйте ме!
Недейте ме вини пред божеството!
Устата ми е чиста! Ръцете ми са чисти!
Сторете аз от вас да чуя тази дума:
„В мир ела, душа, която тук пристигаш!
В мир ела!“
Аз чух наистина словата тежки, разменени между телата славни и котката божествена в храма на Хапдре.
Аз на запитванията на духа, възмездието който дава, отговорих.
Лицето му е зад главата.
Аз наблюдавам обредите в Ре-Стау.
Благословеното дърво над тях простира своите клони.
Познавайки на боговете мислите потайни,
от тях аз моля помощ!
Пристигам тук на истината аз да съм свидетел,
та в Аукерт да има равновесие.
Ти, господарю на короната Атефу,
моето име е: „Господар на ветровете“;
ти, който си високо на престола си,
спаси ме ти от тези си служители,
чиито заповеди мъки и страдания носят,
лицата им без покривало са,
понеже аз пред бога на истината-правда постъпвах само истински и справедливо.
Гръдта ми чиста е, защото я измих…
В езерото на Маат пречистих моя гръб и моите вътрешности!
И няма част от съществото ми несъпричастна на истината-правда.
Пречистих се в езерото южно.
Починах си в северния град,
там, до полето на скакалците,

260
когато във втория час на нощта и в третия час на деня на Ра служителите се пречистват…
Сърцата на боговете, когато преминават ден и нощ,
казват, говорейки за мен: „Да приближи!“
„Ти кой си?“ „Как е името ти?“
— Маслинов цвят е името ми…
И глас един, излизащ от пространството невидим, отговаря ми: „Минавай!“
Ето горичка, после град…
Глас пита:
— По твоя път какво намери?
— Крак и стъпало.
— Какво им каза ти?
— Ведрина и радост.
— Какво ти дадоха?
— Запален факел и кристална плочка.
— С тези дарове какво направи?
— В зори до езерото, близо, посред каналите, зарових ги.
— Какво намери там?
— От камък скиптър.
— Как е името на скиптъра?
— „Волен като вятъра“ е неговото име.
— Като зарови факела запален и плочката кристална, какво направи?
— Изрекох на силата словата, изрових плочката.
Угасих факела,
разбих плочката кристална и езерото изкопах…
— Ти можеш да преминеш през вратата към залата на Маат,
защото познаваш двойното лице на истината-правда! Ключалката на вратата ми казва:
— Не ще те пусна да преминеш,
докато ти не кажеш името ми скрито.

261
„Центърът на тежестта на везната на истината-правда“ е твойто име.
— Не ще те пусна ти да влезеш —
говори рамката отдясно, —
докато ти не кажеш името ми скрито.
— „Блюдото на везната, носеща истината-правда“, ето името ти.
— Аз ще те пусна ти да влезеш —
говори рамката отляво, —
докато ти не кажеш името ми скрито.
— „Дар от вино“ е твоето име.
— Не ще те пусна ти да влезеш —
говори прагът на вратата, —
докато ти не кажеш името ми скрито.
— „Викът на бога Кеб“ е твоето име.
— Не ще те пусна ти да влезеш —
бравата на вратата казва, —
докато ти не кажеш името ми скрито.
— „Пръстите на майчините ти крака“ е твоето име.
— Не ще те пусна ти да проникнеш в залата —
говори дръжката, —
докато ти не кажеш името ми скрито.
— „Окото — извор на живот — на бог Себек, владетел на
Бахау“, е твоето име.
— Не ще те пусна в залата да влезеш —
пазачът на крилата на вратата казва, —
докато не кажеш името ми скрито.
— „Лакът на бога Шу, закрилник на Озирис“ е твоето име.
— Не ще те пусна ти при нас да влезеш —
говорят стълбовете на вратата, —
докато ти не кажеш имената ни скрити.
— „Децата на богини с корони от змии“ са имената ви.
— Ти ни позна! Тогава можеш да преминеш:
— Не ще те пусна да ме тъпчеш, —
говори подът в залата на Маат —
понеже съм безмълвен и свещен!
Освен това не зная имената на твоите ходила, готови върху мен да минат.

262
Хайде, казвай!
— „Вестителят на бога Хас“ е името на десния ми крак.
„Скиптърът на Хатор“ е името на левия ми крак.
— Познаваш ме! Да минеш можеш!
— За теб не ще предизвестя —
пазачът на вратата на залата на истината-правда казва, —
докато ти не кажеш името ми скрито.
— „Който сърцата знае и на човека във вътрешностите дълбае“ е твоето име!
— За теб ще възвестя на бога! Кажи ми и това:
Кой бог в този час владее?
Как е името му?
— „Който земите две закриля“, е името му.
— Добре, но кой е този бог,
закрилник на земите две?
— Тот е този бог!
— Ти прага премини и приближи се!
Каза тогава гласът на Тот, самият той невидим:
— Кажи ми най-напред защо пристигаш тук?
— Пристигам тук, за мен да бъде възвестено!
— Какво е твоето условие? Какъв човек си ти?
— Пречистих се от всички грехове.
Аз чужд съм на грешките на хората,
които на подбудите моментни стават роби.
От тях не съм.
— Ще известя за теб на божеството,
ако ми кажеш още:
„Как е името на божеството,
закриляно от огнено небе,
заобиколено от стената на богините-змии,
което си отдъхва над води течащи?
Кой е това?“
— Това е Озирис!
— Мини през прага! Наистина ще мога аз да възвестя за теб.
Помни:
На твоето приобщение хлябът,
виното на твоето приобщение

263
и всичките надгробни дарове, за теб положени,
лъчения от светлото око на Ра са!

Изтегляне 3.88 Mb.

Сподели с приятели: