Книга за Херметичните учения е почтително посветена
Изтегляне 1.7 Mb.
|
| Глава XIV
МЕНТАЛЕН РОД Студентите по психология, които следят съвременната тенденция на мисълта в сферата на психичните явления, са впечатлени от настойчивостта на идеята за двойствения ум, която се проявява така ярко през последните десет или петнадесет години и която е родила известен брой правдоподобни теории относно природата и структурата на тези "два ума". Томсън Дж. Хъдсън спечели голяма популярност през 1893 г. с излагането на своята добре известна теория за "субективния и обективния ум", които според него съществуват във всеки индивид. Други автори привлякоха почти също толкова голямо внимание с теории за "съзнанието и подсъзнанието", "волевия и неволеви ум", "активният и пасивен ум" и т.н. Теориите на отделните автори са различни, но основният принцип остава един и същи, този за "двойствеността на ума". Ученикът в областта на Херметичната философия е изкушен да се засмее, когато прочете и чуе за тези многобройни "нови теории" за двойствеността на ума, като всяка научна школа се придържа неотстъпчиво към собствените си любими теории и всяка твърди, че е "открила истината". Ученикът отгръща страниците на окултната история и някъде назад в неясното начало на окултните учения открива споменаване на древното Херметично учение за Принципа на рода на Ментално ниво - проявяването на Менталния род. И продължавайки с анализа, той установява, че древната философия обръща внимание на феномена на "двойствения ум" и го обяснява с теорията за Менталния род. Идеята за Менталния род може да се обясни с няколко думи на учениците, които познават съвременните теории, споменати току-що. Мъжкият принцип на ума съответства на така наречения Обективен ум, Съзнателен ум, Волеви ум, Активен ум и пр., а Женският принцип на ума съответства на така наречения Субективен ум, Подсъзнателен ум, Неволеви ум, Пасивен ум и т.н. Разбира се, Херметичното учение не е съгласно с много от съвременните теории относно природата на двете фази на ума, нито приема много от фактите, които се изтъкват за двата относителни аспекта - част от споменатите теории и твърдения са твърде пресилени и изсмукани от пръстите и не могат да издържат на емпирична проверка. Посочваме моментите на съгласие, само за да помогнем на ученика да съчетае възприетото преди това знание с ученията на Херметичната философия. Учениците на Хъдсън ще забележат твърдението в началото на втората глава от неговата книга "Законът на психичните явления", а именно: "Мистичният жаргон на херметичните философи разкрива същата основна идея", т.е. двойствеността на ума. Ако д-р Хъдсън беше отделил време и усилия, за да разшифрова поне отчасти "мистичния жаргон на Херметичната философия", може би щеше да получи повече светлина по въпроса за "двойствения ум", но тогава вероятно най-интересният му труд нямаше да бъде написан. Нека сега разгледаме Херметичните учения относно Менталния род. Херметичните Учители предават своето наставление по този въпрос като задължават учениците си да анализират посланието на своето съзнание относно техния Аз. Учениците са задължени да насочат вниманието си навътре към своя Аз, обитаващ във всеки. Всеки ученик е насочван да види, че неговото съзнание му осигурява най-напред съобщение за съществуването на неговия Аз - съобщението е "Аз съм". Това най-напред изглежда като окончателните думи от съзнанието, но по-нататъшният анализ разкрива факта, че това "Аз съм" може да бъде отделено или да се раздели на две отделни части или аспекта, които въпреки че работят в хармония и съгласие, все пак могат да се разделят в съзнанието. Макар на пръв поглед да изглежда, че съществува само "Аз", по-внимателният и задълбочен анализ разкрива факта, че съществуват "Аз" и "Мен". Тези ментални близнаци се различават по своите характеристики и природа и анализа на тяхната природа и феномен, произлизащ от същата тази природа, ще хвърли повече светлина върху много от проблемите на менталното въздействие. Да започнем с разглеждане на "Мен", което обикновено се смесва с "Аз" от ученика, когато той навлезе в малко по-потайните кътчета на съзнанието. Човек мисли за своя Аз (в неговия аспект на "Мен") като за съставен от определени емоции, чувства, предпочитания, неодобрения, навици, специфични връзки, характеристики и т.н., като всички тези неща съставляват неговата личност, или Аза, известна на самия него и на другите. Той знае, че тези емоции и чувства се променят, раждат се и умират и са подчинени на Принципа на противоположностите, който го отнася от едната крайност на емоциите в другата. Освен това мисли за това "Мен" като за някакво знание, събрано в едно в ума му, образувайки по този начин част от него. Това е "Мен" на човека. Ние обаче процедирахме твърде прибързано. Може да се каже, че "Мен" на много от хората се състои основно от тяхното съзнание за тялото, от техния физически апетит и други. Тъй като съзнанието им е обвързано главно с телесната им природа, те на практика "живеят там". Някои хора дори стигат дотам, че разглеждат облеклото си като част от своето "Мен" и наистина изглежда, че го приемат за част от себе си. Един писател в хумористичен стил заяви, че "хората се състоят от три части - душа, тяло и дрехи". Тези хора със "съзнание за дрехите" ще изгубят самоличността си, ако бъдат лишени от дрехите си от някои диваци при корабокрушение. Но дори мнозина, които не са така тясно обвързани с идеята за личното облекло, са привързани силно към съзнанието за своите тела като за своето "Мен". Те не могат да възприемат Аза независимо от тялото. Техният ум им се струва на практика като "нещо, принадлежащо на" тялото им -което в много от случаите е точно така. Но с израстването на човека в скалата на съзнанието той е в състояние да отдели своето "Мен" от идеята за тялото си и е способен да мисли за своето тяло като за "принадлежащо на" неговата ментална част. Но дори и тогава е твърде склонен изцяло да отъждествява "Мен" с менталните състояния, емоции и т.н, които усеща, че съществуват вътре в него. Той е твърде склонен да разглежда тези вътрешни състояния като тъждествени със себе си, вместо просто като "неща", породени от определена част от неговата менталност и съществуващи вътре в него - негови и в него, но без да са "самия него". Той вижда, че може да променя тези вътрешни емоционални състояния чрез усилие на волята и може да предизвиква появата на емоция или състояние с точно противоположната природа по същия начин и въпреки това същият този "Мен" продължава да съществува. И така, след известно време човек е способен да отдели посочените различни ментални състояния, емоции, чувства, навици, свойства, характеристики и други индивидуални ментални черти - той е способен да ги отдели настрана в "Не-мен" колекция от любопитни и обременителни неща, както и от ценни принадлежности. Това изисква голяма мисловна концентрация и сила на мисловния анализ от страна на ученика. Но все пак задачата е напълно изпълнима за напредналия ученик, а дори и онези, които не са толкова напреднали, са способни да видят във въображението си как може да бъде изпълнен този процес. След като този процес на отделяне настрана бъде изпълнен, ученикът ще установи, че се намира в съзнателно притежаване на един "Аз", който може да се разглежда в неговия двойствен аспект на "Аз" и "Мен". "Мен" ще бъде чувствано като Нещо ментално, в което могат да се породят мислите, идеите, емоциите, чувствата и другите психични състояния. То може да се разглежда като "ментална утроба" -както древните са го определили - способна да създава ментално потомство. То докладва на съзнанието като "Мен" с потенциални способности за създаване и пораждане на ментално потомство от всякакъв вид и сорт. Усеща се, че силите му от творческа енергия са огромни. Но въпреки това като че ли осъзнава, че трябва да приеме някаква енергийна форма или от своя "Аз"-спътник, или от някой друг "Аз", преди да е в състояние да даде живот на своите ментални създания. Това съзнание носи със себе си разбиране за една огромна способност за ментална работа и творчески възможности. Ученикът обаче скоро установява, че това не е всичко, което той открива в своето вътрешно съзнание. Установява, че там съществува едно ментално Нещо, което е способно да Поиска това "Мен" да действа в определена творческа посока и което заедно с това е в състояние да стои отстрани и да наблюдава процеса на менталното творчество. Тази част от себе си той е научен да нарича свой "Аз". Той е способен да остава в това съзнание по свое желание. Открива, че не съществува съзнание за някаква способност да поражда и активно да създава в смисъл на постепенен процес, обслужващ мисловните операции, а по-скоро усещане и съзнание за способност да се излъчва енергия от "Аз" към "Мен" - процес на "възнамеряване" менталното творчество да започне и да продължи. Открива също така, че "Аз" е способен да стои отстрани и да наблюдава операциите на менталното творчество и създаването на това "Мен". Този двойствен аспект на ума съществува във всеки човек. "Аз" представлява Мъжкият принцип на Менталния род, а "Мен" представлява Женският принцип. "Аз" е аспектът Биване, "Мен" е аспектът Ставане. Ще забележите, че Принципът на съответствието функционира на това ниво, точно както функционира на висшето ниво, на което се осъществява създаването на Световете. Двете са подобни по вид, макар и твърде различни по степен. "Каквото горе, това и долу." Тези аспекти на ума, Мъжкият и Женският принцип, "Аз" и "Мен", разгледани във връзка с добре познатите ментални и психически феномени, дават универсалния ключ към тези, недостатъчно добре из вестни области на ментално опериране и проявяване. Принципът на менталния род ни осигурява истината, която лежи в основата на цялата сфера на феномена на менталното въздействие. Тенденцията на Женския принцип винаги е по посока на приемането на впечатления, докато тенденцията на Мъжкия принцип винаги е по посока на раздаване или изразяване. Женският принцип има много по-различно поле на действие от Мъжкия. Женският принцип ръководи работата по пораждането на нови мисли, понятия, идеи, включително работата на въображението. Мъжкият принцип свързва себе си с работата на "Волята" в различните й етапи. И все пак вероятно и без активната помощ на Волята на Мъжкия принцип Женският принцип ще остане удовлетворен от създаването на ментални образи, които са резултат от впечатления, получени отвън, вместо създаването на оригинални ментални творения. Хората, които могат да отделят непрекъснато внимание и мисъл на даден предмет, използват активно и двата Ментални принципа - Женският в работата на активното ментално създаване и Мъжката Воля в стимулирането и енергизирането на творческия дял на ума. Повечето хора наистина използват Мъжкия принцип съвсем малко и се задоволяват да живеят в съответствие с мислите и идеите, внушени в "Мен" от "Аз" на ума на другите хора. Сега обаче целта ни не е да се спираме върху този проблем, с който можете да се запознаете от всеки учебник по психология, разполагайки с ключа, който ви дадохме за Менталния род. Ученикът в сферата на Психическите феномени е наясно с удивителните явления, определяни като Телепатия, Пренасяне на мисъл, Мисловно въздействие, Внушение, Хипноза и други. Мнозина са търсили обяснение на тези различни фази на феномена в съответствие с теориите за "двойствения ум". И в определена степен са прави, тъй като съществува ясно проявяване на две различни фази на менталната активност. Но ако такива ученици разгледат тези "двойствени умове" в светлината на Херметичното учение за Вибрациите и Менталния род, те ще установят, че дългото търсене на ключа е към своя край. При феномена Телепатия се вижда как Вибриращата енергия на Мъжкия принцип се излъчва по посока на Женския принцип на някой друг човек, като последният приема зародиша на мисълта и й позволява да се развие и да узрее. По същия начин действат Внушението и Хипнозата. Мъжкият принцип на индивида, правещ внушения, насочва поток от Вибрираща енергия или Волева сила към Женския принцип на другия човек и последният го възприема, превръщайки го в свой, като мисли и действа в съответствие с него. Идея, поставена по този начин в ума на някой човек, расте и се развива и с времето се разглежда като законна ментална рожба на индивида, докато всъщност е като кукувиче яйце, поставено в гнездо на лястовица, където то унищожава законните рожби и се настанява като у дома си. Нормалният метод е Мъжкият и Женският принцип в ума на индивида да се координират и да действат в хармония и съгласувано помежду си. За съжаление обаче Мъжкият принцип в обикновения човек е прекалено мързелив, за да действа - проявата на Силата на Волята е твърде слаба и последицата е, че такива хора се управляват почти изцяло от ума и волята на другите хора, на които те позволяват да извършват процесите на мисленето и волята вместо тях. Колко са оригиналните мисли и действия, изпълнявани от обикновения човек? Не са ли повечето хора просто сянка и ехо на другите хора, които имат по-силна воля или ум от техните? Проблемът е, че обикновеният човек пребивава почти изцяло в своето "Мен" съзнание и не разбира, че притежава такова нещо, като "Аз". Той се е установил изцяло в Женския принцип на Ума, а Мъжкият принцип, в който е разположена Волята, е пасивен и неизползван. Силните мъже и жени на света неизменно демонстрират Мъжкия принцип на Волята и тяхната сила зависи материално от този факт. Вместо да живеят на основата на впечатленията, оставени в ума им от другите хора, те владеят собствения си ум с помощта на своята Воля, придобивайки вида ментални образи, които желаят, и нещо повече, доминирайки по същия начин над умовете на другите. Погледнете по какъв начин силните хора успяват да внедрят своите мисли-зародиши в ума на широки кръгове хора, карайки последните да мислят в съответствие с желанията и волята на силните индивиди. Това е причината масите да се държат като овце, без никога да родят и една собствена идея, нито да използват собствените си способности за ментална активност. Проявлението на Менталния род може да се види навсякъде около нас в ежедневието. Магнетичните индивиди са онези, които са в състояние да използват Мъжкия принцип така, че да внушат своите идеи на другите хора. Артистът, който кара хората да се смеят или да плачат, когато пожелае, използва този принцип. Същото важи и за добрия оратор, политик, проповедник, писател или друг индивид, който се е изправил пред вниманието на широката публика. Специфичното въздействие, упражнявано от някои хора над другите, се дължи на изявата на Менталния род, наред със споменатите по-горе Вибрации. В този принцип се крие тайната на индивидуалния магнетизъм, индивидуалното въздействие, очарование и т.н., както и феноменът, определян най-общо като Хипноза. Ученикът, запознал се с феномена, който се споменава най-общо като "парапсихични способности", ще открие важната роля, която в посочения феномен играе силата, определена от науката като "Внушение" - термин, чрез който се има предвид процеса или метода, с чиято помощ дадена идея се пренася или се "запечатва*в" ума на другия, карайки ума на този човек да действа в съответствие с нея. Правилното разбиране на Внушението е необходимо заради интелигентното схващане на различните психични явления, в основата на които лежи Внушението. Но още по-необходимо за ученика, изучаващ Внушението, е знанието относно Вибрацията и Менталния род. Защото целият принцип на Внушението зависи от принципа на Менталния род и Вибрацията. За авторите и преподавателите в областта на Внушението е нещо обичайно да обясняват, че "обективният или волеви" ум е този, който осъществява впечатлението или внушението върху "субективния или неволеви" ум. Но те не описват процеса, нито ни дават някаква аналогия в природата, с чиято помощ бихме могли по-лесно да възприемем идеята. Ако вие обаче разгледате проблема в светлината на Херметичното учение, ще сте в състояние да разберете, че зареждането с енергия на Женския принцип от Вибриращата енергия на Мъжкия принцип е в съответствие с универсалните закони на природата и че природният свят предлага безброй аналогии, с чиято помощ принципът може да бъде разбран. Всъщност Херметичното учение показва, че самото създаване на Света се под чинява на същия закон и че във всички творчески прояви на Духовно, Ментално и Физическо ниво, Принципът на рода винаги действа - тази проява на Мъжкия и Женския принцип. "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." И нещо повече, след като веднъж принципът на Менталния род бъде схванат и разбран, различните явления от психологията изведнъж стават податливи на смислена класификация и изучаване, вместо да са обвити в неяснота и мрак. Принципът се "осъществява" в практиката, защото се основава върху вечните универсални закони на живота. Няма да се впускаме в подробно разглеждане или описание на различните феномени на ментално въздействие или психическа активност. През последните години бяха написани и издадени по този въпрос доста книги, някои от които много добри. Основните факти, които се посочват в тях, са верни, въпреки че някои автори са се опитали да обяснят феномена със свои теории. Ученикът може да се запознае с тези въпроси и използвайки теорията за Менталния род, той ще е в състояние да внесе ред в хаоса на противоборстващите си теории и учения и, нещо повече, ще може лесно сам да се превърне в специалист по проблема, ако желае. Целта на този труд не е да даде обстойно изложение на психичния феномен, а по-скоро да предостави на ученика универсален ключ, с чиято помощ той да е в състояние да отключи множеството врати, водещи към онези части на Храма на знанието, които той може би иска да изследва. Чувстваме, че при това представяне на ученията на Кибалион някой може да открие обяснение, с чиято помощ да отстрани редица неясноти, ключ, който ще отключи много врати. Каква е ползата да навлизаме в под робности относно всички характеристики на психическите явления и менталната наука, при положение че даваме в ръцете на ученика средствата, с чиято помощ той може да се запознае цялостно с всяка фаза на проблема, който евентуално го интересува. С помощта на Кибалион човек може да прегледа внимателно по нов начин всяка окултна библиотека, тъй като старата Светлина от Египет осветлява и изяснява много тъмни страници и неясни проблеми. Това е целта на тази книга. Ние не излагаме някаква нова философия, а по-скоро предлагаме контурите на едно велико, старо като света Учение, което ще изясни ученията на другите и ще послужи като Велик помирител на различните теории и противоборстващите си учения. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|