Книга от поредицата "Последната битка". Въпреки че "

42
След това видях какво се случи, когато третата група мина през същата земя.
Тревата беше изчезнала или беше толкова стъпкана, че не можеше да бъде видяна.
Няколкото останали дървета бяха оголени. Изворите - замърсени. Мостовете - съборени и непроходими.
Постройките - в пълен хаос. Изглежда, че тази група беше разрушила всичко добро, което първите две бяха направили. Докато ги гледах, започна да ме изпълва гняв.
Почувствах Мъдростта да стои до мен. Дълго време не каза нищо, но можех да усетя, че и Господ бе разгневен като мен.
- Егоизмът разрушава - каза Той най-накрая. - Дойдох, за да имат живот и то
изобилен. Дори когато армията ми е зряла, ще има мнозина, които призовават името
Ми и ще следват тези, които следват Мен, но няма да ме познават, нито ще ходят в
пътищата Ми. Те ще разрушават плодовете на тези, които ще Ме следват. Поради
това светът не знае дали да счита Моите хора за благословение или за проклятие.
Докато казваше това, аз почувствах огромна горещина да идва от Него, усилвайки се все повече, докато стана толкова болезнено, че за мен беше трудно да се концентрирам върху думите Му. Разбрах, че това е, което и Той чувства, и че беше важна част от посланието.
Болката беше комбинация между състрадание към земята и гняв от егоцентризма в тази армия.
И двете усещания бяха толкова силни, че аз ги приемах вече като част от самия мен.
Когато гневът на Господа продължи да се увеличава, помислих си, че ще унищожи цялата армия. Тогава си спомних как Бог срещна Мойсей, който пътуваше за
Египет в покорство на Господа. Той поиска да го убие, докато неговата жена Сепфора не обряза сина им. Досега никога не съм разбирал това. Обрязването говори за отстраняване на плътското или грешното естество и този случай с Мойсей беше като пророческо предвещаване на греха на Илий, свещеникът, който бе нанесъл проклятие върху себе си и поражение за Израел, защото не успя да дисциплинира синовете си.
- Господи, издигни тези, които имат мъдростта на Сепфора! - изкрещях аз.
Горенето продължаваше и върху мен дойде решителност да отида при лидерите на тази армия и да им кажа историята на Сепфора и че всеки в Божията армия трябва да бъде с обрязано сърце. Грешната природа трябва да бъде отстранена. Знаех, че ако продължат да маршируват още малко, преди това да бъде извършено, цялата армия ще бъде в опасност, защото самият Господ може да я унищожи, също както почти не уби
Мойсей на връщане в Египет.
После се озовах в залата на съда пред съдийския престол. Господ отново ми се появи като Мъдростта, но никога не Го бях виждал толкова разгневен, нито думите Му са били с такава тежест.
- Ти вече си виждал тази армия в сърцето си много пъти. Ще я водят лидерите,
които подготвям сега. Пращам те при много от тях. Какво ще им кажеш?
- Господи, това е велика армия. Но все още съм разтревожен за състоянието на третата група. Не разбирам защо изобщо им е позволено да бъдат част от Твоето войнство. Искам да кажа, че преди да отидат още напред, първата и втората армии би трябвало да се обърнат и да отстранят тази трета група. Та тя не е нищо по-различно от една огромна тълпа.
- Видяното днес от теб е все още в бъдещето. Служенията, които ще изпратя,
ще съберат тази армия и ще я екипират, за да стане това, което видя. Засега почти
цялата Ми армия е в състоянието на третата група. Как мога да ги отстраня?
Бях слисан от това, макар да знаех, че никога не съм виждал Божиите хора поне в състоянието, в което беше втората армия.
- Господи, знам, че усетих гнева Ти към тази група. Ако почти цялата Ти армия е

43 в такова състояние, аз Ти благодаря, че досега не си ни унищожил всички. Когато гледах войниците от третата група, чувствах, че тяхното плачевно състояние се дължи на това, че нямат обучение, екипировка и видение, също както и сила да се закрепят за кръста, който обрязва сърцето. Вярвам, че трябва да отида при тях с посланието на
Сепфора, но те също имат нужда и от сержанти по строева подготовка, и от офицери, които да ги обучат.
Мъдростта продължи: - Спомни си първата армия, която срещна преди
планината. Тези воини също не бяха подготвени за битката и когато тя започна,
ония, които не бяха готови, избягаха. Много от тях обаче се завърнаха във военно
снаряжение и техните заблуди бяха изместени от истината. Първите две групи в
тази армия също бяха променени от битките, които ги разбудиха и те видяха
състоянието си. Тогава извикаха към Мен и Аз ще им изпратя пастири според Моето
сърце.
Всичките Ми водачи са като цар Давид. Те не са наемници, които търсят
собствено място или позиция, а са готови да дадат живота си за Моите овце. Освен
това те са безстрашни във войната против врага и чисти в поклонението си към Мен.
Скоро ще изпратя тези пастири. Ти трябва да се върнеш с посланието за Сепфора.
Близо е времето, когато няма да търпя онези, които искат да бъдат причислени към
хората Ми, а не обрязват сърцата си. Ти трябва да ги предупредиш за моя гняв.
Също те изпращам да ходиш като Самуил с пророците, които ще излеят масло
върху истинските пастири. Много от тях сега са смятани за най-малки от своите
братя, но ти ще ги намериш да служат като верни пастири на своите малки стада,
като верни изпълнители на това, което им възлагам да извършат. Тези са верните Ми,
призовани да бъдат царе. На тях ще поверя Моята власт. Те ще приготвят хората
Ми за голямата последна битка.
Тогава се зачудих в сърцето си - ако ние сега сме в състоянието на третата армия, какво ще стане с генералите, които въобще не изглеждаха като генерали?
- Прав си, те не са истински генерали - отговори Господ. - Аз не съм ги
поставял, а те сами. Въпреки това някои от тях ще бъдат променени и аз ще ги
направя генерали. Други ще станат полезни офицери. Повечето обаче ще побягнат при
първия си поглед към битката и ти няма да ги видиш отново.
Помни това: Някога всички от първите две групи са били част от последната.
Когато отидеш с посланието на Сепфора, заявявайки, че няма повече да търпя греха
на Моите хора, тези, които Аз наистина съм призовал и са Ми посветени, няма да
избягат от Моето обрязване, а ще застанат срещу греха в лагера, за да не се налага
да ги съдя. Моите пастири са отговорни за състоянието на овцете Ми, а Моите
генерали - за състоянието на войниците Ми. Призованите от Мен ще поемат
отговорността, защото Ме обичат, както и хората Ми и праведността.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: