Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов

2. И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;

3. той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;

4. защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;

5. и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;

6. а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

7. и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!

8. Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.

9. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.

10. И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.

11. А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.

12. И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.

13. Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.

14. А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.

15. Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.

16. Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.

17. И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.

18. И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.

19. Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.

20. И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.

21. Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.

22. И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му

23. и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.

24. Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.

25. Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,

26. и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле,

27. като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;

28. защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.

29. И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.

30. А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?

31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?

32. Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.

33. Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.

34. А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.

35. Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?

36. Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.

37. И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.

38. Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.

39. И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.

40. А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.

41. И като хвана детето за ръка, казва му: талита' куми', което означава: момиче, тебе казвам, стани!

42. Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.

43. И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.
ГЛАВА 6.
1. Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.

2. Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му?

3. Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него.

4. А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.

5. И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.

6. И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше.

7. Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.

8. И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,

9. но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.

10. И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.

11. И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.

12. Те тръгнаха и проповядваха покаяние;

13. изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.

14. Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.

15. Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците.

16. А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.

17. Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея.

18. Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена.

19. А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше.

20. Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.

21. И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски,

22. дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам.

23. И закле й се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, - дори и половината си царство.

24. А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя.

25. И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

26. Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да й откаже.

27. И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му.

28. А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.

29. Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха.

30. И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали.

31. Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.

32. И отидоха с кораб в уединено място насаме.

33. Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.

34. Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.

35. И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;

36. разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.

37. Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?

38. А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.

39. Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.

40. И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.

41. Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.

42. И ядоха всички, и се наситиха.

43. И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша.

44. А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.

45. И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46. И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.

47. Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата.

48. И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.

49. Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;

50. защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51. И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си.

52. Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.

53. И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.

54. Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,

55. бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.

56. И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

2. и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.

3. Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;

4. и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.

5. След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?

6. Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;

7. ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески."

8. Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.

9. И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.

10. Защото Моисей е казал: "почитай баща си и майка си", и, "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".

11. А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, -

12. такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,

13. като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.

14. И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:

15. нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.

16. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

17. И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.

18. Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?

19. Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.

20. Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.

21. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,

22. кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.

23. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.

24. И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.

25. Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;

26. а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й.

27. Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.

28. А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.

29. И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.

30. И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката.

31. Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.

32. И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка.

33. Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;

34. и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се.

35. И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.

36. И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.

37. И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
ГЛАВА 8.
1. В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:

2. жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.

3. Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

4. Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?

5. И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.

6. Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.

7. Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.

8. И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.

9. А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

10. И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

11. И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.

12. А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.

13. И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.

14. При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.

15. А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.

16. И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.

17. А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?

18. Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?

19. Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.

20. А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.

21. И рече им: как не разбирате?

22. След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него.

23. Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?

24. Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.

25. После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.

26. И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.

27. И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?

28. Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците.

29. Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.

30. И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.

31. И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.

32. И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.

33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.

34. И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

35. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

36. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?

37. Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

38. Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

2. И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях.

3. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.

4. И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса.

5. Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

6. Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.

7. И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!

8. И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса.

9. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите.

10. И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите?

11. И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?

12. Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен.

13. Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.

14. Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях.

15. Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го.

16. Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?

17. Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:

18. дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

19. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

20. И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

21. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;

22. и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

23. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

24. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.

25. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!

26. И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.

27. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

28. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?

29. Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

30. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.

31. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

32. Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.

33. Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си?

34. Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям.

35. И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.

36. И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:

37. който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.

38. Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.

39. А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови.

40. Защото, който не е против вас, той е за вас.

41. И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

42. А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.

43. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън,

44. дето червеят им не умира, и огънят не угасва.

45. И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън,

46. дето червеят им не умира, и огънят не угасва.

47. И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена,

48. дето червеят им не умира, и огънят не угасва.

49. Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.

50. Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.