Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът

Предговор
След моята смърт отдайте ми така възхвала
живя някога един човек, но вече го няма
умря твърде рано
мелодията на живота му секна на средата
имаше да изпее още една песен
и сега тя е изгубена навеки -
мъката в нея.
„След моята смърт
Хаим Нахман Бялик
Д-р Хаим Гинът почина на 4 ноември 1973 г. след дълго и мъчително заболяване. Беше на петдесети една години. Няколко седмици преди смъртта си, гледайки своята първа книга - Детето и ние, - той ми каза Ще видиш, Алис, тази книга ще се превърне в класика" Предсказанието му се сбъдна.
Хаим Гинът беше клиничен психолог, психотерапевт, специализирал работа с деца, и наставник на родителите, чиито книги - Групова психотерапия с деца, Децата и ние,
„Тийнейджърите и ние и Учителят и детето" - промениха из основи начина, по който родителите и учителите общуват с децата. Тези книги бяха бестселъри в продължение на повече от година след издаването си и бяха преведени натрий сет езика. В Справочник за книгите за самопомощ" от Джон
Сантрок, Ан Минът и Барбара Камбъл книгите на Гинът получават най-високата оценка (горещо препоръчана) и фигурират в списъка на най-добрите книги за самопомощ.

10
Хаим Гинът
♦Детето и ние
Той беше първият щатен психолог в шоуто Днес, списваше ежеседмична вестникарска рубрика, излизаща в различни издания по цял свят, и месечна рубрика в сп.
„Маккол“. Беше освен това гост-професор по психология в Нюйоркския университети в следдокторантската програма на Университета Ад елфи.
Комуникационните умения, за които той говори в своите книги, помагат на възрастните да влязат в света на децата с разбиране и грижа и ги учат как да осъзнават детските чувства ида откликват на тях.
Както казва в една от речите си Аз съм детски психо- терапевт. Работя с деца с проблеми. Да речем, че се виждам с децата по един час седмично в продължение на година. Симптомите им изчезват, те започват да се обичат повече, да се разбират с другите, дори вече не се въртят начина в училище. С какво всъщност им помагам Общувам с тях с нежности съпричастност. Използвам всяка възможност да им помогна да станат по уверени. Ако изпълненото със
съпричастност общуване може да лекува децата с душев­
ни проблеми, неговите принципи и практики трябва да
се прилагат от родителите и учителите. Може психоте- рапевтите да са тези, които лекуват, но само хората, които всекидневно общуват с децата, могат да им помогнат да бъдат психически здрави“.
Ето защо той сложи началото на групи за обучение и наставляване на родители, за да ги научи как да са по-из- пълнени със съпричастности ефективни с децата си, да осъзнават своите чувства ида разбират по-добре чувствата на децата си. Той искаше да ги научи как да налагат дисциплина, без да унижават, как да критикуват, без да подценяват, как да хвалят, без да правят оценки, как да изразяват гнева си, без да нараняват, как да приемат, а не да оспорват детските чувства, възприятия и възгледи. Как да откликват така, че децата да се научат да се доверяват на вътрешната си реалности да развиват самоуве­
реност.

Предговор
11
Преди да стане психолог, д-р Хаим Гинът е учител в Израел. Дипломира се в колежа Давид Йелин“ в Йерусалим. След като преподава няколко години, той осъзнава, чене е достатъчно подготвен, за да се оправя с децата в клас. Именно тогава решава да постъпи в Учителския колеж към Колумбийския университет, където защитава докторат.
Въпреки че си отиде сравнително млад, Хаим Гинът имаше творчески и пълноценен интелектуален живот. Новаторските му идеи за общуване с децата, които той разпространяваше чрез книгите си, чрез лекции и вестникарски рубрики, отекнаха не само в Съединените щати, но и по цял свят. Работата му допринесе за развитието на семинари за родители, на които родители и учители се учат да общуват с децата с чувствителности съпричастност.
Макар че английският не беше майчиният език на
Хаим Гинът, той много го обичаше. Обичаше го като поет, използваше го пестеливо и точно. Подобно на древните мъдреци, той изразяваше мъдростта си с притчи, алегории и епиграми Недей да си родител, бъди човек, който е родител“.
Има един разказ за някакъв равин, който починал на петдесетгодишна възраст. Когато близките му се върнали от погребението, най-големият му син казал Баща ни имаше дълъг живот. Всички се слисали. Какви ги говориш Та той си отиде толкова млад Дано живя пълноценно написа множество големи книги и докосна живота на много хора“.
Това е и моята утеха.
Алис Гинът, доктор на науките
2003 г.

Увод
Никой родител не се буди сутрин с намерението да направи черен живота на детето си. Никой не си казва Днес ще крещя, ще натяквам и ще унижавам детето си при всяка възможност. Напротив - сутрин немалко родители се заричат Днешният ден ще е мирени кротък. Без крясъци, без спорове, без караници. Ала въпреки благите намерения, нежеланата война отново избухва.
Да бъдеш родител е безкрайна поредица от дребни събития, периодични конфликти и неочаквани кризи, които изискват реакция. Тази реакция има последици за доброили лошо, тя влияе наличността и самоуважението на де­
тето.
Ще ни се да вярваме, че само психически болен родител реагира така, чеда навреди на детето си. За жалост дори любящите и добронамерени родители също обвиняват, засрамват, подиграват, заплашват, подкупват, лепят етикети, наказват, четат конско и морализаторстват.
Защо? Защото повечето родители не съзнават рушителната мощна думите. Без да искат говорят неща, които са чували от родителите си, неща, които не мислят наистина, и стон, който не им харесва. Трагедията на подобно общуване често се крие в липсата не на съпричастие, а на разбиране в липсата не на интелигентност, а на познания.
Родителите имат нужда от особен начин на отношение и говорене с децата си. Как бихме се почувствали, ако хирургът влезе в операционната и преди анестезиологът да ни сложи упойка, каже То всъщност аз нямам голЯхМ

14
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
опит и знания в хирургията, но обичам пациентите си и разчитам на здравия разум Сигурно ще изпаднем в паника и ще побегнем. Но това не е толкова лесно за децата, чиито родители вярват, че любовта и здравият разум са достатъчни. Също като хирурзите, и родителите трябва да усвоят специални умения, за да добият компетентност при справянето с ежедневните изисквания на децата. УТодобно на квалифициран хирург, който внимава къде реже, родителите трябва да се научат умело да използват думите. Защото думите сакато ножове. И те могат да причиняват рани - но нефизически, а емоционални.
Откъде да започнем, ако искаме да общуваме по-доб­
ре с децата си Като разгледаме начина, по който отговаряме. Дори знаем с какви точно думи. Чували сме нашите родители да ги използват с гости и непознати. Това е език,

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: