Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.72 Mb.
|
| Пристъпи на задушаване
Силният страх от живота, недоверието провокират спазми на дихателните пътища. В кабинета ме посети един мъж, който от няколко години периодично страдаше от пристъпи на задушаване. - Докторе - каза ми той, - преди рядко получавах пристъпи, а след Нова година започнаха по няколко пъти на ден. Те са съпроводени с треска, изтръпване на лявата страна на тялото, страх. С моя помощ мъжът успя да установи контакт с подсъзнанието си и зададе следния въпрос: "„Имало ли е в живота ми някакви събития, които да са провокирали появата на пристъпите на задушаване?" Съдейки по изражението на лицето му, той започна да получава някаква информация от подсъзнателния си разум и след известно време ми съобщи следното: - Преди три години се захванах със собствен бизнес. Инвестирах голяма парична сума. Веднага след това започнах да получавам пристъпите. - Кои ваши мисли, преживявания и емоции тогава са станали причината за това? - попитах го аз. - Страхът и безпокойството! - отговори той. - Тогава се страхувах да не загубя тези пари. Е, в крайна сметка, аз успях. След това заедно със семейството ми се преместихме в Крим. Известно време всичко беше наред. Пристъпите ми напълно изчезнаха. Може би за това беше повлияла смяната на климата, а и на ситуацията. Отново се захванах с бизнес. И ето че миналата есен всичко отново се повтори. И то пак беше свързано с парите. Но този път загубих голяма сума пари. - Какви чувства и емоции изпитвахте този път? - попитах го аз. - Е, какво може да изпитва човек в подобна ситуация? Обида, яд, гняв, раздразнение. След тази история започнах да получавам пристъпи буквално всеки ден, а от януари - дори по няколко пъти на ден. Мои познати ме посъветваха да си почина, но парите са на привършване, а трябва да изхранвам семейството си. Предложиха ми работа в столицата, но как да отида там в такова състояние? - Да, в такова състояние ви е противопоказна всякаква работа, още повече - свързана с пари. Трябва спешно да промените отношението си към парите. - Но как да направя това? - Вижте. Човек вече си има жилище, кола, стерео-уредба, телевизор, телефон, други материални блага, а той се стреми да трупа още и още, като забравя, че в живота има и други неща. Оказва се, че той живее заради парите, заради трупането на материални блага. Но това не може и не трябва да бъде целта на целия живот. Нали човек не може да отнесе всичко това със себе си на оня свят?! - Прав сте - съгласи се мъжът. - Представете си някой лакомник - продължих аз тезата си. - Храната за него вече не е просто начин за набавяне на енергия. Той я използва за нещо друго. Ако няма храна, той започва да се ядосва, да се дразни и притеснява. Организмът трупа резерви във вид на мастни депа. Но с всеки излишен килограм на човека му става все по-тежко. И най-накрая това, което той е превърнал в цел на живота си, му носи страдания и болести, а след това и смърт. Тоест, това, за което се е хванал, го убива. Вие сте в същата ситуация. За вас парите са се превърнали в целта на живота, а към парите човек трябва да се отнася като към средство. - Но иначе няма ли да стана равнодушен към парите? - ме попита пациентът. - Няма ли да престана да се стремя да ги печеля. Аз имам семейство, за което трябва да се грижа. - Ако човек се отнася към парите като към средство, а не като към цел, Бог му дава толкова пари, колкото са му необходими, за да осъществи намеренията си. Какви приятни усещания ви създават парите? - Преди всичко, спокойствие, а също така сигурност. - Значи, колкото по-спокойно се отнасяте към парите, толкова повече пари ще привлечете към себе си. А на този етап безпокойството, страхът и ядът, свързани с парите, не само ви водят до загубата им, но отнемат и здравето ви. Трябва да разберете, че не парите са причината за здравословните ви проблеми, а отношението ви към тях. - Докторе, разбрах всичко. Но какво да правя с предложението за работа в столицата? - Разбира се, че трябва да го приемете. Нали трябва да издържате семейството си. Но преди това задължително поработете върху себе си. Преразгледайте всички ситуации в живота ви, свързани с парите, и помислете добре върху тях, с нови чувства: спокойствие, благодарност и радост. Сега от това доколко бързо ще успеете да промените мирогледа си зависи колко пари ще печелите и какво ще бъде здравословното ви състояние. Имате още време до заминаването си в столицата. Астма По правило астматиците изобщо не плачат. Тези хора сдържат сълзите си, плача. Астмата е потиснато ридание, а източникът му най-често е някакъв конфликт от детството, свързан с майката; например, неосъщественото желание на детето да разкаже на майка си за някоя своя лоша постъпка. Забелязал съм, че астматиците са хора, силно зависими от майките си. Проследявал съм такава връзка практически при всички случаи на астма. Астмата е опит да изразите това, което не можете да изразите по никакъв друг начин. Потискате в себе си определени емоции. Нямате емоционален самоконтрол. Да видим как се държи един астматик по време на пристъп. Той не може да диша сам. Нуждае се от чужда помощ. Убеден е, че няма право да диша (а значи и да живее) самостоятелно. Той е силно зависим от външни фактори (в детството това означава силна зависимост от родителите, най-често от майката). Такива хора не са способни да дишат в името на собственото си удоволствие, да се наслаждават на живота. Астмата при децата означава страх от живота. Силен подсъзнателен страх. Нежелание да бъдат тук и сега. Тези деца по правило имат силно развита съвест - те винаги поемат вината за всичко. При мен, като при лекар-хомеопат, в кабинета ми дойде за консултация една жена със сина си, който периодично получаваше астматични пристъпи. Предписаното от мен хомеопатично лечение даде много добри резултати, но болестта не премина напълно. Още по време на първия сеанс забелязах, че причините за заболяването на детето се крият в поведението на майката. Тя беше една от онези жени, които контролират изцяло поведението на децата си. Със своята прекалена загриженост те буквално не им позволяват „да си поемат дъх". По-нататъшното изследване на подсъзнателната програма за поведение на майката показа, че тя е провокирала болестта на детето с постоянните си страхове - страхове по отношение на живота, на себе си, на сина си. Тези страхове тя бе наследила от своята майка, която се страхувала буквално от всичко. По време на беседата жената нееднократно използваше фрази като: „Задушавам се от живота", „Тичам нанякъде и не мога да спра да си поема дъх." Опитът показва, че състоянието на астматиците се подобрява в планините или на морето. Когато са на планина, те се чувстват по-извисени, край морето - по-чисти. Тези природни условия им помагат да преодолеят вътрешната си нечистоплътност, обусловена от „мръсни" мисли. Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|