Книга от поредицата "Последната битка". Въпреки че "

40 обширна равнина. Пред мен имаше армия, маршируваща на широк фронт. Дванадесет дивизии образуваха челния отряд и рязко се очертаваха пред голямо множество войници, които ги следваха. Тези дивизии бяха разделени на полкове, батальони, роти и взводове. Дивизиите се отличаваха по своите знамена, а полковете - по цвета на униформите си.
Батальоните, ротите и взводовете се отличаваха по нещо подобно на колани, които всяка една от групите носеше. Всички притежаваха въоръжение, което беше сякаш от полирано сребро, щитове, които изглеждаха направени от чисто злато, и оръжия също от злато и сребро.
Знамената бяха огромни - около 10-12-метрови. Докато войниците маршируваха, техните оръжия блестяха на слънцето като светкавици и плющенето на знамената и стъпките на краката им звучаха като екот на гръм. Не мисля, че земята е била свидетел някога на нещо подобно.
След това се озовах достатъчно близо, за да ги разгледам - мъже и жени, стари и млади от всички раси. Голяма решителност и непоколебимост имаше изписани на лицата им и въпреки това те не изглеждаха напрегнати. Битката се усещаше във въздуха, но между редиците им можех да усетя дълбок мир и знаех, че нито един от тях не се страхува от нея. Духовната атмосфера, която усетих с приближаването си до тях, вдъхваше също такова страхопочитание, колкото и самият им вид.
Погледнах униформите им. Цветовете блестяха. Всеки войник носеше отличия и медали в зависимост от чина. Генералите и другите офицери маршируваха редом с останалите. Очевидно беше, че тези с по-висок чин са по-отговорни, но никой не се впечатляваше от това. От най- висшия офицер до най-нисшия изглеждаше, че всички са близки приятели. Това беше армия, в която имаше безпрекословна дисциплина и въпреки това приличаше на едно голямо семейство.
Докато се взирах в тях, те ми изглеждаха безлични -не защото не бяха личности, а защото знаеха кои са и какво правят. Те не бяха погълнати от себе си и не търсеха признание.
Не открих себични амбиции и гордост в редиците им. Беше изумително да видя толкова много хора, които да са така уникални и въпреки това в такава хармония и перфектно маршируване.
Сигурен съм, че никога по лицето на земята не е имало армия като тази.
След това се озовах зад първите дивизии и видях по-голяма група, съставена от стотици други военни части. Всяка от тях беше с различна големина - най-малката беше от две хиляди, а най- голямата - от стотици хиляди човека. Въпреки че тази група не беше така отличаваща се и пъстра като първата, тя съставляваше също величествена армия просто заради големината си.
Тази група също имаше знамена, макар и не толкова големи и впечатляващи както знамената на първата група. Всички имаха униформи и чинове. Бях изненадан от това, че на много от тях липсваха части от военното облекло или от оръжието. Освен това униформите и снаряженията им не бяха така излъскани и блестящи като при първата група.
Като погледнах по-отблизо към тези редици, видях че хората в тях бяха решителни и имаха цел, но не бяха достатъчно съсредоточени. Изглеждаха по- загрижени за собствения си чин и за чина на тези около тях. Почувствах, че това беше разсейване, което им пречи да се съсредоточат. Можех също да усетя амбиция и завист в редиците, което безспорно също беше отклоняване. Въпреки това усещах, че тази втора дивизия все още имаше високо ниво на посвещение и цел повече от всяка друга армия на земята. Тя също беше огромна сила.
Зад тази втора армия имаше трета, която маршируваше толкова назад от втората,

41 че не бях сигурен дали виждаше групите отпред. Тази войска беше много по-голяма от първите две армии, взети заедно, съставена от милиони и милиони хора. Като гледах от разстояние, забелязах, че тази армия се движеше в различни посоки, като голямо ято птици, и никога в права посока за дълго време. Поради това неправилно движение те се бяха отдалечили много назад от първите две групи.
Като се доближих, видях, че тези войници носеха дрипави, тъмносиви униформи, които не бяха нито изгладени, нито изпрани. Почти всеки кървеше и беше наранен. Някои се опитваха да маршируват, а повечето просто вървяха в общата посока, в която другите ги водеха. В редиците им имаше постоянно битки, които причиняваха много рани. Някои от войниците се опитваха да стоят близо до бойните знамена, пръснати по редиците. Дори тези, които стояха до знамената, нямаха самоличност, защото постоянно се придвижваха от едно знаме към друго.
С изненада установих, че в тази трета армия съществуваха само два ранга - генерали и редници. Само някои имаха части от военно облекло и не видях никакви оръжия, освен макети на такива, носени единствено от генералите. Те размахваха тези полуоръжия и като че ли от тях офицерите се приемаха за по-специални, но дори тези в редиците можеха да видят, че оръжията не са истински. Беше тъжно, защото бе очевидно, че тези в редиците отчаяно търсят някой, който да бъде истински и когото да следват.
Не изглеждаше да има някакви амбиции в тази армия, освен всред генералите.
Това не беше поради липсата на егоизъм, както в първата армия, а защото имаше слаба загриженост за хората. Помислих си, че себичната амбиция, която присъстваше във втората група, беше за предпочитане от объркването, което царуваше в тази армия. Тук генералите наблягаха повече на това да говорят за себе си и да воюват един с друг, което малките групи около знамената постоянно правеха. Тогава можах да видя, че битките в редиците бяха причина за странните промени в посоките, които тази група правеше от време на време.
Докато гледах милионите в последната група, аз почувствах, че големият им брой не даваше сили на армията, а напротив - правеше я по-слаба. В една истинска битка тази многобройност би била по-скоро във вреда, отколкото от полза.
Изразходването на храна и защита за тях би било чиста загуба в сравнение с това, което тези войници можеха да предложат. Аз лично смятах, че един редник от първата или втората група бе за предпочитане пред много генерали от третата. Не можех да разбера защо изобщо първите армии позволяваха на третата да бъде като опашка зад тях. Те очевидно не бяха истински войници.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: