Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът
Изтегляне 6.43 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Тревога, дължаща сена страх от изоставяне: подготовка, която вдъхва сигурност
| Някои източници на тревожност у децата: как да им дадем емоционална сигурност Родителите знаят, че всяко дете изпитва страхове и тревоги. Те обаче невинаги са наясно какви са източниците на тези тревоги. Родителите често питат Защо детето ми изпитва толкова страхове" Един баща дори казал на детето си Стига с тези глупости. Знаеш, че няма от какво да се страхуваш!“ Може би ще е полезно да изброим някои от източниците на страх у децата ида предложим някои начини за справяне с тях. Тревога, дължаща сена страх от изоставяне: подготовка, която вдъхва сигурност Най-големият страх на детето е, че ще бъде изоставено от своите родители. Както красноречиво го описва Джон Стайнбек в На изток отрая „Най-страшното нещо, което едно дете може да си представи, ечене го обичат и отхвърлянето е неговият ад. С отхвърлянето идва гневът, ас гнева и отмъстителното престъпление. дете, на което е отказана любовта, за която копнее, рита котката искри ва тайната сивина друго краде, с надежда, че парите ще го направят обичано, а трето завладява света - и винаги вина, отмъщение и още вина“. Детето никога не бива да бъде заплашвано с изоставя не. Нито на шега, нитов гнева си не бива да казваме на детето, 168 Хаим Гинът ♦ Детето и ние че може да го изоставим. От времена време можем да чуем на улицата или в супермаркета някой вбесен родител, който крещи на непослушното си дете Ако веднага не слезеш оттам, щете оставя тук. Подобно изказване може да събуди вечния страх от изоставяне. То подклаждана въображението, което рисува картината как си оставен сам на света. Когато детето премине границата на търпимостта ни, по-добре да го повлечем насила заръка, отколкото да го заплашваме с думи. Някои деца се страхуват, ако родителят или човекът, който се грижи за тях, отсъства, когато те се връщат от училище. Тогава дремещата в тях тревога от изоставяне се събужда веднага. Както вече казахме, добре е да се остави съобщение къде са родителите и кога ще се върнат — било на магнитната дъска, било с имейл или на запис. Записаните на лента съобщения са изключително успокояващи за малките деца. Нежният гласна родителя и думите, пълни с обич, им вдъхват кураж да издържат временната раздяла, без да се задълбочава тревогата. Когато животът и неговите изисквания ни принуждават да прекараме известно време далеч от малките деца, раздялата трябва да бъде предшествана от подготовка. На някои родители име трудно да обяснят на децата си, че няма да ги има вкъщи, Защото трябва да постъпят в болница, да отидат на почивка или да напуснат дома заради някакво друго задължение. Тъй като се страхуват от реакцията на децата си, те се измъкват от къщи късно вечерта или когато детето е на училище, и оставят някой роднина или детегледачката да обясняват вместо тях. Майка на тригодишни близнаци трябвало да се подложи на операция. Атмосферата вкъщи била напрегната, но на децата никой нищо не казал. На сутринта в деня на постъпването сив болницата майката се престорила, че отива до супермаркета с пазарска чанта в ръка. Тя излязла от къщи и не се върцала три седмици. През това време децата вехнели от тревога. Обясненията на бащата не носели никакво успокоение. Всяка вечер Глава V ili. Някои източници на тревога у децата 169 те плачели, докато заспят. По цял ден стояли до прозорците, изпълнени с тревога за майка си. Децата понасят стреса от раздялата много по-лесно, когато са подготвени предварително затова. Добрата подготовка изисква много повече от обикновено словесно обяснение. Тя изисква комуникация на езика на детето, на езика на играта и играчките, на език, който говори с детското сърце. Ето ви друг случай, в който една майка трябвало да влезе в болница. Тя казала на тригодишната си дъщеря Ивет какво предстои. Ивет не изразила особен интересно майката не се излъгала от лисата на любопитство. Тя казала Хайде да играем играта Мама отива в болница. Тя взела комплект кукли (купени с тази целили направени с помощта на детето, които представяли членовете на семейството, доктори медицинска сестра. Майката играела с куклите и говорела от тяхно име. Казала Мама отива в болница, за да оздравее. Мама няма да си бъде вкъщи. Ивет се чуди - Къде е мама Къде е мама Но мама не е вкъщи. Не е в кухнята, не е в спалнята, не е в хола. Мама е в болницата, за да види доктора ида оздравее. Ивет плаче Искам мама. Искам мама. Но мама е в болницата, за да оздравее. Мама обича Ивет и мисли за нея. Тя мисли за нея всеки ден. Мама мисли за Ивет и я обича. И Ивет мисли за мама. После мама си идва у дома и Ивет е толкова щастлива, тя прегръща и целува мама“. Майката, с помощта на детето, разиграва пиесата на раздялата и завръщането много пъти. В началото майката играе по-голямата част от нея, но скоро Ивет започва сама да разиграва ситуацията. Тя взима куклите и казвана доктора и на сестрата да се грижат добре за мама, за да оздравее ида се върне бързо у дома. Преди майката да тръгне за болницата, Ивет я моли да изиграят пиесата още веднъж. Тя изиграва повечето неща и завършва представлението с думите Не се тревожи, мамо, аз ще си бъда вкъщи, когато се върнеш“. 170 Хаим Гинът ♦ Детето и ние Преди да тръгне, майката подготвя още някои важни неща тя запознава Ивет с детегледачката, поставя голяма своя снимка на себе си и Ивет пред огледалото и записвана касета няколко от любимите приказки на Ивет, за да ги слуша Ивет преди сън, заедно с още няколко нежни думи към нея. В моментите на неизбежна самота снимката на майка й и записана нейния глас ще вдъхват на Ивет сигурността, че мама е наблизо и я обича. Изтегляне 6.43 Mb. Сподели с приятели:
|