Книга първа как да работите с книгата

проблем.
Има ли изход? Разбира се, че има! Сега вече го знам със сигурност. А
всички необходими ресурси за лечението се крият вътре в човека. Просто трябва да осигурите достъп до тях.
Алкохолизмът може (и това го знам от практиката си) да се излекува
(именно да се излекува, а не да се потисне) само когато човек е готов да поеме върху себе си отговорността за своята болест и за оздравяването си.
Преди всичко трябва да е налице непреодолимо желание на всяка цена да се отървете от недъга, да се простите с миналото си, да намерите себе си, да станете друг човек, да започнете нов живот без алкохол. Много неща зависят от вас, само от вас. Безпределната вяра в самия себе си и в лекаря могат да предизвикат чудото на изцелението.
Моята програма е помогнала вече на стотици хора да излекуват болната си душа и тяло.
Стигнах до извода, че такъв сериозен проблем като алкохолизма не може да бъде решен само със сеанси. Необходимо е да работите върху себе си.
На пръв поглед всичко е ясно: алкохолът е отрова. Той е вреден за здравето. Той поражда всички житейски несгоди, руши семейства, човек губи работата си, деградира психически. За това е говорено и писано много. Но защо хората продължават да се тровят?
Задавал съм си този въпрос многократно. От години се води борба с алкохолизма - без никакъв успех.
В продължение на няколко години търсех път за решаването на този проблем. Използвах хомеопатията, билки, молитви, баене, автотренинг.
По-късно започнах да използвам хипнозата. Всичко това даваше прекрасни резултати. Но чувствах, че липсва нещо много важно, което би помогнало за пълното, бързо и ефикасно решаване на проблема.
И в един прекрасен ден изведнъж ме осени прозрението. „Силата на действието е равна на силата на противодействието." Този фундаментален закон на физиката ни е известен още от училищната скамейка. Оказва се,
че колкото повече приказваме, че алкохолът е зло, и колкото повече се борим с него, толкова по-активно става това зло и толкова по-трудно ни е да се преборим с него.
Веднага възприех проблема по друг начин. Разбрах защо у хората се появява болезненото влечение към алкохола. Алкохолизмът е болест на личността, а алкохолът е своеобразно „лекарство" за болната душа. Тоест,
не алкохолизмът създава болестта, просто душата на човека вече е болна. У
него се появява болезнена потребност от наркотичен химически препарат,

за да облекчи състоянието си. Затова на първо място трябва да се лекува душата на болния и тогава необходимостта от наркотик сама ще отпадне.
Представете си човек с болно сърце. Той се нуждае от нитроглицерин,
за да се справи със спазмите на съдовете и да облекчи състоянието си. Този препарат не лекува и не отстранява причините за болестта. Но какво ще се случи, ако лишим изведнъж болния от това средство? Човекът може да умре. Затова, на първо място, този болен трябва да излекува сърцето си,
отстранявайки причините за заболяването, и тогава вече той няма да се нуждае от нитропрепарати.
Същото е и с алкохолика. Душата му е болна. Тя е заразена с вируса на страха и омразата, ревността и обидата, яда и отчаянието. А алкохолът помага за известно време да бъдат неутрализирани тези разрушителни емоции, да потънат в наркотична забрава.
Разбира се, алкохолът не лекува болната душа. Той само за известно време облекчава душевните и физическите страдания на болния. И като всеки химически препарат, алкохолът има вредни странични последици и за тялото, и за психиката. Токсичните продукти от разпада (алкохолните метаболити) се натрупват във вътрешните органи, особено в черния дроб и в главния мозък, като оказват разрушителното си въздействие.
Получава се, че, от една страна, алкохолът е отрова, а от друга - помага на болния (макар и за известно време) да облекчи страданията си.
Алкохолизмът съществува до ден днешен, именно защото някои хора се нуждаят от него. Те са готови да бъдат негови роби и да му отдадат волята и енергията си срещу възможността да се почувстват по-спокойни и по-сигурни за кратко. Струва ли си да се плаща такава висока цена за илюзията за щастие? Струва ли си да отдадем целия си скъпоценен живот и енергия за няколко минути наркотична забрава?
Край, стига! Трябва да отдадем всичките си сили не за борба със злото на алкохолизма, а за самоусъвършенствуване и саморазвитие. Човекът - това е най-великото творение на природата. На него му е предоставено това, с което не разполагат нито растенията, нито животните. Този дар е възможността за саморазвитие, обучение на нещо ново, възможност за опознаване на истината.
Какво да направим?
На първо място - да престанем да възприемаме алкохола като зло. Още
Омар Хаям пише:
Забраната на виното е закон,
който се съобразява с това кой пие, кога, много ли, с кого.

Когато са спазени всички тези условия,
пиенето е признак на мъдрост, а не на порок.
Ако имате проблеми с употребата на алкохол, не бързайте да се критикувате. Първо се вгледайте в себе си и разберете защо го употребявате. Каква е ползата ви от него? Да, да! Точно така - каква е ползата ви? За да ви стане по-ясно, ще ви дам примери. Алкохолът е изпитано наркотично средство за получаване на достъп до определени емоционални състояния. С други думи, при употребата на алкохол всеки човек има една цел - да промени емоционалното си състояние.
Например, благодарение на алкохола мнозина постигат чувство за разкрепостеност и свобода. Едни го използват при деловото си общуване като ритуал за облекчаване на сключването на сделки. Други - просто за да постигнат по-откровено и свободно общуване с приятелите.

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: