Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| 16.VІІ. 937г.
Драги домашни, Дълго време се говореше за нашето преместване в Сливен. Ето днес такова нареждане дойде и ние още тая вечер заминаваме. Затова ви пиша тия няколко реда, с които ви моля да не тъжите за мен. Аз зная много добре какво нещо е майчинската, бащинската и въобще родителската обич към своето чедо, брат, сестра, но няма що. Затова не сме виновни нито вие, нито аз. Живота, в който живеем, времето, в което сме родили е такова. Нека през времето, което ни разделя, утеха ви бъдат моите приятели. Аз ще се стремя да ви пиша по-често, доколкото това ни позволяват условията в затвора. Повтарям, знам че ви е много тежко, но спомнете си, че вашият син лежи затуй, защото е преди…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………* 6.VІІІ. 1937 г. Центр. Затвор Гр. Сливен – ІІІ етаж, южно крило Драги домашни, Получих ви картичката преди няколко дни, благодаря ви много. И ето бързам, доколкото това е възможно, да ви отговоря, защото знам, че ще чакате. Трябва обаче да ви кажа, че не ви пиша за да плачете, както това сте сторили при получаването на първото ми писмо. Вие знаете много добре, че от нашето семейство са изплакани потоци от горчиви сълзи. Но не ви ли убеди живота, че те не в сила да помогнат нищо на човека в неговите беди? Ето защо крайно време е да престанете да хабите силите си напразно. Аз съм ви говорил много за това, затуй няма да се спирам повече. Наистина, аз зная, че е тежко да знаеш, че този, който ти е близък, е откъснат от редовете на живота и хвърлен в затвора за дълги години, но няма що – животът е страшен, трудно се движи човек напред. Обвинявате ме, че не съм мислил за вас и съм отишъл далеч от вас. Е, добре, аз ви заявявам и то не за пръв път, че аз винаги съм мислил, мисля и ще продължавам да мисля за вас, а така също и за мен. Но нима не ви е известно, че не по желанието и волята ми е всичко това? Вярвам, че да. Е, тогава що са тези упреци? Нима от тях ще ви стане по-радостно, а на мен по-добре? Отговорете си сами. Питате ме имам ли нужда от пари. Да, имам. Ако ми пратите – добре, ако ли не – не ви искам, нито ви се сърдя. Писах ви едно писмо щом пристигнах тук, а преди 10 дни писах писмо на Колйо до малката му сестра, но нямам още отговор, поздравете я и нека се обади до мен и до брат си, че отдавна на са му се обаждали. Ако не ви е удобно, то накарайте Васил**, нека види Цанко*** да го поздрави и да му каже да пише, нека пише и той. С хиляди привети на всички в дома. *Заличено от затворническата цензура – Б. а. ** Васил Пътов Гановски, близък приятел на Ф. Александров – Б. а. ***Цанко Иванов, близък приятел на Ф. Александров – Б. а. 26.ІХ.937 г. Драги домашни, Получих колета с дрехите, прочетох и вашите писма, от които разбрах как живеете, ето защо, когато пиша тия редове съм в радостно настроение, доколкото за такова може да се говори между стените на затвора. Аз ви благодаря много, както за тоя ви колет, така също и за 100 лева, кутията с маджун и гроздето, за което ви писах веднага писмо. Но трябва да кажа, че с писмото си вие бяхте скъпи във времето, когато с колетите бяхте евтини. Разбира се обяснявам си това положение с причината, че сте имали повече работа през есенния сезон. Предпочитам да се обаждате по-често писмено, тъй като аз не съм безразличен към вашите неволи и радости, те са и мои. Това още повече важи сега, когато се намирам така далеч от вас. Благодаря много на Пъшо за калпачето, веднага го сложих в употребление. На Митка получих картичката, но дали ще мога да й пиша скоро, не знам. Тя разбира се може да ми пише пак нещо за младежкия живот на село, а аз при първа възможност ще й отговоря. За първото й писмо благодаря и чакам друго. На Стояна писах писмо много отдавна, но и до сега нямам отговор. На какво се дължи това, дали тя не е на този адрес, или за това, че не ми е получила писмото – не зная. Ако й знаете адреса, съобщете ми го, а ако й пишете – поздравете я и нека ми пише. Пишете ми, че моя приятел Георги бил се отнесъл неучтиво с вас. Не бива това да ви мъчи, това е живота, това са в края на краищата хората със своите еднообразни схващания за живота, които го правят многообразен. На Колйо сестра му нещо се позабави и тя с писмата си. Ние с брат й чакаме, както от нея, така и от братовчедката й да ни пишат. Колйо, когато получих 100-те лева, той получи 150 лв., получи и маджун, също така и юргана си. Домашните му могат да бъдет сега спокойни, момчето й няма да измръзне. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|