Книга за учителя за клас. Щафетна игра №1 Предварителна подготовка и организация

     Елементът водене на топката в движение е подходящ за включване в станционни комбинации. Чрез тях ученикът прави преход от изпълнение на елемента чрез упражнение (в стандартни условия) към съчетаване с други изучени елементи, за да може по-успешно да го приложи по-късно в игра.

№ 1

     Описание: С ходене и водене на топката учениците се придвижват по дългата права линия на трасето. В края ù завиват на-ляво, застават срещу един от обръчите и стрелят в него. Догонват топката и продължават да я водят зигзагообразно около ориентирите, и я подават на чакащите.

     Методически указания:

     1. За да не се получава струпване при стрелбата, всеки следващ застава на линията срещу свободен обръч.

     2. При дрибъла около ориентирите да се редуват ръцете в зависимост от посоката на заобикаляне.

     3. Темпът на придвижване да бъде индивидуален (съобразно уменията на отделните ученици).

№ 2

     Описание: Търкаляне на топката до линията. Подаване на топката с две ръце от гърди към стената и улавяне на отразената топка. Връщане с дрибъл в права посока (пътят на връщане е на 2 м встрани от пътя, по който се търкаля топката) и подаване на чакащия в колоната.

     Методическо указание: При търкалянето да се поддържа непрекъснат контакт с топката. Да не се разрешава силното ù търкаляне напред и догонване.

№ 3

     Описание: Един след друг учениците водят топката (дриблират) в права посока. Когато стигнат до въжетата, без да прекъсват дриблирането, приклякват, провират се под тях и така продължават до ориентира. Заобикалят го и на връщане изпълняват същото. При връщането в строя подават топката на чакащите ученици. Темпът на придвижване е индивидуален. Всеки ученик води топката с ходене или с бягане (според възможностите си). Не се изисква изчакване на предишния ученик. Той може да бъде задминаван.

     Методически указания:

     1. Необходимо е около 2 м разстояние между колоните.

     2. Обръща се внимание на учениците, че при провирането топката се води по-ниско.

     3. Трите въжета могат да се фиксират на различна височина.

     2. Подвижни игри

     Играта е описана на стр. 23 в Книга за учителя по физическо възпитание и спорт за първи клас. За затвърдяване и усъвършенстване уменията за водене на топка е подходящ вариант на играта, изразяващ се в следното:

     Предварително подготовка: За всеки играч се осигурява топка. Избира се водещ.

     Описание и правила: Всички ученици се придвижват с дрибъл. Ако гонещият остави топката си и започне да гони, докоснатите не се считат за такива.

     Методическо указание: Играе се на волейболно игрище.

     Играта е описана по-долу в Стандарт 2. Когато учениците овладеят играта и воденето на топка, могат да се въведат допълнителни правила, включващи воденето на топка. По същия начин може да се използват и игрите „Ъглова топка“ и „Клинбол“.

     3. Щафетни игри

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в равностойни отбори и се строяват в колони зад обща стартова линия. На 8–10 м пред всяка колона се поставя ориентир. За всеки отбор се осигурява топка.

     Описание и правила: При сигнал първите ученици от всяка колона дриблират до ориентира с дясната ръка и след като го заобиколят, се връщат с дрибъл с лявата. Останалите играчи изпълняват същото. Ако някой участник изпусне топката, то той я догонва и възстановява дрибъла от мястото на прекъсването. Не се разрешава придвижване без дрибъл. Печели отборът, който пръв завърши участието си без нарушения.

     Методическо указание: Заобикалянето на ориентира да се изпълнява отдясно наляво.

№ 8

     Описание и правила: При сигнал последниятученик от всяка колона води топката слаломно около всички играчи, стоящи пред него. Когато стигне до първия, го заобикаля и се връща по обратния път. Като се върне на мястото си, подава топката на играча пред него, който се обръща за момент да улови топката. Останалите играчи изпълняват същото. Те трябва да заобиколят последните играчи в двете посоки. Първият играч се придвижва най-напред към последния и след като го заобиколи, се връща пред колоната. Печели отборът, чийто първи играч пръв се е върнал на мястото си.

     Методически указания:

     1. Тъй като играчите тръгват от различни места, за да разберат, че трябва да направят пълен кръг, може да се направи едно пробно изиграване.

     2. Дава се указание на учениците, че ако се движат, докато чакат реда си, могат да попречат на съотборниците си.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в 3 или 4 равностойни отбора и се строяват в колони зад обща стартова линия. За всеки отбор се осигуряват по едно рингче и поставена върху него топка на стартовата линия. На 3 м пред всяка колона се поставя по една щафетна палка, фиксирана вертикално, а на 7–8 м от старта – ориентир.

     Описание и правила: При сигнал първите играчи от всяка колона взимат топката и рингчето. С удобната ръка водят топката, а с неудобната – носят рингчето. Когато стигнат до палката, нанизват рингчето и го пускат, след което продължават до ориентира, заобикалят го, връщат се, взимат рингчето и се връщат в колоната, като поставят рингчето на стартовата линия, а върху него – топката. След като се постави топката, тръгва следващият играч. През цялото време на придвижване по трасето не се прекъсва воденето на топката. Печели отборът, който завърши пръв, без да е допуснал нарушение.

     Методическо указание: Палката се фиксира вертикално върху дървена плоскост, в която е направен отвор с нейния диаметър. За целта могат да се използват гимнастически тояжки или други, специално направени приспособления (например, кръстачки за елхи).

     Щафетни игри

№ 10

     Предварителна подготовка и организация: Класът се разделя на 3 или 4 отбора, които се строяват в колони. Разстоянието между съотборниците в колоните е 2,50–3 м. На 5 м от последните в колоните е стена, на която са начертани квадрати със страна 1 м. За всеки отбор се осигурява топка.

     Описание и правила: При сигнал първите играчи от отборите се обръщат кръгом и подават топката с крак (с вътрешен удар) на вторите. Те я спират, обръщат се и я подават на третите и т.н. Последният стреля в квадрата, след което догонва топката и я носи с бягане до мястото на първия играч, където застава. След стрелбата всички от отбора се преместват с едно място по посока на стената. Играта продължава по същия начин, докато отново заемат първоначалния строй. Отчитат се точните попадения и бързината. Отборът, завършил пръв, получава 5 точки, втория – 4 и т. н. Към този резултат се прибавя по една точка за всяко точно попадение. За победител се обявява отборът, събрал най-много точки.

     Методически указания:

     1. Местата на играчите могат да се определят предварително с тебешир.

     2. Всеки отбор брои на глас точните си попадения.

     3. Първото изиграване може да е пробно.

№ 11

     Описание и правила: При сигнал първите играчи изпълняват стрелба във вратата, догонват топката и я поставят на линията. След тях един след друг същото изпълняват и останалите. В зависимост от попадението при всяка стрелба отборът получава съответния брой точки, които се сумират. Отборът, събрал най-много точки, печели играта. Отчита се точността, а не бързината.

     Методическо указание: Вместо една стрелба, може да се подредят 2 или 3 топки и да се изпълнят последователно 2 или 3 стрелби и след това да се събират топките.

Подвижни и спортно-подготвителни игри

     Предварителна подготовка и организация: В средата на баскетболно или волейболно игрище се начертава поле („опасна зона“) с правоъгълна форма. Избира се ученик, който застава в това поле и играе ролята на пазач. Останалите ученици се разпределят в два отбора. Единият отбор заема полето от едната страна на „опасната зона“, другият отбор – от другата.

     Описание и правила: При сигнал от учителя играчите се стремят да преминат през охраняваното поле и да отидат в срещуположното поле, без да бъдат докоснати от „пазача“. Той от своя страна се стреми да докосне колкото се може повече ученици. След като премине и последният участник, се отчита броят на докоснатите в двата отбора и отборът с по-малко докоснати играчи се обявява за победител. При следващите изигравания се сменя водещият, а след последното изиграване се отчита кой най-добре се е справил с ролята на пазач и е докоснал най-много играчи.

     Методическо указание: Дават се указания на играчите да изпълняват залъгващи движения, а на „пазача“ – да се придвижва встрани в защитен баскетболен стоеж с ръце встрани и без да кръстосва краката си.

     Варианти:

     1. С двама пазачи – при този вариант играта става по-трудна за преминаващите играчи.

     2. Играчите не се разделят на отбори. Охраняваното поле е по дължината на игрището и всички ученици застават от едната му страна (не се играе отборно). Избират се двама или трима „пазачи“ и още толкова играчи, които да им пречат да докосват останалите. Изпълняващите новата роля нямат право да докосват, държат или блъскат „пазачите“. При следващите изигравания се избират нови водещи. Отчитането е индивидуално. След последното изиграване се отчита кой колко пъти е докосван и играчите, които са докосвани най-малко пъти, се обявяват за победители. Обявява се и най-добрият „пазач“, и кой най-добре се е справил с новата роля.

     В този вариант играта е по-трудна за „пазачите“.

„Пас“

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разделят на два равностойни отбора, единият от които има отличителни ленти (екипи). Осигурява се топка и правоъгълно (баскетболно) игрище.

     Описание и правила: В центъра на игрището учителят подхвърля топката и по един ученик от двата отбора (застанали един срещу друг) се стреми да я овладее и подаде на свой съиграч. Играта продължава, като играчите се стремят да си подадат колкото се може повече пъти, без да изпускат топката или тя да бъде уловена от противниковите играчи. При осъществени три подавания, отборът получава точка и играта продължава, като подаванията се броят отново. При грешка или овладяване на топката от другия отбор точките се запазват, но подаванията след последната точка отпадат. Играчите могат да се движат в игрището, но след като получат топката, трябва да спрат на място и оттам да подадат на друг играч. Отборът, който не владее топката, се стреми да я получи, като изпълнява защитни действия и пречи на нападателите, но няма право да ги блъска или да взима топката от ръцете им. Тя може да бъде хваната само от въздуха. Ако топката излезе от игрището, то тя се вкарва в игра от другия отбор от мястото на излизането. Играе се в две полувремена по 10 минути.

     Методически указания:

     1. В хода на играта се дават разяснения на играчите да не се струпват около топката; нападателите да търсят свободно място, за да я получат; защитниците да застават между топката и играча, когото пазят и др.

     2. Могат да се въведат допълнителни правила, например:

     – топката да не се връща на играча, от когото е получена (с цел да се активизират по-голям брой ученици);

     – разрешава се придвижването с дрибъл.

„Ъглова топка“

     Описание и правила: Учителят подхвърля топката в центъра на игрището между двама играчи. Те скачат и се стремят да насочат топката към свой съиграч. Целта на отборa, който владее топката, e по бърз начин, с подавания да придвижи топката и я подаде на някой от своите играчи в секторите. Ако той я овладее от въздуха, без да пристъпва очертанията на сектора, отборът печели точка и играта продължава с подаване от центъра, изпълнено от другия отбор. Когато отборът съумее да спечели топката, започва да си подава и изнася топката по посока на своите играчи в секторите. Не се разрешава блъскане, удряне и други грубости, както и придвижване с носене на топката. Ако топката напусне очертанията на игрището, тя се вкарва в игра от същото място и от отбора, който не е направил нарушението. Отборът, който е в защита, няма право да влиза в ъгловия сектор. При всяко започване на играта от центъра отборите са в своите игрални полета. Играе се две полувремена по 10 мин. С почивка от 4–5 мин.

     Методически указания:

     1. Предвид по-сложните правила, въвеждането им може да става постепенно, а не при самото запознаване с играта.

     2. Да се използват някои от прекъсванията на играта за смяна на играчите в секторите.

     3. След овладяване на дрибъла може да се въведе и правилото за придвижване с водене на топката.

     4. За препоръчване е играта да се разучава, след като учениците овладеят играта „Пас“.

     Предварителна подготовка и организация: Осигурява се баскетболно игрище. По средата на крайните линии се начертава полукръг с диаметър 5 м. В средата на обособените сектори се поставя по един ориентир, служещ за цел (голяма плътна топка от 3 кг ). Класът се разделя на два отбора с отличителни знаци (екипи). Осигурява се топка. С жребий се определя кой отбор по коя цел ще хвърля.

     Описание и правила: В центъра на игрището застава по един играч от двата отбора (един срещу друг). Учителят подхвърля топката помежду им. Играчите се стремят да хванат топката и с подаване между съотборниците да я придвижат към секторите, за да стрелят по целта. Не се разрешава стъпването на линиите, очертаващи секторите, както и влизането в тях. Точка се зачита, когато бъде улучена топката. Когато топката напусне очертанията на игрището, се вкарва в игра от другия отбор от страничната линия, на мястото на излизането. След опит за стрелба (независимо успешен или не) топката се вкарва в игра от отбраняващия отбор от страничната линия. Играе се за време и отборът, който събере повече точки, печели играта.

     Методическо указание: В зависимост от овладените начини на подаване, в играта може да се постави задача да се прилага един или друг вид от тях.

„Опашчици“ (вариант)

     Предварителна подготовка и организация: Играчите застават в очертанията на волейболно или баскетболно игрище (в зависимост от броя на учениците). Избират се двама или трима за водещи. На останалите се дава по една лента от плат, която се прикрепя с ластика на дрехите на кръста и виси отзад като опашка.

     Описание и правила: При сигнал от учителя водачите гонят останалите играчи и се стремят да хванат и вземат лентите – „опашките“. Те бягат и се стремят да ги запазят, без да ги държат. Имат право при опасност да се обърнат с лице към гонещия и да се въртят около единия крак (пивотират). Всички играчи могат да си служат с лъжливи движения, но нямат право да се блъскат. Играе се за определено време (30 или 60 сек), след което се отчита резултатът. При следващо изиграване се сменят водещите. След последната игра за победители се обявяват играчите, които не са допуснали нито един път (или най-малко пъти) да им вземат лентата, и тези, които са събрали най-много ленти, в ролята на гонещи.

     Методически указания:

     1. Да се следи за дължината на лентите с оглед на това, някои играчи умишлено да не оставят да виси само малка част от нея.

     2. Всички изигравания да се провеждат с еднаква продължителност.

     В играта (по условие) защитникът стои между играча с топката и целта. Поради това тази игра трябва да предхожда другите игри, в които учениците са разпръснати и по-трудно се ориентират къде да застанат.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в две или три групи и всяка се подрежда в кръг. За всяка група се избира по един водещ и се начертава кръг с диаметър 6–7 м. В центъра на всеки кръг се поставят по три плътни топки за основа и върху тях – една лека топка. На играчите от всеки отбор се дава по още една лека топка, която те ще си подават.

     Описание и правила: При сигнал играчите започват да си подават, като се стремят в удобен момент да ударят топките в центъра, за да ги съборят. Водещият застава между топките и играчите и им пречи с тялото си и с движения на ръцете и краката. Той може да хваща топката само от въздуха и няма право да я взима от ръцете на другите играчи. Играчите нямат право да пристъпват очертанията на кръга и да влизат в него, за да хвърлят или да вземат топката. Когато някой успее да събори крепостта, става новият водещ. В края на играта се отчита кой най-дълго време се е задържал в ролята на водещ и кои играчи са играли най-добре.

     Методически указания:

     1. При началното разучаване играта се играе в един кръг, а след като я разучат, учениците се организират в два или три кръга.

     2. В случай че някой играч се измори от продължителна игра в ролята на водещ, може да бъде сменен, като преди това му се изкаже похвала.

     Сходството с името на описаната по-горе игра определя и близкото съдържание на тези две игри. Тук обаче участието е отборно.

     Предварителна подготовка и организация: Начертават се два концентрични кръга с диаметър 3 и 5 м. Учениците се разпределят на два равностойни отбора. Половината от учениците от единия отбор влизат във вътрешния кръг, а останалата част застава извън външния кръг. Играчите от другия отбор заемат полето между двата кръга. Осигурява се топка.

     Описание и правила: При сигнал играчите, които се намират извън големия кръг, започват да си подават и в удобен момент се стремят да подадат на съиграч от вътрешния кръг. Когато успеят, играчът, уловил топката, застава извън големия кръг и продължава да играе оттам. Играчите от другия отбор изпълняват защитни действия и пречат на подаването. Играта продължава, докато във вътрешния кръг не остане нито един играч. След това ролите на двата отбора се сменят. Отчита се за колко време са се справили отборите и се обявява победител. Играчите нямат право да играят извън очертанията на полетата си, както и да се блъскат, да играят с крак и да взимат топката от ръцете на противника. Когато играч от защитата овладее топката, той я дава на някой от играчите от външния кръг и играта продължава.

     Методическо указание: Ако броят на учениците в класа е голям, начертават се кръгове с по-голям диаметър.

„Чети бързо и съобразявай“

     Предварителна подготовка и организация: Изработва се схема на района. На няколко обекта от схемата се поставят условни знаци. На самите обекти се скриват писма с текст. За всеки участник се осигуряват лист и молив. Обяснява се играта, след което се дава старт и схемата се закачва на старта на място, от което се вижда добре.

     Описание и правила: След даване на старт всеки играч разглежда схемата и се стреми да открие на кой обект съответства всеки знак, след това се насочва с ходене или бягане, за да го открие, да намери писмото и да препише текста. Всеки има право да гледа схемата, колкото иска. Може да запомни няколко знака и да ги търси или да се връща след всеки обект до старта, да гледа схемата и да се насочва към отбелязана точка. Който пръв открие всички скрити писма, се обявява за победител.

     Методическо указание: За да не се получава голямо струпване, може класът да се раздели на две групи. Едната – да помага на учителя при изработване на схемата и писмата, а другата – да ги търси. При следващо изиграване си сменят ролите.

     Предварителна подготовка и организация: Избира се място с добра видимост. Върху картон се начертават няколко обекта в четирите посоки. Осигурява се цветен молив за всеки участник.

     Описание и правила: При сигнал от учителя учениците обхождат терена и избират един обект от него, който не е отразен. Връщат се на старта, където е картонът, и допълват картата върху него, като чертаят според местоположението избрания обект. След нанасянето никой няма право да прави корекции на своя или чужд обект. Когато завърши с чертането си и последният играч, се отчитат точността на местоположението и мащабът на начертаното от учениците допълнение на картата и се обявява победител. Ако двама ученици са избрали един и същ обект, право на отразяване на картата има първият, който е дошъл до нея, а следващият се насочва към друг ориентир.

     Методическо указание: Не се отчита бързината при решаването на задачата, а само точността на нанасяните обекти.

„Определяне на разстоянието на око“

     Описание и правила: Учителят определя и посочва отдалечен на 200–300 м ориентир (електрически стълб, самотно дърво, ограда или др.). Всеки играч съвсем тихо казва само на учителя (така, че останалите участници да не чуят) своето предположение за разстоянието до ориентира. Той записва определеното на око разстояние на учениците и всички тръгват към крайната точка. Учителят измерва разстоянието в крачки. Когато пристигнат, отчитат чий отговор е бил най-близо до действителното разстояние и този играч се обявява за победител. След това се набелязва друга точка от маршрута, отново се записват определените на око разстояния и т. н.

     Методически указания:

     1. За препоръчване е да се набелязват обекти на различни разстояния (например, първият да е на 200–300м, а вторият – на 80–100 и т. н.).

     2. При окомерното определяне на разстоянията да се има предвид следното:

     а. предметите изглеждат по-далече, когато: се гледа от високо; срещу слънцето; гледаните предмети са дребни или тъмни;

     б. предметите изглеждат по-близо, когато: са на равнина; се гледат от ниско място; предметите са ярко осветени и едри.

„Обратният път“

     Предварителна подготовка и организация: Избира се непознат за учениците път с дължина 1500–2000 м, който да преминава през разнообразен терен (тясна пътека, поляна, черен път).

     Описание и правила: Учителят води учениците по този път и на определено място прави почивка. След това учениците сами трябва да вървят по обратния път. Учителят пита всеки поотделно за мнението му откъде да преминат и отбелязва. Когато се върнат на мястото, от което са тръгнали, се отчита кой е дал най-много верни отговори и се обявява за победител.

     Методическо указание: Не се разрешава оставянето на следи.

     Предварителна подготовка и организация: Участниците се разпределят на два равностойни отбора. Запознават се с играта и им се дава време да измислят и подготвят знаци, както и да изберат маршрут. Тегли се жребий, за да се определи кой отбор ще поставя знаци и кой ще ги търси. Това всеки отбор прави тайно от другия. В определеното време всички идват на мястото, избрано за старт. Избира се по един играч от двата отбора. Единият играе ролята на разузнавач, а другият – на водач.

     Описание и правила: Учителят дава сигнал за старт и „водачът“ тръгва по избрания от неговия отбор път. Заедно с него се движи и „разузнавачът“, който оставя следи по пътя. Този път не се знае нито от разузнавача, нито от неговия отбор. Затова той оставя по пътя следи, за които предварително са се уговорили (изработили или осигурили) със съотборниците си преди времето на старта. Пет минути след като тръгне първата двойка, тръгват и играчите от отбора на водача. Те знаят пътя, по който се движат, и се стремят да премахнат всичко, което преценят, че е знак, оставен от „разузнавача“. Пет минути след тях тръгва отборът на „разузнавача“. Играчите му не знаят пътя, но се стремят по следите да го открият. Успехът им зависи от това, колко дискретни са знаците и колко умело са поставени, както и от това, дали отборът на водача ги е разпознал и премахнал. Ако последната група съумее за определеното време (10–15 мин.) да открие своя „разузнавач“, печели играта. Ако не го намери, победител е отборът на „водача“. При следващи изигравания се сменят ролите на отборите.

     Методически указания:

     1. За играта се подбира местност, обрасла с гъсти храсти или дървета.

     2. Осигуряват се помощници – други учители или родители, за да се движи по един възрастен с всяка група (на първите двама, на водача и на разузнавача).

     3. Разпределението на учениците по отбори и обяснението на играта може да се направи и един ден преди провеждането ù, за да се даде възможност на учениците да обмислят идеи за знаци.

     4. При първото изиграване учителят може да подпомогне отбора на разузнавача, като му подскаже както знаци, така и местата за поставяне (например: зелен конец, завързан на клонка, черта с керемида по стълб, черупки от орехи по пътеката и т. н.). На отбора на водача също се дават съвети за пътя ( да не минава през поляни, често да криволичи и т.н.). Тези съвети се дават в хода на обсъжданията преди играта, без да знаят за това играчите от противниковия отбор.

„Магнитни стрелки“

     Предварителна подготовка и организация: Всеки ученик си намира малка пръчица, която да използва като „магнитна стрелка“. Единият ù край се оцветява в синьо, а другият – в червено

     (с помощта на конец, цветно ластиче, тиксо или боя). Осигурява се един компас.

     Описание и правила: Учениците се движат заедно с учителя. От време на време той спира и по природните обекти, слънцето и др. учениците трябва за определено време да се ориентират в посоките. Когато даде знак, всеки трябва да остави на определеното от учителя място своята „магнитна стрелка“, ориентирана в посока север-юг. След като всички си оставят пръчките, учителят показва с компаса точната посока и определя кои деца са се справили най-добре. След няколко участия се обявява за победител този, който най-много пъти се е ориентирал правилно.

     Методически указания:

     1. Пръчките да са леки и къси, за да не пречат при движението и да не създават опасност от нараняване.

     2. В оцветяването децата да проявяват творчество. Това ще помогне и по-лесно да си разпознават пръчките.

     Вариант: Играта да се играе без сигнал за оставяне на пръчките, а да се организира не само за точност, но и за време.

     Ориентирането е свързано и с разпознаване на пътните знаци. Пътните знаци са 11 (фиг. 6) и се разучават, като учителят ги чертае на табло (на закрито) или на земята (с керемида, въглен, тебешир или пръчка). След това учениците ги чертаят. В едно занимание се показват 3–4 от пътните знаци. След усвояването им се провежда разходка по маршрут, обозначен с пътни знаци, или се провеждат игри с използването им. Подходяща за възрастта е следната игра:

„По следата“

     Предварителна подготовка и организация: Учителят избира залесен район, през който минават пътеки и пътища. Обозначава с пътни знаци на всеки 40–50 м определен маршрут. Учениците застават на определеното за старт място.

     Описание и правила: Играчите се движат в група съобразно откритите знаци. Намерените знаци не се пипат. Учителят се движи с учениците, без да ги насочва. Той следи за участието им, за тяхната наблюдателност и умение да разпознават пътя. Когато стигнат до последния знак, учителят отчита кои играчи са били най-наблюдателни и са открили най-много знаци. При следващи изигравания играта може да се организира, като един ученик поставя знаците или като единият отбор поставя знаци, а другият ги открива (отборно).

     Методическо указание: При отборна игра и при поставянето на знаците, и при откриването им с учениците трябва да се движи поне по един възрастен човек ( учител, родител, инструктор).

„Тръгна Станка за водица“

     с крива, нова кобилица.

     Насреща ù лудо младо,

     то на Станка тихом дума:

     – Дай ми, Станке, студна вода,

     студна вода кладенчова.

     А Станка му отговаря:

     – Чуй ме мене, лудо младо.

     Мене мама заръчала,

     заръчала, поръчала,

     ерген вода да не давам

     студна вода кладенчова.

     Описание на движенията

     Втори такт 9/8 : при текста „ за водица“ се изпълнява ход вдясно отпред и прибиране (на раз – стъпка с десния крак вдясно, на два – кръстосана стъпка на левия крак пред десния, на три – стъпка с десния крак вдясно, на четири – стъпка с левия крак до десния).

     Трети такт 5/8 : при текста „ с крива “ – ход вляво и прибиране (на раз – стъпка с левия крак вляво, на два – стъпка с десния крак до левия).

     Четвърти такт 5/8 : при текста „ нова “ – също както при трети такт.

     Пети такт 9/8 : при текста „ кобилица “ – подскоци с двата крака (подскок с двата крака на място до десен напречен разкрачен стоеж, същият подскок със смяна на краката, подскок до разкрачен стоеж, подскок и събиране на краката).

     1. Преди да се пристъпи към разучаване на хорото, трябва да се припомни „Самоковското хоро“ или „Седенчица“, които започват със същите движения както хорото „Тръгна Станка“, а именно: ход вдясно отпред и подскок и ход вдясно отпред и прибиране.

     2. В урока, в който ще се разучава хорото, да се включат в подготвителната му част подскоците, съответстващи на движенията при пети такт, а именно: 1 – подскок с двата крака на място до десен напречен разкрачен стоеж, 2 – същият подскок със смяна на краката, 3 – подскок до разкрачен стоеж, 4 – подскок и събиране на краката.

     3. Изпълнение на движенията на първи, втори, трети и четвърти такт. Това всъщност е съчетаване на познатите движения от играните хора (на първи и втори такт) и новите прибавни стъпки (на трети и четвърти такт), които са лесни и няма да затруднят учениците.

     4. Изпълнение на цялото хоро.

     1. Хорото се разучава в редичен строй.

     2. Отделните движения се играят най-напред с броене в бавен темп. Цялото хоро в началото също се играе с броене, което постепенно се изравнява като темп с песента, след което се преминава към игра с музикален съпровод.