Държавата ще определи в националното си законодателство при кои условия ще възникне правосубектността за съответните лица и кои всъщност лица ще имат подобна правосубектност. Д
Изтегляне 53.17 Kb.
|
Свързани:
pr
- Навигация на страницата:
- Държавата ще определи в националното си законодателство при кои условия ще възникне правосубектността за съответните лица и кои всъщност лица ще имат подобна правосубектност. Д
- Тук говорим за свободно движение на юридическо лице
| ПЕС лекция - 6 …….могат да участват и други субекти, които не са дружества по смисъла на търговското законодателство, ако държавата по произход на въпросното лице признава подобна правосубектност, то тогава въпросното лице може да се ползва от свободата. Държавата ще определи в националното си законодателство при кои условия ще възникне правосубектността за съответните лица и кои всъщност лица ще имат подобна правосубектност. Дадохме пример България и Франция. И възниква въпроса, когато едно френско гражданско дружество би желало да се възползва от тази свобода и това гражданско дружество по силата на френското законодателство има правосубектност, какво се случва, когато то дойде в България и българските власти трябва да се запознаят с това дружество, за да знаят дали то може да упражнява тези права. И в България, като погледнем формата ДЗЗД /Дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД/ ще кажем ДЗЗД не е правосубектност, няма самостоятелна правосубектност. То действа чрез участващите в него дружества. Така постепенно навлизаме в проблематиката, а тя е особено чувствителна, когато говорим за материя, където свободното движение се гарантира не на физическите лица, които лесно могат да бъдат проследени в пространството. Тук говорим за свободно движение на юридическо лице и без значение коя теория ще застъпвате във вашето възприятие, дали фикционната, дали корпоралната теория с оглед имуществото на юридическото лице, все пак говорим за фигура, която възниква по силата на правна норма и тук основното ще е чрез какви способи се упражнява свободата на движение на тази правна фигура. За да можем да разберем защо е направено изключението за зуюмфовете. Защото свободите на движение гарантират и има за цел да гарантират икономически по своя характер практика и поради тази причина не можем да очакваме, че юридически лица, които нямат подобна стопанска цел, която да е насочена към реализирането на икономическа дейност, могат се възползват. И поради това договорът изрично е изключил от този обхват ЗЮМФ . Дружеството, което може да се възползва от свободата на установяване, трябва освен да бъде със стопанска цел, да има връзка със Съюза. Чл. 54, параграф 1 от ДФЕС дава индикациите за тази връзка, не само стопанската цел, но и някаква връзка: Изисква се да сте създадени в съответствие с законодателството на държава-членка, т.е. вашето възникване трябва да е по силата на норма на някоя от 27-те държави членки. Това не е достатъчно. Използвайки Съюза се създава комулативно и второто условие за привръзката: Седалището, централното управление или основното място на дейност да е в рамките на ЕС. Тоест, имаме 2 условия, които ни дават тази привръзка към ЕС и ако едното е относително ясно, т.е. дружеството да е учредено съобразно изискванията на законодателството на държава-член и тук няма проблем, това лесно може да бъде установено. Възниква въпроса как трябва да бъде четен вторият критерий - Седалището, централното управление или основното място на дейност да е в рамките на ЕС. Тук се касае за алтернативност на тези 3 привръзки. /Това са привръзки към дадено място, към даден правен ред/ Всяка една от тези изброени 3 хипотези има своето самостоятелно правно значение. На първо място, съгласно трайната практика на Съда на ЕС, под седалище следва да се разбира уставното седалище, като отново според практиката всяка държава членка сама ще дефинира в националното си законодателство какво следва да се разбира под уставно седалище. Ако направим един съпоставителен анализ между законодателствата в рамките на ЕС, може много лесно да установим, че националните законодателства познават различен тип уредби по този въпрос. Например в българското търговско право за уставното седалище се разбира стриктно сенсо, т. онова, което е записано в устава. Според германското законодателство е необходимо да е налице съвпадение между посоченото в устава седалище и действителното седалище на дружеството, там където реално се намира управлението на съответното дружество. Централното управление- то също е дефинирано . Под централно управление се има в предвид мястото, където, се осъществява административното управление на дружеството, на практика мястото в което се намират управителните органи и администрацията на дружеството, мястото , където се вземат решения. Изтегляне 53.17 Kb. Сподели с приятели:
|