34
Хаим Гинът ♦
Детето и ниеЧарлс: Тъп съм!
Баща му Не си тъп, глупако!
Когато едно дете заяви, че е глупаво, грозно или лошо,
не можете нито да кажете, нито да направите нищо, за да промените веднага представата муза себе си. Представата на човека за самия него се съпротивлявана директните опити за промяна. Както казало едно дете на баща си Знам, тате, че го правиш за добро, обаче не съм
толкова тъпче дати повярвам, че съм умен“.
Когато едно дете изразява негативна оценка за себе си, нашите възражения и протести няма да му помогнат кой знае колко. Те довеждат само до още по-категорични твърдения в същия дух.
Най-добрата помощ, която можем да предложим, е да му покажем, не не само разбираме как се чувствано и знаем какви са конкретните прояви на това чувство. Например:
Иван: Аз съм тъп.
Баща му (сериозно): Значи наистина се чувстваш така Не се мислиш за умен?
Иван: Не.
Баща му Сигурно това много те измъчва?
Иван: Аха.
Баща му В училище сигурно през цялото време много се страхуваш - че ще сбъркаш, че ще получиш ниски оценки. Когато учителката те посочи, сигурно се притесняваш.
Дори да знаеш отговора, все не можеш да отговориш добре. Страх те е да не битова, което кажеш, да не прозвучи смешно. ида не би учителката дати се скара. и че децата може дати се смеят. Затова много пъти предпочиташ нищо да не кажеш. Сигурно можеш да си спомниш всичките случаи, когато си казал нещо и са ти се смели. Защото тогава си се чувствал глупак в собствените си очи. И
си бил обидени ядосан, нали (Тук детето може да разкаже нещо, което се случвало) Виж, моето момче, според
Глава I. Кодове на комуникация
35
мен ти си чудесен човек. Обаче ти имаш друго мнение за себе си.
Този разговор може би няма да промени мнението на
детето за себе си веднага, но може да посее в него семената на съмнението в собствената му правота. То може да си каже След като баща ми ме разбира добре и смята че съм чудесен човек, може би не съм толкова зле. Близостта, която подобен разговор създава, може да накара сина да се старае да оправдае бащиното доверие. В крайна сметка той ще намери по-оптимистични отговори в самия себе си.
Когато детето
каже Никога нямам късмет, никакви опровержения или обяснения няма да променят това убеждение. За всеки примерна добър късмет, който ние му дадем, то ще ни отвърне с два примера за кутсуз. Единственото,
което можете да направите, е да му покажете колко дълбоко разбирате чувствата, които са довели до това убеждение
Сподели с приятели: