Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| Из показанията на Владимир Цветанов Тодоров:*
Преди Великден, първата седмица по панаира, аз слезнах сутринта на панаира, минах един път през село и понеже се връщах – пред фабриката на Д. Бакалов се срещнах с Никола Киров /"Кл Хален"/. В това време дойде и другарят Йонко с още един негов другар. Тогава Йонко ме повика настрана и ми предложи да отидел към “къщата-музей”. Из пътя той започна да ми говори за положението на България, за кризата, за безработицата.. След това ми предложи да се състави нов окръжен комитет на комунистическата партия, заедно с още другари, които той бил издирил. Аз приех неговото предложение. Тогава ние се разделихме, понеже той бързаше. След няколко дни в работилницата дойдеи “Дечо” /ГеоргиКкостов/, който ме попита дали скоро ще напусна /работа – б. м. Кр. М./. Тогава аз напуснах ис него тръгнахме да си отивоме. Из пътя той ме запита дали съм се срещал с някого, който да ми е говорил за Окр. к-т на К.П. Аз му казах, че ми е говорено. Тогава той ме попита дали приемам неговото предложение. Аз казах, че да. Той ме попита дали ми е познат Христо Марков. Казах му, че отдавна ми е познат……………………………………………………………………………………………. Христо Марков ме въведе в една къща. Ние влязохме вътре и заварихме Йонко. След малко дойде и “Дечо” /Георги Костов/, след него дойде “Иван” /Георги Генев/, с когото ме запознаха. След като се бяхме събрали всички, Йонко пристъпи към работа. Той започна да говори за кризата, за безработицата, за тежкото положение на работничеството и подчерта, че ще има нужда от една здрава организация в Плевенски окръг, който бил останал много назад в това отношение. Тогава той ми предложи да стана секретар на синдикатите при Окръжния комитет на Ком. Партия, а Христо Марков да завежда младежите и образуване на комитети на комсомола. “Иван” /Георги Генев/ ще завежда селата, като образува районни комитети. Понеже аз не бях работил до тогава в Ком. Партия казах им, че работата, с която ме натоварват, е трудна и непозната за мен и няма да бъда полезен. Тогава Йонко започна да ми говори да се съглася и че сам щял да ми помага и да ме улеснява в по-нататъшната ми работа докато свикна. Тогава аз приех и понеже времето беше доста напреднало Йонко каза да се разотиваме и че трябва да се съберем за да говорим малко по-обширно………………………………………………………………………………………………………………. * От протокола за разпит, проведен с Фердинанд Александров /”Йонко”/ на 5.VІІІ. 1935 г. научаваме следното: При първото му отиване в София, станало преди районната конференция в с. Тръстеник, той посещава своя съселянин майор Балтаков под предлог, че търси работа. Второ му отиване в София е под същия предлог, но този път той отсяда при други свои роднини, а по-късно намира работа в някаква будка. Работи в нея около три месеца, като през това време продължава да си търси работа на друго място, където заплащането е по-добро. Започва работа в железарска работилница, в която работи един месец и към края на 1933 г. намира работа при майстор-паркетчия и получава по-висока надница. Има желание и търси начин да се запише да учи във вечерни курсове, но се оказва, че таксата е много голяма. Решава да се самообразова като взема уроци и използва някои от студентите при подготовката си. Един от тези студенти е Марин Петков, който разтоварва вагони на гарата. Разговорите между двамата за положението на народа в България, за Работническата партия, която защитава интересите на трудещите си. С Марин Петков Фердинанд Александров живее близо месец и получава съобщение от Плевенското трудово бюро да се яви на военна служба на 15 април 1934 година. През месец юли на същата година е уволнен от контролната комисия и е изпратен да си лекува ухото. Тогава научава от в. “Утро” за края на процеса. Връща се на село и през месец октомври отново заминава за София. Посещава кафене “Зора”, където се събират паркетарските работници и след 3-4 дни се среща с Марин Петков който го попитал: “Защо толкова бързо изслужи?” и “Знаеш ли нещо за Плевенския провал?” Фердо му казва, че е замесен в този провал и е без квартира в София. На свой ред Марин Петков му отвръща, че също е без квартира и спи по новостроящите се сгради. От този ден Фердо започва да работи, като също спи по постройките и не се движи през деня за да не срещне някой негов съселянин и го предаде на полицията. Наближава зимата, застудява и той намира квартира на ул. Брод” № 35 у свой познат с прякор Графа. Марин Петков го съветва да се завърне в родното си село и намери другари от Плевенския край за връзка с Централния комитет. След този разговор му определя среща в Борисовата градина. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|