Кибалион 9 Жизненото дело на Хермес като чели е по посока на планиране на
великата Зародишна истина, която е израснала и разцъфтяла в толкова многостранни форми, вместо да установи една школа по философия, която би доминирала световната мисъл. Независимо от това обаче оригиналните истини, преподадени от него, са били пазени непокътнати в първоначалната им чистота от
неколцина мъже във всяка епоха, които, отхвърляйки голям брой полуобразовани ученици и последователи, спазвали Херметичния обичай и пазели своята истина за малцината, които били готови да я възприемат и овладеят. Истината се предавала от ръка на ръка между избрани. Във всяко поколение в различните страни по земята винаги имало малцина Посветени, които пазели жив свещения пламък на Херметичното учение. Тяхното желание винаги е било да използват своите фенери, за да запалят отново по-малките
лампи на външния свят, когато светлината на истината се замъглявала и заоблачавала заради отхвърляне и когато по фитила започвала да полепва чужда материя. Винаги са съществували избрани, които да се грижат за олтара на Истината, върху който непрекъснато горяла Вечната лампа на Мъдростта. Тези хора посвещавали живота сина делото на любовта, което поетът е изразил така прекрасно в своите стихове О, нека пламъкът не гасне Разпалван век след век в неговата тъмна пещера - в неговите свещени храмове разпалван. Разпалван от чистите служители на любовта - нека пламъкът не гасне" Тези хора никога не
са търсели популярност, нито многобройни последователи. Теса безразлични към тези неща, защото знаят колко малко във всяко поколение са тези, които са готови за истината или които