Книга първа как да работите с книгата
Управление на жизнената дейност на организма
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- НА ЛИЧНА ИСТОРИЯ (СЪДБА).
| Управление на жизнената дейност на организма
Чрез мозъка, централната и периферната нервна система подсъзнанието контролира всичко, което се случва в нашия организъм. Така в състояние на хипнотичен транс чрез внушение могат да бъдат променени нашата температура, пулс, налягане, да бъдат ускорени процесите на заздравяване. Мнозина са били свидетели на това как на масови събирания хипнотизатори са карали хора в състояние на транс да падат от сцената, да пробождат кожата си без неблагоприятни последствия за здравето или да извършват действия, които са невъзможни в нормално състояние. Но хипнозата и самохипнозата могат да се използват по по-полезен начин. Например, ако при операция на болния с упойка му се правят по определен начин подходящите внушения, следоперационният период минава без усложнения и се съкращава значително. Друга функция е СЪЗДАВАНЕТО НА ЛИЧНА ИСТОРИЯ (СЪДБА). Нашето подсъзнание се занимава с това още от раждането ни. В подсъзнанието се съхранява цялата информация за нашия живот и за живота на нашите прадеди. Още при раждането си ние получаваме определено отношение към себе си и към околния свят. То ни се предава подсъзнателно от нашите родители. След това ние порастваме, натрупваме опит и съзнателното ни отношение към заобикалящия ни свят постоянно се променя, но подсъзнанието ни може да се придържа към възгледите, формирани в началото на нашия живот. Ако в детството ви се е случило нещо, което ви е направило много силно впечатление, трябва да знаете, че някаква част от подсъзнателния ви разум все още възприема събитието с очите на дете и оказва влияние върху живота ви. Затова е много важно да преразгледате личностната си история и да промените подсъзнателното отношение към много събития от миналото. Ето един пример от моята практика. В кабинета ми дойде един седемнадесетгодишен младеж. Той се страхуваше да пътува с тролейбус, автобус, метро и асансьор. Щом се качваше в превозното средство, му прилошаваше. При това, самият той не можеше да се досети за причините за това явление. Но на този свят няма нищо случайно. Научих го да общува с подсъзнателния си разум и той си зададе въпроса, дали в живота му се е случило нещо, довело до формирането на подобно поведение. Отговорът беше положителен. По-нататък след серия въпроси изяснихме конкретното събитие. Това се случило, когато той бил на осем години. Неговите родители го наказали за някаква пакост и го затворили за дълго време в тъмния килер. След няколко години заради някаква дребна хулиганска проява той се озовал в полицията и прекарал една нощ в ареста. Така се породили неговите страхове - подсъзнанието му свързало тези две събития и си направило съответните изводи: затвореното пространство може да се превърне в заплаха за неговата свобода. След като той осъзна причините, заедно успяхме да преодолеем проблема с лекота. Интересното беше, че след нашия сеанс той дълго и с наслада се возеше в тролейбус, докато просто не му омръзна. Паметта Механизмът на паметта също се ръководи от подсъзнанието. Именно там се „заснема" и съхранява филмът за нашия живот, записан на „пистите" на петте човешки чувства. Фрагменти от този филм могат да бъдат възпроизведени лесно чрез хипноза и самохипноза. Често корените на едно или друго заболяване или проблем трябва да се търсят в събития от миналото. Именно тогава, в миналото, ние сме скрили дълбоко в себе си душевната болка, стараейки се да забравим това, което я е породило. Така ние губим съзнателния контрол. И това „трънче" стои в подсъзнанието ни дълги години, като се показва в определени ситуации и ни причинява болка и страдания. Подсъзнателният ни разум възприема буквално цялата постъпваща отвън информация. Например, лекарят, който не е успял да излекува болния или просто не знае други методи за лечение, може да каже: „Извинявайте, но аз мисля, че медицината в случая е безсилна." И болният може да прекъсне лечението, уверен, че заболяването му е неизлечимо. В съвременната медицина много болести се отнасят към „неизлечимите". Но вие трябва да знаете, че те са неизлечими с методите, е които се опитва да ги лекува официалната медицина. Всяка болест става лечима, когато човек е готов да поеме върху себе си отговорността за възникването й. Колко често ви се случва да употребявате фрази от типа на „лошо ми става от това...", „не го приемай толкова присърце...", „това просто не мога да го разбера" и др. Ето един пример от практиката. В кабинета ми дойде една жена на средна възраст, която се оплакваше от обилно слюноотделяне и неприятен вкус в устата, от който не можеше да се отърве. Тя си беше направила всички изследвания, беше минала на преглед при почти всички специалисти, но никаква патология не беше открита. Отчаяна, тя се беше обърнала към мен. След като я научих да общува с подсъзнанието си, тя ми разказа една история за това как преди половин година се скарала с най-добрата си приятелка, като постъпила изключително нечестно с нея, но не желаела да признае, че не е права. Историята наистина не беше от най-приятните. И като завърши разказа си, тя произнесе фразата: „Това събитие остави в мен изключително неприятен привкус." Като ме изгледа с учудване, жената възкликна: „Докторе! Нима това е причината?" Тя сама беше намерила отговор на въпроса си. Аз я посъветвах да отиде при бившата си приятелка, да и разкаже всичко и да я помоли за прошка. След известно време тази жена дойде при мен и сподели радостта си. Тя отново можеше да се наслаждава на храната и възстанови добрите отношения с приятелката си. Също така прояви желание да поработим и над някои други нейни проблеми. А колко често ми се случва да чувам от пациентите си фразата: „Докторе, имам цял букет от болести." В такива случаи винаги питам дали обичат цветя. „Ама как, докторе! Много обичаме цветята." - отговарят те. Може би именно затова цял живот събирате болестите си, като правите от тях голям букет - защото те много ви харесват? Защото обичате да се отнасяте снизходително към слабостите си, да се самосъжалявате. Именно затова, когато срещнете някой познат, обичате да обсъждате своите „цветни градини" от болести. В такъв случай не се учудвайте, че „лехите" стават все по-големи и с всяка изминала година се отрупват с все повече „цвят". Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|