Книга за лечението на раните. Казах му, както и на всички други хора, които са ми задавали този въпрос, да прочете последната глава

ПЪРВА ГЛАВА
Преглед на петте рани

15
З
а начало бих искала да ти припомня, че ние идваме на този свят с рани, които трябва да се научим да прие- маме. Те са се развивали в продължение на много прераж- дания. Някои са по-болезнени от други – това зависи от плана на живота ни. Страданието има различна сила при всеки и повечето от нас не знаят откъде идва то, нито какво да направят, за да не го изпитват. Всичко, което знаем, е, че много хора и ситуации ни карат да реагира- ме автоматично и съответно да страдаме. Ето защо е толкова интересно да открием източника на нашите страдания.
Защо се наричат рани на душата? Защото душата е изтощена, когато се отдалечава от своя план за живо- та и не може да го следва. Точно това се случва, когато оставяме егото да ръководи живота ни. Душата страда, тъй като целта на нейните прераждания е да живее в ис- тинска любов и приемане, за да успее да изживее своята божественост.
Нашата душа страда по различен начин според акти- вираните рани. Най-тъжното е, че оставяме егото да ни убеди, че то ни помага да страдаме по-малко, а всъщност е точно обратното.
Невъзможно е егото да почувства
страданията на душата. То живее само за себе си,
а основната му цел е да има право.

16
Егото не ни позволява да изпитаме страданието, което създава дадена рана, като ни подтиква да слагаме маска всеки път когато раната е активирана. То искрено вярва, че ни защитава и не осъзнава, че по този начин ние само поддържаме и подхранваме своите рани. Колкото повече се поддържа една рана, толкова повече боли. Кол- кото по-бързо и по-силно реагираме, толкова по-дълго продължава реакцията.
Защо има толкова много самоубийства? Защо има милиони хора, които стават зависими от цигарите, за- харта, хазарта, алкохола, лекарствата, дрогата, само и само да стоят упоени и да не осъзнаят истинския си проблем? Защо все повече хора страдат от сериозни за- болявания въпреки напредъка на науката? Защо се случ- ват толкова много раздели и разводи? Защото хората не искат да изпитат болката на собствената си душа.
Уви, отричането на тази болка само я прави по-сил- на. Можеш да сравниш това с дълбока физическа рана, която стои отворена и се инфектира постепенно. Дори да се опитваш да я покриеш, за да не я виждаш, инфекция- та си стои, раната ти причинява все повече болка и така до деня, в който достигнеш прага си на поносимост към болката. Имаш два избора: да умреш или да предприемеш действия, за да я излекуваш. Ето докъде стигна човеш- ката раса! Крайно време е да осъзнаем неотложността на проблема, за да успеем да изживеем живота, към кой- то всички се стремим… Живот, изпълнен с щастие, а не с болка.
След толкова години наблюдения и изслушване на множество истории за проблеми – лични и професионал- ни, си давам сметка как ние привличаме някои поведения и нагласи от страна на другите в зависимост от нашите рани. Разбрах, че ние страдаме от поне четири от петте рани. Всички страдаме от отхвърляне, изоставяне, пре-

17
дателство и несправедливост. Само раната от униже- ние, изглежда, не е толкова често срещана.
Повечето хора приемат, че имат поне две от чети- рите рани, които са по-очевидни и по-болезнени. С тече- ние на времето можем да установим, че някои рани от- слабват, а други се засилват.
Аз произхождам от многодетно семейство. Родите- лите ми са направили всичко възможно, за да подсигурят единайсетте си деца, като са работили много. Те обаче не са били до нас и не са ни обръщали внимание така, както сме имали нужда. Нямаха време да ни правят комплимен- ти или да ни изслушват. Ето защо някои от нас са се по- чувствали отхвърлени, други – изоставени или предаде- ни, а трети са страдали от несправедливост. Някои са страдали и от унижение. Сега вече знам, че не това, кое- то са били или са правили нашите родители, е причинява- ло страданията ни. НАШЕТО лично възприятие за тях- ното поведение стои в основата на страданието.
Страданието винаги идва от нашето възприятие
или интерпретация на фактите, а не от характера
или действията на другия.
В предишната книга за раните обяснявам, че зад предателството се крие изоставяне, а зад несправедли- востта – отхвърляне, като степента на изживяването е различна. Препоръчвам ти да си спомниш това, кога- то усетиш несправедливост или предателство. Докато търсиш от какво се страхуваш в дадена ситуация, която те наранява, ти ще откриеш, че страховете да не бъдеш отхвърлен или изоставен предизвикват повече страда- ние и страх.
Сега съм убедена в това, тъй като двете големи и видими рани в моето тяло винаги са били предателство-

18
то и несправедливостта. Дълго време смятах, че не съм преживявала изоставяне и отхвърляне или може би съм ги преживявала в съвсем малка степен. Едва през послед- ните десет години започнах да приемам, че страхът ми да не бъда отхвърлена и изоставена е много по-силен от страха да не бъда предадена или да не стана жертва на несправедливост.
Освен това ти напомням, че страхът да отхвър- лиш, изоставиш, предадеш другите или да си несправед- лив към тях е също толкова голям, колкото и страхът от това, което те биха могли да ти причинят. Ще си да- деш сметка също, че ти самият нараняваш себе си в съ- щата степен. Ти се отхвърляш, изоставяш, унижаваш, предаваш и си несправедлив към себе си в същата степен, в която преживяваш това с другите и съответно стра- даш от това. В програмата Слушай своето тяло ние нари- чаме тази голяма истина Триъгълника на живота.
Триъгълникът на живота илюстрира факта,
че другите се отнасят към теб така, както
ти се отнасяш към тях и към самия себе си.
Степента на страдание, страховете и
емоциите са едни и същи.

19
Ето обобщение на характеристиките на всяка рана и съответната ù маска. Спомни си, че започваме да носим маска, след като дадена рана е активирана – от нас сами- те или от друг човек. Целта на маската е да се защитим.
Егото ни играе номера, като ни кара да вярваме, че нямаме рана. То смята, че като я отрича, ни помага да изпитваме по-малко болка. Правим всичко възможно, за

Изтегляне 444.06 Kb.

Сподели с приятели: