Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница1/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34


БИБЛИЯ

НОВИЙ ЗАВЕТ на ГОСПОДА НАШЕГО ИИСУСА ХРИСТА

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
ГЛАВА 1.
1. Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.

2. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;

3. Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;

4. Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

5. Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;

6. Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;

7. Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

8. Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

9. Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

10. Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

11. Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.

12. А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;

13. Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

14. Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

15. Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;

16. Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.

17. И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.

18. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.

19. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.

20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;

21. тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:

23. "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.

24. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.

25. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

* Това място е по превода на 70-те, по който новозаветните свещени писатели току-речи изключително привеждат в съчиненията си места от Ветхия Завет.


ГЛАВА 2.
1. А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:

2. де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

3. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.

4. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?

5. А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:

6. "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".

7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,

8. и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.

9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.

10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

11. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

12. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.

13. А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.

14. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;

15. и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".

16. Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.

17. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:

18. "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".

19. А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет

20. и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

21. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.

22. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски

23. и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
ГЛАВА 3.
1. В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня

2. и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.

3. Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му".

4. А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

5. Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него

6. и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.

7. И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?

8. Сторете, прочее, плод достоен за покаяние

9. и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;

10. и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън;

11. аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;

12. лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.

13. Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него.

14. А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?

15. Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.

16. И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.

17. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
ГЛАВА 4.
1. Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,

2. и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.

3. И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.

4. А Той му отговори и рече: писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста".

5. Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха,

6. и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си".

7. Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".

8. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,

9. и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.

10. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш".

11. Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.

12. А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея;

13. и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови,

14. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

15. "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея,

16. народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".

17. Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.

18. И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;

19. и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.

20. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.

21. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика.

22. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.

23. И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

24. И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.

25. И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.
ГЛАВА 5.
1. Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.

2. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:

3. блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат.

5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

7. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.

8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

10. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

11. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.

12. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.

13. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.

15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.

16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.

17. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.

18. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

20. Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.

21. Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда".

22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена.

23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

24. остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.

25. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;

26. истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант *.

27. Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай".

28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

29. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.

30. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.

31. Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо".

32. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.

33. Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си".

34. Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;

35. ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;

36. ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.

38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".

39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.

40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.

41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.

42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.

43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".

44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,

45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?

47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?

48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

* Празноглав, смахнат.

* Върховно съдилище.

* Малка римска монета
ГЛАВА 6.
1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.

2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.

3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,

4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.

6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;

8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.

9. А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;

10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;

11. насъщния ни хляб дай ни днес;

12. и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;

13. и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;

15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.

16. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.

17. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си,

18. та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;

20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;

21. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

22. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;

23. ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?

24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *

25. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?

26. Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?

27. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?

28. Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;

29. а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;

30. и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!

31. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?

32. Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.

33. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

34. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.

* На богатството
ГЛАВА 7.
1. Не съдете, за да не бъдете съдени;

2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?

4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!

5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.

6. Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.

7. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;

8. защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.

9. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,

10. и кога поиска риба, да му даде змия?

11. И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

12. Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.

13. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;

14. защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.

15. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители:

16. по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?

17. Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове:

18. не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.

19. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.

20. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.

21. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.

22. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?

23. И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

24. И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;

25. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.

26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;

27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.

28. И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му,

29. защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).
ГЛАВА 8.
1. А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.

2. И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.

3. Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата.

4. И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

5. А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше:

6. Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.

7. Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.

8. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее;

9. защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.

10. Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.

11. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно,

12. а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13. И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.

14. Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница,

15. и допря се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше.

16. А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни,

17. за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите".

18. И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.

19. Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.

20. А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.

21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.

22. Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

23. И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.

24. И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.

25. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!

26. А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.

27. А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?

28. И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.

29. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?

30. А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.

31. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.

32. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.

33. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.

34. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница