Книга от поредицата "Последната битка". Въпреки че "
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
Глава XI Градът След това застанах върху друга планина, с изглед към някакъв град. Славата му надминаваше всичко, което някога съм си представял или виждал. Независимо, че сградите и къщите бяха уникални и красиви, всички се намираха в удивителна симетрия една спрямо друга и спрямо полетата, планините и реките наоколо. Градът растеше като растение, вместо да бъде строен. Това бе нещо, изградено от раса, която не беше пропаднала и която бе ходила в праведност и чистота, както Адам и Ева в началото. Една отличителна характеристика, която изпъкваше много, бе големият брой стъклени прозорци на всяка сграда и жилище. Това стъкло беше толкова ясно и чисто, а вратите бяха така разположени, че усетих не само, че съм добре дошъл, но и че съм поканен навсякъде. Като че ли всичко бе изложено на показ и нямаше никаква опасност да бъде откраднато. После погледнах към хората от града. Те ми изглеждаха познати, а в същото време знаех, че не съм срещал никого от тях преди. Видът им беше такъв, какъвто съм си представял Адам преди падението. В погледа на всички личеше пълно разбиране и интелектуална дълбочина, далеч по- големи от тези, които съм виждал някога. Разбрах, че това беше вследствие на ред и мир, където всеки беше напълно свободен от объркване или съмнение, или може би от объркването, причинено от съмнения. Нямаше никаква амбиция, защото всеки един бе изпълнен с увереност и имаше абсолютна радост от това кой е той и какво прави. Поради това, че всеки от тях беше напълно свободен, те бяха и съвършено открити. Бедността или болестта бяха нещо неразбираемо за тях. Погледнах към улиците на този град. Имаше много главни магистрали в центъра, всички водещи в една посока, и множество по-малки улици, които ги свързваха. Когато гледах към една от най-големите магистрали, в мен нахлу знание относно истината за светостта. Погледнах към друга магистрала и разбрах истината за изцелението. Когато погледнах към трета, научих истината за съда. Поглеждайки към всяка една улица, аз разбирах различна истина. Тогава осъзнах, че всяка магистрала беше път към истината. Хората, ходещи и живеещи на всяка от тях, като че ли отразяваха истината на съответния път. Вниманието ми беше насочено към множеството улици, които свързваха магистралите. Когато гледах към всяка от тях, чувствах как плодът на Духа идва в мен като любов, радост, мир или търпение. Те дойдоха като усещания, а не като разбирания, каквито получавах, докато гледах към главните магистрали. Забелязах, че докато някои от улиците бяха свързани с всяка магистрала, някои магистрали бяха свързани само с една или две улици. Например, можех да стигна до магистралата на Святост само по улицата на любов. Можех да стигна до магистралата на Христовото Съдилище само по улиците на Любов или на Радост. Обаче пътят на благодатта беше свързан с всичките улици. За да стигна до някоя от магистралите на истината, трябваше да тръгна по улица, наречена по името на един от плодовете на Духа. 46 Едни от хората вървяха по магистралите и улиците, докато други стояха на тротоарите. Някои бяха в къщите, намиращи се на магистрала или на улица, други строяха домове. Тези, които живееха в къщите, постоянно сервираха храна и напитки на вървящите по улиците или на насядалите по тротоарите. Тогава забелязах, че в града нямаше ресторанти, хотели и болници. Бързо разбрах, че те нямаха нужда от такива, защото домът на всеки беше център за изцеление. Почти всеки дом беше отворен за пътници. Тези, които не бяха отворени, имаха специална цел, като за обучение или за дългосрочно изцеление. Не разбирах защо някой тук би се нуждаел от изцеление, но причината щеше да ми бъде показана по- късно. Въпреки това не можех да си представя по-чудесно място за такова голямо служение на гостоприемство, помагане или изцеление от това, което представляваха дори сградите по Пътя на Съда. Беше очевидно, че всяка улица е не само безопасна, но и по-желателна от всеки друг път или улица, които съм виждал някога, дори и в някой съвременен парк. Този град беше по-славен от всяка утопия, която някой философ би могъл да измисли. Вниманието ми бе върнато към Пътя на Съда. Изглежда, че това беше пътят, по който най- малко се върви, но сега той все повече се оживяваше. Забелязах, че това е така, защото останалите улици и пътища се стичаха към този път. Въпреки че Пътят на Съда ставаше център на движение, хората все още се колебаеха да тръгнат по него. Когато погледнах към края на Пътя, видях, че той беше върху наклонена повърхност и имаше висока планина, която бе обвита от тънка, но дълбока слава. Знаех, че ако хората можеха да видят края на този път, те много повече биха искали да вървят по него. Тогава разбрах, че съм бил привлечен към този път, защото чувството беше същото като това, което усетих в залата на Съда. Знаех, че това е пътят, който водеше към опознаването на Господа като Праведен Съдия. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|