Книга на Тот, представляваща етапите на обучението. Ходът на обучението е даден чрез логично-принудителни съотношения на всяка една картина
Изтегляне 1.1 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Lekzia 1
| КАРТИНА ОСМА Образ на силата, която възобновява равновесията. число 8 Евангелски изречения: “Не се лъжете: което човек сее, това и жъне.” “С каквато мярка мерите, с такава и вие ще бъдете измерени.” Забележка: Върху едната везна е човешкият тип, а върху другата едно сърце, както са го рисували египтяните. Тук мечът символизира по-скоро “раз- познаване тайните мисли.” Йероглифите или знаци- те на колоната имат същата мисъл, както тази на куба. На осмия ден Първосвещеникът започна така: “Истина и справедливост - везните, се нарича картината, която днес наблюдаваме. Тъй както картина 7 се свързва с 4 и 1,така също картина 8 има своята връзка с картина 5 и 2.Картина 2 и 5 дават обещанието, че скоро ще бъде открито това, което е скрито зад завесата. Картина 8 ти показва същността на онова, което е зад завесата - истината. Ти не трябва да се учиш да познаваш противоречивите системи на философите. Ти не трябва с вяра да се прекланяш пред учението на жреците на този или онзи храм. Но ти трябва след като бъдеш претеглен и не намерен прекалено лек, да опознаеш това, което е вярно. Ти си сега според картината, върху пътя на Изида, който се простира върху картините 2, 5, 8, 11, 14, 17 и 20 от книгата на Тот. Писмени и устни поучения те водят към познание на истината и към осъзнаване действието на великия закон на сеитба и жътва, на звук и ехо, на делото и наградата. Погледни картина 8. Владеещата, седяща върху трон жена с превързани очи, държаща меч и везни в ръцете си. Седенето говори за спокойствие и безстрастие. Превързаните очи ти говорят, че притеглящата и наказващата сила не се влияе от личността, тя е безпристрастна. Тя не се влияе и не може да бъде подкупена нито от красота, нито от висок произход, нито от богатството. Тя отмерва справедливо. Тя наказва справедливо. Но ако ти запиташ: как ще мога да узная дали видяното и опознатото е действително истина, то следващата картина на пътя на Изида (следващата през 2 картини) ще ти отговори: смелост и магически сили. Това ще бъде твоя опитен камък дали ти действително си опознал истината, понеже тогава ще имаш смелост. Истината създава смелост. Това няма да е смелост ма храбрия, който със стиснати зъби идва на смърт със силата на волята му, а смелост на мъдрия, който знае, че смъртта е естествено явление, което се повтаря, само един преход а не край. Но ти не ще притежаваш смелост само срещу смъртта, но също спрямо страданията на хората. Ти ще понасяш страданията спокойно, хладнокръвно, знаейки тяхната преходност; ти ще кажеш, ако това е нужно, истината в очите на хората, понеже не ще се страхуваш от последствията. И наистина няма от какво да се страхуваш, понеже страдания и радости те водят по- близко до твоята цел - съвършенството. Това е първият признак на истината, но не и другото: ти ще откриеш в себе си сили и ще видиш тяхното развитие, сили, които по-рано не си познавал. Както звездите в своето възвишено спо- койствие се движат в пространството по своите пътища, така ще ги чуем те да звънтят в тебе в съзвучие със световната хармония, и ще си готов за своето предназначение. Велик ще бъде тво- 24 ят мир, защото ти ще видиш във всичко божествената справедливост. Ти не ще се ядосваш за страданията и несправедливостта, понеже ти ще видиш повече от един живот. Ти ще видиш причината и последствието на нещата в най-далечното минало, днес приживе, както и в далечно- то бъдеще. Ти ще можеш да проследиш и видиш невидимите нишки на съдбата на един човек спрямо друг човек от един живот в друг. Твоето спокойствие ще бъде непоколебимо и твоето щастие незасенчено. Върви и благодари на божеството." O Младият свещеник очакваше с нетърпение вечерта. Вече не се страхуваше. Разбра, че жителят на по-висши светове искаше по-леко да го привикне, да го приготви да понася неговото присъствие и поглед. Той лежеше. Месецът светеше. Изговори думата. И очакваше. Музика с никога досега нечувана приятност. След това облакът, който наново се разтопи разсеян, както в предишната вечер. Една светла фигура в особена лъчезарна бяла дреха. Един сериозен, почтен мъж. “Аз съм духът, който те е ръководил от рождение до гроб и от живот към живот.” Той говореше, но младият свещеник не чуваше никакъв глас. Въпреки това разбра и прие думите си някак. Не му бе невъзможно да каже една дума за да пита нещо. Той искаше, но не можеше. Изчезна... “Утре ще можеш да говориш”, каза духът. |