Книга за по-кратко оттук нататък бе усетена толкова близка от читателя, защото
Изтегляне 4.34 Mb. Pdf просмотр
|
| се..., помисли си той... ... И същевременно едва започваше. Глава I Зеленият свят Младият мъж се бе привел и сложил ръце върху коленете си. Правеше дълбоки вдишвания. Капки пот се стичаха от челото му към основата на носа. Той гледаше как падат на земята. Ставаше все по-лесно. Изправи глава и погледна към Учителя, който стоеше до вратата на манастира. Учителят стоеше там и му се усмихваше. Как ли го прави?, чудеше се младият мъж. Той е почти три пъти по- възрастен от мен и въпреки това ме оставя далеч назад. А сега стои там.... усмихвайки се. Как го прави? Мату сведе глава и отново започна да наблюдава как капките пот от лицето му падат на земята. Докато ги гледаше, една от тях почти удари мъничка мравка, която бягаше между краката му. Мравката потръпна за част от секундата и след това се върна към своя път. Мату продължи да наблюдава. Той се приведе напред. Още една капчица се беше озовала на върха на носа му. Премествайки се така, че да бъде точно над мравката, той наблюдаваше как капката падна и отново почти я уцели. Още веднъж малката черна мравка спря и потръпна... и после продължи. Дали ме вижда?, чудеше се Мату. Дали осъзнава, че аз съм причината за големия дъжд и гръмотевици, които трябва да понесе? Той се зачуди. Дали тази малка мравка вярва, че нейните усилия на тази земя ще й донесат велика награда в задгробния живот? Дали вярва в задгробния живот? Мату погледна съсредоточено към мравката. Дали осъзнаваш, малко същество, че аз съществувам... и че мога да сложа край на твоя живот без да имам друг мотив освен една проста прищявка? Тогава изненадващо го озари идея. Изправи се и погледна към небето. Дали има същества там горе, които не мога да видя?, чудеше се той. Има ли същества, които не мога да видя и които не мога да възприема... и въпреки това те имат власт над Живота и Смъртта ми, както аз имам същата власт над малката мравка? Мога ли да ги видя?, чудеше се той. Дори ако опитам? Той заизследва небето. Дали облаците не са следи от стъпки на същества, толкова големи, че не мога да ги видя? Втренчи се в небето задълго: Дали са там горе?, продължаваше да се чуди. Когато най-накрая погледна отново надолу, Учителят бе точно пред него. - Време е, Мату... - каза Учителят Пер Ийр - ...време е да научиш историята на Древните. Мату бе шокиран... и поласкан. Това беше едно от нещата, които искаше да научи, откакто се бе присъединил към Ордена. Той се усмихна. - Вземи си записките, Мату... - каза Старейшината - Ела при мен в библиотеката веднага след като се измиеш и преоблечеш..., ще те чакам там. Мату му кимна в знак на съгласие и едва не започна да тича по стълбите към неговата стая. Преоблече се и стигна до библиотеката. Пер бе там и гледаше залязващото слънце през прозореца. Когато Мату влезе, Пер се обърна към него: - Това ще бъде първият преглед на историята на звездите на нашата галактика, която трябва да научиш, Мату... - започна Старейшината - Прави първите стъпки бавно, слушай внимателно наименованията и научи думите, които ще ти преподам. Ще ги виждаш отново и отново и ще трябва да знаеш как да ги използваш и дешифрираш. Мату кимна, докато сядаше. Все още бе въодушевен. Думите на „Древните", тайният език... това беше сбъднатата му мечта. Той постави записките внимателно до себе си така, че лесно да може ги стигне. Беше се научил да се грижи за думите на своя Учител добре. Само за няколко седмици с него Мату бе изписал страници и страници с думи и имена. Свитъкът му беше изпълнен с различни означения и фрагменти с информация, които бе съумял да запише по време на курса от първите няколко разговора с Пер. - Преди много, много време... -започна Пер -... нямало нищо, Мату. Нямало нито светлина, нито тъмнина, нито есенция... имало само... Небитие. Мату стоеше на своето място, опитвайки се да си представи какво представлява нищото. Няма светлина? Няма тъмнина? Как може да има Изтегляне 4.34 Mb. Сподели с приятели:
|