Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| Из писмото на земестник-кмета на Тръстенишката община Пачко Евстатиев до Областния полицейски инспектор:*
Днес 27 май 1935 год. в с. Тръстеник, Плевенска околия, подписания Пачко Евстатиев – в качеството си на заместник кмет при същата община, залових лицата Христо Вълков русанов от с. Бъркачево, Белослатинско и Асен василев от с. Славяново, Никополско, от които иззех при обиск следните вещи: Една кама дълга 24,5 см., острие, широка 3,5 см., с кокалени чирени и надпис А.. К.. –Габрово. Едно пистолетче барабанлия, 8 мм., с дървена дръжка и едно патронче с удрян, но не пукнат капсул и едно кобурче за пистолета; две книжки “Наука и религия” № 12 София, започваща: Увод – Ленинизмът. “Под знамето на атеизма” от П. Путинчев, превод от руски, библиотека “Наука и религия” № 12 започваща: Увод – ленинизмът е най-борческото учение на нашата епоха, завършваща: “Опитът на ССР в областта на борбата й /с/ религията трябва да стане опит на съзнателните работници във всички страни”. Съдържа 71 страници. Втора книжка “В царството на лъжите”, библиотека “Червена критика” № 6, от Ив. Г. Клинчаров, надпис от8страни “Пролетарий от всички страни съединявайте се”, започваща “Предлагането…. Бе написано в началото на VІІ, завършиваща “Но в устата на един функционер и депутат са предателство и гнъсна измяна.……………………………………” Из показанията на Георги Генев Петров от с. Врачевци, Габровско, 20 годишен:* * Арх. МВР, с. 104728, т. ІІІ. ** Пак там. В Тръстеник ни арестуваха и при обиска в мен намериха един пистолет барабанлия с един патрон, една книжка “Под знамето на атеизма” и една червена критика от Клинчаров. У Асен намериха една кама. Пред общинските власти заявих, че се казвам Анко Макавеев от Плевен. Асен също излъга, но после призна, че е от село Славяново. Протокол за доброволно предаване* Днес 1- ви юний 1935 год., гр. Плевен, подписаният Панайот х. Сотиров, агент при Плев. Обл. Полицейска инспекция, съгласно установената заповед на господина областния полиц. Инспектор, в присъствието на Марин П. Бараков, Никола Д. Коларов – и двамата агенти при същата инспекция, Христо Тодоров, агент при Плевенската градска община и Спас Маринов, служащ в сметоизхвърлянето, съставих настоящия протокол за следното: На горната дата в присъствието на горепоменатите лица – отидохме в квартирата на Георги Костов Димитров, находяща се в дома на Добри Маринов, ул. “Каблешков” № 8, VІ квартал, където задържаният Георги Костов Димитров доброволно предаде шест /6/ парчета червен пастел за писане на лозунги по стените и едно писмо писано с черно мастило, с дребен, рукописен шрифт, започващо:”Драги Драгойчо, разбрахме всичко онова, което пишеш на нас, а също така и до папатака в отделна бележка…Завършващо:”Очакваме в най-скоро време да ни се обадиш с писмо зад което да стоят дела. С компривети: Ръководството на парт. Организация в Плев. Обл. Затвор, 21 април 1935 год. Затвора”. След като георги ни показа клозета, в който е хвърлена литературата и след като се наложи да ги взема от нечистотиите, в клозета се намери…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….. Запитан задържаният Георги Костов Димитров откъде е вземал гореизложените /гореописаните/ книжа, т. е. литература и др. заяви следното: Литературата и червения пастел са му дадени от един партиец на име Йонко, а писмото от затвора му е дадено от Мара Г. Златарева от гр. Плевен. За горното се състави настоящия протокол, който надлежно подписан от горепоменатите лица и заедно с иззетата литература, писмото и червения пастел е предоставено на Г-н Областния полицейски началник на разпореждане. Из показанията на Пенчо Костадинов Апостолов:** Към края на април като се видяхме с Георги Костов, той ми каза, че ще ме запознае с един човек, но когото мога да му свърша една работа. И той ме запозна с Йонко. Трябваше в седем и половина часа вечерта /деня не си спомням/ да отида до моста на казармата, като нася в едната си ръка пръчка. Лицето ще ме пита как се казва тая бара, а аз ще му отговоря: “Малък Вит”. Той дойде и ми каза, че се казва Йонко. Пита ме какво съм работил по-рано. Казах му, че не съм работил нищо, само в училище, в началото на годината, сме се събирали няколко пъти и понеже сега не съм ученик – нищо не правя. Определи ми на другия ден среща в 9 часа по линия на казармата. Поиска да му покажа къде живея и аз му показах. Попита ме мога ли да му подготвя едно нещо нужно за отпечатване. Аз се съгласих и той ми каза, че ще ми донесе нужните материали у дома. Изгуби се и около една седмица го нямаше. В началото на май дойде у дома и ми донесе в един голям плик шише пълно с глицерин, четири пакетчета туткал и 2 пакетчета по 25 грама каолин, като ми каза да го приготвя по следния начин……………………………………………… После да махна листчето и поставя на негово място чисти листове и ако се отбележи същото хубаво той ще дойде до го вземе. ………………………………………………………………….. На 18 май Йонко дойде у дома и ми даде един позив във връзка с 19 май на една малко листче, на което пишеше против фашистката диктатура, за безработицата и за 19 май, като каза да ги предам на Асен Събев, заедно с дъската за отпечатване. * Арх. МВР, с. 104728, т. ІІ. ** Арх. МВР, с. 104728, т.ІІІ. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|