Книга за по-кратко оттук нататък бе усетена толкова близка от читателя, защото

Читателите на книгите и разработките в сайта ни знаят, че нямаме религиозно отношение към работата на Робърт. Просто информацията,
която той дава е различна от всичко друго и се самопотвърждава с времето отново и отново. Именно затова й обръщаме внимание. Това не ни прави фанатици. Като многогодишни изследователи по тези въпроси можем да кажем, че по-голямата част от информацията му издържа на нашата проверка и колкото повече дълбаете в миналото ни, толкова повече ще откривате модела, който е описал той. Това обаче не означава, че в тезата му няма дупки. Както виждате, ние не сме преки адвокати на тази информация, макар да я издаваме. Ние сме критично настроени и търсим във всеки един момент заедно с вас. Анализираме и виждаме нейната уникалност от определена гледна точка, но виждаме и нейните слаби моменти.
Начинът, по който е написана книгата, за съжаление не е единственият й проблем. В „Историята на Звездния Старейшина" имахме очевидни съвременни добавки от страна на автора, състоящи се, например, в прекалената информираност на шестимата индианци за клониране, строежа на вселената и други подобни моменти, което е фантасмагоричен елемент предвид, че говорим за 1947 г. Това са прозрачни добавки на Морнинг
Скай с цел да направи историята по-модерна и близка до човека на днешното време. Това не означава, че историята за БекТи не се е случила.
Означава просто, че Робърт е избрал да поукраси случката. Удачно и коректно ли е спрямо нас читателите -нека всеки да прецени сам за себе си.
Аналогът на всичко това в настоящата книга е цялата I-ва глава, която по личното ни мнение е най-слабата от всички (макар някои моменти от нея да правят изключение) и по всяка вероятност е напълно дело на автора.
Тънкият момент е, че именно тя може да създаде неприятно първо впечатление за текста, а това би било погрешно. По съдържание I-ва глава много прилича на учебник по биология за 8-ми клас и дарвинизма в нея идва в повече. Вариациите около въпросната информация са коментирани по-подробно в следговора.
Друг спорен момент, който със сигурност ще направи впечатление на интелигентния читател, е свързан с въпроса около орионския език и изведената му взаимовръзка с английския. Тук се налага да отворим малка скоба, която ще се разпростре и в точка 8.
Книгата ще ви даде изцяло ново разбиране за значението на думите - за тяхната мощ, същина и резонанс през времето. Думите са ключова част от
„сюжета“ на изложението и особено от съдържанието на III-та глава, която е и най-силната от цялата книга. От тази глава например ще разберете

огромната разлика между титла и име - нещо, което по принцип създава големи обърквания у читателя. Ще дадем пример от „Документите Тера",
защото навярно сте запознати с нея и по-този начин илюстрацията ще бъде по-красноречива и близка до вас.
Помните ли каменоделците? Малките гущери изпратени от Кралицата да помагат в делата и поддръжката на контрол на ЕН-ЛИЛ върху Ериду?
Те се казвали HEN-Т. Те били издигнати в ранг от ЕН-ЛИЛ и после отново
- от РА. Те били безкрайно лоялни и покорни. Без никакви въпроси,
тотално посветени на волята на Кралицата (която била да се подчиняват на
ЕН-ЛИЛ). Но онези от тях, които били издигнати в чин и имали роля в администрацията се наричали SHET-I, което било титла. Точно както
„Орфей" е титла, а не име на един единствен човек. Разбирате разликата,
нали? Титлата е SHET-I, но името на техния вид - HEN-Т. Неразбирането по тези въпроси дава като плод много грешни интерпретации в сравнителната митология, тълкувайки едно и също „нещо" или някой като различни индивидуалности, докато то е едно и също, с много имена по различни причини. Настоящата книга дава много висока перспектива именно в тази посока и стига до невероятни подробности в описанието точно на разликата между двете категории. Защото разбирането за думите е от първостепенно значение за хората, които дълбаят сериозно в изследването на извънземните институции на Земята и езотеричната плоскост като цяло.
Повечето от въпросните думи са изведени главно от езика и йероглифите на древен Египет. Както знаете, този език и прилежащото му писмо продължава да удивлява много учени и до днес. Загадка е как той се е появил изведнъж от нищото със завършен синтаксис, граматика и очевидно - без видим предшественик, от който да произлиза. Наравно с шумерския, Морнинг Скай обръща внимание главно на египетския заради неговата древност и в същото време - достъпност в съвременността. Като цяло, можем да направим грубото твърдение, че шумерският е по-близък до сирианския, а египетският - до орионския с условието, че тази уговорка варира по различни причини, в различни обстоятелства. И тъй като настоящата книга разглежда най-вече генезиса на Империята Орион - ползваните думи са извеждани най-често от египетски.
Това, което може да се стори неправдоподобно на пръв поглед на читателя, е, че авторът прави директни връзки между орионския и английския език. Т.е. той дава дадена дума на орионски и показва, че тя е същата в съвременния английски, по този начин показвайки произхода й.
Възниква съвсем валидният въпрос как това може да бъде адекватен

подход, предвид, че едно такова сравнение няма видими логически взаимовръзки. Английският е сравнително млад език и преди той да се формира - светът е говорил на стотици други езици. Откъде накъде ще се прави сравнение между нещо, което е на милиарди години и нещо, което в най-добрия случай е на не повече от 10 века, прескачайки по този начин цели цивилизации? Погледнато линейно, очевидно има логическа дупка.
Защо не се правят сравнения с по-ранни езици, които евентуално биха били по-добро отражение на този модел, ако той изобщо съществува извън главата на автора?
Истината е, че в „Документите Чама" Морнинг Скай всъщност прави такива сравнения между много езици и доказва общи модели.
За да отговорим по-сериозно и подробно на този безспорно интересен въпрос, обаче, неизменно трябва малко да вдигнем летвата и да добавим по-високата перспектива към картината, без която няма как да добием пълно разбиране за нещата...
8.
Философска и езотерична перспектива
За да започнем да разбираме взаимовръзката между езици, толкова отдалечени във времето, може би на първо място трябва да разберем...
самото време. А то, както знаете, е на практика илюзия характерна за трета плътност и тече субективно в честотния диапазон на физическата реалност.
Как ще минава времето за дадено съзнание, зависи изцяло от мисловния модел на това съзнание. Животът е научил всеки един от нас, че когато се чувстваме добре в компанията на някого - часовете летят. Когато сме потиснати и сме някъде, където не желаем да бъдем - часовете ни се струват като „векове" и дори сме създали съответните изрази за подобни ситуации в езика и културата си.
Сега си представете как тече „времето" за едно извънземно съзнание,
което изживява един-единствен физически живот в продължение на милиони години, запазвайки всичките си спомени през тези еони и всеки път, когато то се „ражда" отново за поредните няколко милиони години - пак запазва тези спомени. Съпоставете го с нашите 70 г. средна продължителност на живот - всеки път започвайки „отначало" при поредната инкарнация (казано линейно). Не е трудно да си дадем сметка,
че времето за едно такова извънземно съз(н)/(д)ание със сигурност е различна величина и на фона на цялото, едни 1000 години (например)
могат да бъдат смислово равнозначни на нашата концепция и времево разбиране за „вчера".
Ако вярваме на шумерските летописи, концепцията за „shar" изразява една година от тяхното време. Еквивалентът на това, което ние наричаме

„една година тяхно време" е равно на 36 000 земни години. Т.е. ако по космическите шумерски летописи (оставени от Империята Сириус), АНУ е управлявал 116 години (произволен и хипотетичен пример) - можете сами да сметнете за какво става въпрос.
Задръжте тази мисъл за момент.
За следващия етап на нашето обяснение ще използваме една метафора от поредицата „Дюн" на Франк Хърбърт - творба, която по всичко личи, че има много общо с локалната галактическа история и основните играчи в нея (надяваме се един ден да имаме възможността и времето да анализираме подробно тези гениални книги). Там се описва как
Мисионария Протектива подготвя примитивните култури за пристигането на поробващата сила, като ги обучава в митовете, легендите и традициите,
които да обработят народа. Сами разбирате, че това е наистина ключово при колонизирането на една планета - да грабнете съзнанието на местните същества на едно много първично ниво. Всъщност, ако се замислим, ще разберем, че това е най-важното умение на света, чрез което в голяма степен той бива управляван и до днес - а именно - умението да разкажеш една история. Нещо, което едно човешко съзнание на определено интелектуално ниво възприема като мит, легенда или приказка
(фантастика), едно извънземно такова би проектирало точно под тази форма не за друго, а именно защото величината на събитията, съпоставена с величината на нашите личности, представлява именно легенда. А
възрастта на тази история, съпоставена с времевата продължителност на нашите животи, я превръща именно в мит. А тази реална история е точно толкова поучителна, колкото всяка приказка. II всъщност от творческо,
всеотдайно и естетическо чувство и в стремежа си да предаде най-точно истината, един извънземен посланик би ни запознал именно с приказката за една научнофантастична „легенда". А хората, които получават това знание
(най-често това са шаманите на дадена (не)земна култура) не са преминали през нашето специфично възпитание и възгледи и за тях това са директни разкази за самата истина (което отчасти е вярно). Тази истина/мит ще носи специфичния отпечатък на тази извънземна култура със специфичните мисловни модели (макар и пречупени през човешките такива), детайли,
подробности, орнаментика и като цяло - пълния неин антураж. Ярък,
популярен и общоизвестен на всички ни пример са догоните в Африка.
Изучете тяхната култура и ще откриете, че те са изцяло обусловени като мислене, вярвания и традиции от контакта, който са имали с фракция на
Империята Сириус! Безусловно. А сега променете мащаба и си представете планетата ни като едно голямо племе със своите вярвания, традиции и

ритуално поведение, проектирано в социален мащаб. Няма съществена разлика.
Нещо повече. Нека използваме вариация на един пример от съдържанието на самата книга, като го украсим малко, за да стане „по-жив"
и го издигнем в съзнанието си до една хипотетична реална ситуация, да кажем - отпреди 10 000 г., за да видим по-добре как работят нещата на ниво конкретика.
Един от ловците на племето губи ръката си при битка със саблезъб тигър. В същото време от небесата „случайно" каца величествен и сребрист космически кораб. От него излизат различно изглеждащи същества с падащи дрехи. Толкова различни от всичко познато, че моментално приковават вниманието на местното племе. Те прибират ранения воин
„точно навреме" и след известно време го връщат здрав и читав на другарите му. За какви ще помислите въпросните същества? Разбира се, че за богове. Технологично настроените раси (каквито Империите Орион и
Сириус определено са) обичат да ходят на „примитивни" и нетехнологично ориентирани светове, за да се правят на богове, отнемайки волята на местната популация, която започва да ги боготвори. Това е начинът, по който се е случвало завоеванието на много цивилизации. Извънземните се показват тук и там с лъскавата си технология, която прилича на магия и която им придава полубожествен статус, докато местните възклицават с

Изтегляне 4.34 Mb.

Сподели с приятели: