Глава VII.
Ревността165
да отхвърляме техните обвинения. Хайде да устоим на изкушението да почнем да обясняваме ситуацията или да защитаваме своята позиция. Нека не затъваме в безкрайни спорове колко са справедливи или несправедливи нашите решения. И най-вече, нека никога да не позволяваме някой да ни принуждава да разпределяме на части ида режем на порции любовта сив името на т. нар. справедливост.
Всяко от децата ви трябва да усеща колко неповторима е вашата връзка с него, не колко справедливо е разпределена между него и другите. Когато прекараме няколко минути или няколко часа с едно от децата си,
нека да сме изцяло с това дете. Затова време
нека момчето да има чувството, че е единственият висини пека момичето чувства, че е единствената ви дъщеря. Когато сме навън с едно от децата ни, нека немислим твърде много за останалите, няма нужда да говорим за тях или да им купуваме подаръци. За този момент нашето Енимание не трябва да разпределя.
Когато приемем желанието на
детето да има цялата ни любов, то се успокоява. Когато това желание е разбрано и отразено с нежност, детето е сигурно, че е обичано. Когато всяко дете се цени заради собствената му уникалност, то добива сили и самочувствие.
Сподели с приятели: