Книга на мъртвите на древните египтяни

337
нарича се: „Ръката на Изида“.
Познавам ножа, за клане оръжие.
„Изида посече с този нож плътта на Хор“ е името му. Познавам на везната лоста и теглилките.
„Кракът на бога лъв“ е името им.
Въжето за примки зная аз.
„Силата на Тум“ е името му.
Познавам духовете-рибари, които примките си хвърлят.
„Боговете Акеру деди на боговете Абхабиу“ е името им.
Познавам имената на ръцете им.
Ето ги: „Двете ръце на божеството велико,
което слуша в Иуну словата на сила през нощта свещена на полумесеците в храма на луната“.
Познавам на бедрото името. Ето го:
„Бедро желязно, на което един бог стои изправен“! Познавам името на надзирателя божествен,
улов от риба който получава:
„Нож и ваза на надзирателя божествен“.
Познавам името на плочата,
тези предмети слагат се на нея:
„Плочата на Хор, където той е седнал в полумрак и в самота,
където никой не го вижда, но лошите от него се страхуват,
докато пък добрите го прославят“.
Ето пристигам и за бог съм увенчан,
подобно на бога, който земята води…
Докато в двете мои лодки плавам,
ето че господарят на боговете слага ме в средата на храма велик.
Пристигам аз като ловец въоръжен:
камата ми, кинжалът остър, моята брадва…
Поел по пътя, аз преминавам областта и мрежите простирам…
Познавам името на тези щипки.
„Тмем-реу излъчване от пръста голям на Озирис“.
Познавам имената на тези две парчета дървени,
те здравата издържат: „Пръстът на дедите на Ра“

338
е името на първото.
„Пръстът на дедите на Хатор“
е името на второто.
И на въжето на Харпон аз зная:
„Въжето на господаря на посветените“.
Зная името на плочата: „Ръката на Изида“.
Тези въжета зная как се казват:
„На бога-първородния въжето“.
Познавам името на тези превръзки:
„Превръзките на този ден“.
На духовете-рибари и ловци зная имената:
„Боговете Акеру на Ра дедите!“
На мрежите познавам имената: „На Кеб дедите“.
Това, което имаш навик да ядеш,
донесох с мен и моята храна донесох също.
И тъй, ти храниш се с това, с което Кеб и Озирис се хранят;
О, дух с лице обърнато назад,
и който имаш власт върху сърцето си,
(о), ти ловецо и рибарю,
ти, който пътя си прокарваш през земята,
и вие рибари, дарили на бащите си рождение и примките поставили в град Нефер-Сент,
не ме преследвайте с мрежите си вие!
Не ме пленявайте в примките си никога,
с които безсилните зли духове улавяте,
и спътниците грозни на земята,
защото аз наистина познавам ги!
Познавам на везната лоста и теглилките.
Вижте, пристигам въоръжен с вила,
прът с кука, нож, плоча.
Известно ли ви е на всички вас, че на ловеца името аз зная?
Чукам, отварям, разбивам и поставям го на място.
Какво се случва?
Тази вила, която с мене нося,
„Бедрото на бога Нему“ става.
Прътът с кука, който с мене нося,

339
„Пръстът на бога Сокари“ става.
Плочата, която с мене нося,
„Ръката на Изида“ става и ножът, който с мене нося,
„Ножът на бога Нему“ става.
Да можехте, о, богове, словата ми да чуете!
Да можех аз да дойда и в лодката на Ра да седна,
и път към севера поел, през езерото Тес-тес да премина!
Да можех онова, което правят прославящите моя двойник да направя!
Да можех да живея техния живот!
Ето стъпалата на стълбата започвам да изкачвам,
приготвена преди това от Ра, божествения ми баща.
Хор и Сет, всеки от своята страна,
Държат ръцете ми.

Изтегляне 3.88 Mb.

Сподели с приятели: