Книгата на ездра

1їВ първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви, като рече:

2їТака казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда.

3їПрочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен неговият Бог да бъде с него, нека възлезе в Ерусалим, който е в Юда, и нека построи на Иеова Израилевия Бог (Той е Бог) дома, който е в Ерусалим.

4їНа всеки, който е оцелял, в каквото и да било място, гдето пришелствува, нека му помогнат мъжете на онова място със сребро и със злато, с имот и с добитък, освен това, което доброволно би се принесло за Божия дом, който е в Ерусалим.

5їТогава станаха началниците на бащините домове на Юда и Вениамина, и свещениците, и левитите, с всичките, на които Бог подбуди духа да възлязат, за да построят Господния дом, който е в Ерусалим.

6їИ всичките им съседи им помагаха със сребърни вещи, със злато, с имот, с добитък и със скъпоценни неща, освен всичко това, което доброволно се принасяше.

7їИ цар Кир извади вещите на Господния дом, които Навуходоносор бе донесъл от Ерусалим и турил в капището на боговете си, -

8їтях извади персийският цар Кир чрез съкровищника Митридат, и ги брои на управителя на Юда Сасавасар.

9їИ ето числото им: тридесет златни легени, хиляда сребърни легени, двадесет и девет ножове,

10їтридесет златни паници, четиристотин и десет сребърни паници от втори вид, и хиляда други съдове.

11їВсичките златни и сребърни съдове бяха пет хиляди и четиристотин, които всички занесе Сасавасар, когато пленниците се върнаха от Вавилон в Ерусалим.

1їА ето човеците от Вавилонската област, които се върнаха от плен, от ония, които вавилонският цар Навуходоносор беше преселил като пленници във Вавилон, и които се върнаха в Ерусалим и в Юдея, всеки в града си,

2їкоито дойдоха със Зоровавела, Исуса, Неемия, Сараия, Реелия, Мардохея, Валасана, Масфара, Вагуя, Реума и Ваана. Числото на мъжете на Израилевите люде беше:

3їФаросови потомци, две хиляди и сто и седемдесет и двама души;

4їСефатиеви потомци, триста и седемдесет и двама души;

5їАрахови потомци, седемстотин и седемдесет и пет души;

6їФаат-моавови потомци, от Исусовите и Иоавовите потомци, две хиляди и осемстотин и дванадесет души;

7їЕламови потомци, хиляда и двеста и петдесет и четири души;

8їЗатуеви потомци, деветстотин и четиридесет и пет души;

9їЗакхееви потомци, седемстотин и шестдесет души;

10їВануеви потомци, шестстотин и четиридесет и двама души;

11їВиваиеви потомци, шестстотин и двадесет и трима души;

12їАзгадови потомци, хиляда и двеста и двадесет и двама души;

13їАдоникамови потомци, шестстотин и шестдесет и шест души;

14їВагуеви потомци, две хиляди и петдесет и шест души;

15їАдинови потомци, четиристотин петдесет и четири души;

16їАтирови потомци от Езекия, деветстотин и осем души;

17їВисаеви потомци, триста двадесет и трима души;

18їИораеви потомци, сто и дванадесет души;

19їАсумови потомци, двеста и двадесет и трима души;

20їпотомци от Гивар, деветдесет и пет души;

21їпотомци от Витлеем, сто и двадесет и трима души;

22їнетофатски мъже, петдесет и шест души;

23їанатотски мъже, сто и двадесет и осем души;

24їпотомци от Азмавет, четиридесет и двама души;

25їпотомци от Кириатиарам, от Хефира, и от Вирот, седемстотин и четиридесет и трима души;

26їпотомци от Рама и Гавая, шестстотин и двадесет и един души;

27їмихмаски мъже, сто и двадесет и двама души;

28їветилски и гайски мъже, двеста и двадесет и трима души;

29їпотомци от Нево, петдесет и двама души;

30їМагвисови потомци, сто и петдесет и шест души;

31їпотомци на другия Елам, хиляда и двеста и петдесет и четири души;

32їХаримови потомци, триста и двадесет души;

33їпотомци от Лод, от Адид и от Оно, седемстотин и двадесет и пет души;

34їпотомци от Ерихон, триста и четиридесет и пет души;

35їпотомци от Сеная, три хиляди и шестстотин и тридесет души;

36їСвещениците: Едаиеви потомци, от Исусовия дом, деветстотин и седемдесет и трима души;

37їЕмирови потомци, хиляда и петдесет и двама души;

38їПасхорови потомци, хиляда и двеста и четиридесет и седем души;

39їХаримови потомци, хиляда и седемнадесет.

40їЛевитите: Исусови и Кадмиилови потомци, от Одавиевите потомци, седемдесет и четири души.

41їПевците: Асафовите потомци, сто и двадесет и осем души.

42їПотомците на вратарите: Селумови потомци, Атерови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Атитаеви потомци, Соваеви потомци, всичко сто и тридесет и девет души.

43їНетинимите: Сихаеви потомци, Асуфаеви потомци, Таваотови потомци;

44їКиросови потомци, Сиаеви потомци, Фадонови потомци;

45їЛеванаеви потомци, Агаваеви потомци, Акувови потомци;

46їАгавови потомци, Салмаеви потомци, Ананови потомци,

47їГедилови потомци, Гаарови потомци, Реаиеви потомци,

48їРасинови потомци, Некодаеви потомци, Газамови потомци,

49їОзаеви потомци, Фасееви потомци, Висаеви потомци,

50їАсанаеви потомци, Меунимови потомци, Нефусимови потомци,

51їВаквукови потомци, Акуфаеви потомци, Арурови потомци,

52їВасалотови потомци, Меидаеви потомци, Арсаеви потомци,

53 Варкосови потомци,Сисарови потомци, Тамаеви потомци,

54їНесиеви потомци, Атифаеви потомци.

55їПотомците на Соломоновите слуги: Сотаеви потомци, Софаретови потомци, Ферудаеви потомци,

56їЯалаеви потомци, Дарконови потомци, Гедилови потомци,

57їСефатиеви потомци, Атилови потомци, Фохертови потомци от Севаим, Амиеви потомци.

58їВсичките нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста и деветдесет и двама души.

59їА ето тия, които възлязоха от Тел-мелах, Тел-ариса, Херув, Адан и Емир, но които не можаха да покажат бащините си домове и рода си, че бяха от Израиля:

60їДалаиеви потомци, Товиеви потомци и Некодаеви потомци, шестстотин и петдесет и двама души;

61їи от свещеническите потомци: Аваиеви потомци, Акосови потомци, потомци на Верзелая, който взе жена от дъщерите на галаадеца Верзелай и се нарече по тяхното име.

62їТия търсиха регистрите си между преброените по родословие, но не се намериха; затова те бидоха извадени от свещенството като скверни.

63їИ управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща, докле не настане свещеник с Умир и Тумим.

64їВсичките купно събрани бяха четиридесет и две хиляди и триста и шестдесет души,

65їосвен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди и триста и тридесет и седем души. Те имаха и двеста певци и певици.

66їКонете им бяха седемстотин и тридесет и шест; мъските им двеста и четиридесет и пет;

67їкамилите им четиристотин и тридесет и пет; и ослите им шест хиляди и седемстотин и двадесет.

68їА някои от началниците на бащините домове, когато дойдоха в Господния дом, който е в Ерусалим, принесоха доброволно за Божия дом, за да го издигнат на мястото му;

69їспоред силата си внесоха в съкровищницата за делото шестдесет и една хиляди драхми злато, пет хиляди фунта сребро, и сто свещенически одежди.

70їТака свещениците, левитите, някои от людете, певците, вратарите и нетинимите се заселиха в градовете си, - целият Израил в градовете си.
ГЛАВА 3

1їИ като настъпи седмият месец, и израилтяните бяха в градовете, людете се събраха като един човек в Ерусалим.

2їТогава стана Исус, Иоседековият син, с братята си свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, та издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него, според предписаното в закона на Божия човек Мойсей.

3їИ понеже се боеха от людете на ония места, поставиха олтара на мястото му, и принасяха върху него всеизгаряния Господу, всеизгаряния заран и вечер.

4їИ пазиха празника на шатроразпъването, според предписаното, и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както бе наредено, според определеното за всеки ден,

5їи от тогава на сетне и постоянните всеизгаряния, и приносите по новолунията и по всичките осветени Господни празници, както и тияїна всекиго, който би принесъл доброволен принос Господу.

6їОт първия ден на седмия месец почнаха да принасят всеизгаряния Господу; но основите на Господния храм не бяха още положени.

7їИ дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и на тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето при Иопия, според както персийският цар Кир беше им позволил.

8їИ във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим Зоровавел, Салатииловият син, Исус, Иоседековият син, и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, почнаха да работят; и поставиха левитите, от двадесет годишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.

9їИ Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда, станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; също и синовете на Инадада, с техните синове и братя левитите.

10їИ когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давида.

11їИ пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодаряха, защото е благ, защото е до века милостта Му към Израиля. И всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа, понеже основите на Господния дом бидоха положени.

12їОбаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините домове, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, като се основаваше тоя дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;

13їтака щото людете не можаха да различават гласа на веселото възклицание от гласа на плача на людете; защото людете възклицаваха със силен глас, и гласът се чуваше надалеч.

1їА неприятелите на Юда и на Вениамина, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израилевия Бог,

2їдойдоха при Зоровавела и при началниците на бащините домове, та им рекоха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог, както вие Нему, и жертвуваме от времето на Асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.

3їНо Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини домове им рекоха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог; но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.

4їТогава людете на земята отслабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето,

5їи наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.

6їИ когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.

7їВ дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски букви и се съчини на сирийски език.

8їВластникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса, както следва:

9їВластникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците

10їи останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе, та засели в градовете на Самария и в другите градове оттатък реката, и прочее, -

11ї(ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:

12їДа е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стена-та, като са свързали основите.

13їДа е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.

14їА понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, затова пратихме да известим на царя,

15їза да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.

16їИзвестяваме на царя, че, ако тоя град се съгради наново, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.

17їЦарят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отсам реката: Мир и прочее.

18їПисмото, което ни пратихте, прочете се разумно пред мене,

19їи като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е повдигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.

20їИмало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките страни оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.

21їСега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.

22їИ внимавайте да не бъдете небрежни в това, да не би да порасте злото за щета на царете.

23їА когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и съслужителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите, та ги спряха на сила.

24їТака престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.
ГЛАВА 5

1їА пророците, пророк Агей и Захария, Идовият син, пророкуваха в името на Израилевия Бог на юдеите, които бяха в Юда и Ерусалим.

2їТогава станаха Зоровавел, Салатииловият син, и Исус, Иоседековият син, и почнаха да строят Божия дом, който е в Ерусалим; и с тях бяха Божиите пророци, та им помагаха.

3їА в същото време дойдоха при тях областният управител отсам реката Татанай, и Сетар-вознай, и съслужителите им, та им рекоха така: Кой ви разреши да строите тоя дом и да издигнете тая стена?

4їПосле им казаха: Как са имената на мъжете, които строят това здание?

5їНо върху старейшините на юдеите беше окото на техния Бог, така щото те не можаха да ги спрат докле не се отнесе работата до Дария, и тогава да се даде писмен отговор за работата.

6їЕто препис от писмото, което областният управител отсам реката Татанай, и Сетар-вознай и съслужителите му афарсахците, които са отсам реката, пратиха до цар Дария.

7їПратиха му писмо, в което бе писано така: - На цар Дария всяко благополучие!

8їДа бъде известно на царя, че ходихме в Юдейската област при дома на великия Бог; и той се зида с големи камъни, и поставят се дървета в стените; и това дело напредва прилежно и успява в ръцете им.

9їТогава попитахме ония старейшини и им казахме така: Кой ви разреши да строите тоя дом и да издигате тия стени?

10їОще и за имената им попитахме, за да ти явим, и да запишем имената на мъжете, които им са начело.

11їА те в отговор ни рекоха така: Ние сме слуги на Бога, на небето и на земята, и строим дома, който е бил построен вече преди много години, - който дом един велик Израилев цар построи и довърши.

12їНо понеже бащите ни разгневиха Бога на небето, Той ги предаде в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, халдееца, който събори тоя дом и пресели людете във Вавилон.

13їНо в първата година на вавилонския цар Кир, цар Кир издаде указ, за да се построи тоя Божий дом.

14їОще и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор бе взел от храма, що бе в Ерусалим, и бе отнесъл в капището във Вавилон, тях цар Кир извади от вавилонското капище, и те бяха предадени на някой си по име Сасавасар, когото бе направил областен управител;

15їи каза му: Вземи тия вещи, иди, занеси ги в храма, който е в Ерусалим, и нека се построи Божият дом на мястото си.

16їТогава тоя Сасавасар дойде и положи основите на Божия дом, който е в Ерусалим; и от онова време дори до сега той се строи, и още не е довършен.

17їСега, прочее, ако е угодно на царя, нека се издири в царската съкровищница там, у Вавилон, дали наистина е бил издаден указ от цар Кира, за да се построи тоя Божий дом в Ерусалим; и нека изпрати царят да ни извести волята си в случая.

1їТогава цар Дарий издаде указ, та претърсиха в помещенията на архивите, гдето се полагаха съкровищата във Вавилон;

2їи намери се в Ахмета, в палата, който е в областта на мидяните, един свитък, в който имаше един такъв летопис: -

3їВ първата година на цар Кира, цар Кир издаде указ, както следва: За Божия дом в Ерусалим: Нека се построи домът, мястото, гдето се принасят жертви, и да се положат здраво основите му; височината му да бъде шестдесет лакътя, широчината му шестдесет лакътя,

4їс три реда големи камъни и един ред нови дървета; и разноските да се дадат от царския дом.

5їСъщо и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор взе от храма, който бе в Ерусалим, та ги донесе във Вавилон, нека се дадат назад и да се повърнат на храма в Ерусалим, всяка на мястото си, и да се положат в Божия дом.

6їСега, прочее, областни управителю отвъд реката Татанае, Сетар-вознае, и съслужителите ви афарсахците, които сте отвъд реката, отдалечете се от там.

7їНе спъвайте работата по тоя Божий дом; областният управител на юдеите и старейшините на юдеите нека построят тоя Божия дом на мястото му.

8їПри туй, относно онова, що трябва да направите за тия старейшини на юдеите, за построяването на тоя Божий дом, издавам указ да се дадат незабавно от царския имот, от данъка на жителите отвъд реката, разноските на тия човеци, за да не бъдат възпрепятствувани.

9їИ каквото би им потрябвало, било телци, овни или агнета, за всеизгарянията на небесния Бог, тоже жито, сол, вино или дървено масло, според искането на свещениците, които са в Ерусалим, нека им се дават всеки ден непременно,

10їза да принасят благоуханни жертви на небесния Бог, и да се молят за живота на царя и на синовете му.

11їИздавам още и указ, щото на всеки, който би изменил тая заповед, по тая причина, да се изкърти греда от къщата му, та да се изправи, и той да се обеси на нея, и къщата му да стане на бунище.

12їИ Бог, Който е настанил името Си там, нека изтреби всички царе и племена, които биха прострели ръка, за да изменят тая заповед, та да се събори тоя Божий дом, който е в Ерусалим. Аз, Дарий, издадох указа; нека се изпълни незабавно.

13їТогава областният управител отсам реката Татанае, и Сетар-вознай, и съслужителите им направиха незабавно така, както бе заповядано от цар Дария.

14їИ юдейските старейшини градяха успешно, насърчавани чрез пророкуването на пророк Агея и на Захария, Идовия син. Те градиха и свършиха, според заповедта на Израилевия Бог, и според указа на персийския цар Кир, и Дарий, и Артаксеркс.

15їТака тоя дом се свърши на третия ден от месец Адар, в шестата година от царуването на цар Дария.

16їИ израилтяните, свещениците, левитите и останалите от завърналите се от плена, пазиха с веселие посвещението на тоя Божий дом.

17їЗа посвещението на тоя Божий дом принесоха сто юнеца, двеста овена и четиристотин агнета, а в принос за греха за целия Израил, дванадесет козела, според числото на Израилевите племена.

18їИ поставиха свещениците в чиновете им, и левитите в отредите им, за Божията служба, която се върши в Ерусалим, според предписаното в Мойсеевата книга.

19їИ завърналите се от плена направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец;

20їзащото свещениците и левитите бяха се очистили единодушно, та те всички бяха чисти; и левитите заклаха пасхата за всички завърнали се от плена, и за братята си свещениците, и за себе си.

21їИ завърналите се от плена израилтяни, и всички, които се бяха отлъчили от нечистотата на народите на земята и се бяха присъединили към тях, за да търсят Господа Израилевия Бог, ядоха пасхата,

22їи пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с веселие; защото Господ ги развесели, като бе обърнал към тях сърцето на асирийския цар, за да укрепи ръцете им в делото на дома на Бога, Израилевия Бог.
ГЛАВА 7

1їСлед тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, дойде Ездра, син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия,

2їсин на Селума, син на Садока, син на Ахитова,

3їсин на Амария, син на Азария, син на Мераиота,

4їсин на Зария, син на Озия, син на Вукия,

5їсин на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон.

6їТоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник, вещ в Мойсеевия закон, който Господ Израилевия Бог бе дал; и царят му даде всичко, що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него за добро.

7їСъщо и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса.

8їЕздра стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.

9їЗащото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден, от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

10їЗащото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.

11їА ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника вещ в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля: -

12їАртаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника вещ в закона на небесния Бог, съвършен мир, и прочее.

13їИздавам указ, щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които бяха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.

14їТъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,

15їи да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,

16їкакто и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим,

17їзатова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим.

18їИ каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог.

19їИ съдовете, които са ти дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.

20їИ каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.

21їИ аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът, вещ в закона на небесния Бог, да се дава веднага,

22їдо сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено количество сол.

23їКаквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.

24їПри това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито или пътна повинност.

25їИ ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде, намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.

26їИ против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор.

27їБлагословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава мисъл в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,

28їи е направил да намеря милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене за добро, аз се ободрих, и събрах от Израиля някои по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.
ГЛАВА 8

1їА ето началниците на бащините им домове, ето и родословието на ония, които възлязоха с мене от Вавилон в царуването на цар Артаксеркса.

2їОт Финеесовите потомци, Гирсон; от Итамаровите потомци, Даниил; от Давидовите потомци, Хатус.

3їОт потомците на Сехания, из Фаросовите потомци, Захария, и с него се преброиха по родословието на мъжките сто и петдесет души.

4їОт Фаат-Моавовите потомци, Зараиевият син Елиоинай, и с него двеста души от мъжки пол.

5їОт Сеханиевите потомци, Яазииловият син, и с него триста души от мъжки пол.

6їОт Адиновите потомци, Ионатановият син Евед, и с него петдесет души от мъжки пол.

7їОт Еламовите потомци, Готолиевият син Исаия, и с него седемдесет души от мъжки пол.

8їОт Сефатиевите потомци, Михаиловият син Зевадия, и с него осемдесет души от мъжки пол.

9їОт Иоавовите потомци, Ехииловият син Авдия, и с него двеста и осемнадесет души от мъжки пол.

10їОт Селомитовите потомци, Иосифиевият син, и с него сто и шестдесет души от мъжки пол.

11їОт Винаевите потомци, Захария, Виваевият син, и с него двадесет и осем души от мъжки пол.

12їОт Азгадовите потомци, Иоанан, Акатановият син, и с него сто и десет души от мъжки пол.

13їОт послешните, Адоникамовите потомци, следните, чиито имена са: Елифалет, Еиил и Семаия, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

14їА от Вагуевите потомци, Утай и Завуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

15їТия събрах при реката, която тече към Аава, и там се разположихме в стан три дни; а като прегледах людете и свещениците, не намерих там ни един от потомците на Левия.

16їТогава пратих за по-видните човеци Елиезера, Ариила, Семаия, Елнатана, Ярива, Елнатана, Натана, Захария и Месулама, и за благоразумните мъже Иоярива и Елнатана,

17їи дадох им поръчка до началника на мястото Касифия, Идо; и казах им какво да казват на Идо и на братята му нетинимите на мястото Касифия, да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.

18їИ понеже добрата ръка на нашия Бог беше над нас, те ни доведоха един разумен човек от потомците на Маалия, син на Левия, син на Израиля; също и Саравия със синовете му и братята му, осемнадесет души;

19їи Асавия, и с него Исаия от Мерариевите потомци, братята му и синовете им, двадесет души;

20їи от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, двеста и двадесет нетиними. Всички тия бяха споменати по име.

21їТогава прогласих пост там при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот.

22їЗащото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя, казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.

23їПостихме, прочее, и помолихме се на нашия Бог за това, и Той ни послуша.

24їТогава отделих дванадесет от главните свещеници - Саравия, Асавия, и с тях десет от братята им -

25їи претеглих им среброто, златото и вещите, които царят, съветниците му и първенците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха дали в принос за дома на нашия Бог;

26їпретеглих, прочее, в ръката им шестстотин и петдесет таланта сребро, сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато,

27їдвадесет златни паници, хиляда драхми на тегло, и два съда от добра лъскава мед, скъпоценни като злато.

28їИ рекох им: Вие сте свети Господу, и вещите са свети; защото среброто и златото са доброволен принос на Господа Бога на бащите ви;

29ївнимавайте, прочее, и пазете ги докле ги претеглите пред по-първите от свещениците и левитите и началниците на Израилевите бащини домове в Ерусалим, в стаите на Господния дом.

30їИ тъй, свещениците и левитите приеха среброто, златото и вещите в размер на това тегло, за да ги донесат в Ерусалим в дома на нашия Бог.

31їТогава на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог бе над нас за добро, та ни избави от неприятелска ръка и от причакващи по пътя.

32їИ като стигнахме в Ерусалим, седяхме там три дни.

33їА на четвъртия ден, в дома на нашия Бог, среброто, златото и вещите се претеглиха в ръката на Меримота, син на свещеник Урия, с когото бе Елеазар, Финеесовият син, и с тях левитите Иозавад, Исусовият син, и Ноадия, Вануевият син, -

34ївсичко се предаде под брой и по тегло; и цялото тегло се записа в същото време.

35їЗавърналите се от плен, които бяха дошли от заточение, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог дванадесет юнци за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета, и дванадесет козела в принос за грях, всички тия във всеизгаряния на Господа.

36їИ предадоха царските поръчки на царските сатрапи и на областните управители отсам реката; и те помагаха на людете и на Божия дом.
ГЛАВА 9

1їКато се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, мерзостите на ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;

2їзащото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.

3їИ като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.

4їТогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва.

5їА във време на вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колена, и, като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:

6їБоже мой, срамувам се и червя се да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.

7їОт дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на разграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес.

8їИ сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се упази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.

9їЗащото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.

10їНо сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,

11їкоито Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;

12їсега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си завинаги.

13їА след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,

14їтрябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете, предадени на тия мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?

15їГосподи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък, оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме в престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.

1їА като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, събра се при него от Израиля едно много голямо множество мъже, жени и деца; защото людете плачеха много горчиво.

2їТогава Сехания, Ехииловият син, от Еламовите потомци, проговори, та рече на Ездра: Ние извършихме престъпление против своя Бог, като взехме чужденки от племената на земята; все пак, обаче, сега има надежда за Израиля относно това нещо.

3їСега, прочее, нека направим завет с нашия Бог да напуснем всички тия жени и родените от тях, съгласно съвета на господаря ми и на ония, които треперят от заповедта на нашия Бог; и нека се постъпи според закона.

4їСтани, защото това нещо на тебе принадлежи; и ние сме с тебе; бъди храбър и действувай.

5їТогава Ездра стана, та закле началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил, че ще постъпят според това заявление. И те се заклеха.

6їТогава Ездра стана от пред Божия дом, та отиде в стаята на Иоанана, Елиасивовия син; но когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото тъжеше за престъплението на ония, които са били в плена.

7їСетне прогласиха по Юда и Ерусалим между всичките върнали се от плена да се съберат в Ерусалим,

8їи да бъде конфискуван целият имот на всеки, който не би дошъл в три дни според решението на началниците и старейшините, и сам той да бъде отлъчен от обществото на ония, които са били в плен.

9їИ така, в трите дни се събраха всичките Юдови и Вениаминови мъже в Ерусалим. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца; и всичките люде, седейки в двора пред Божия дом, трепереха поради това нещо и от поройния дъжд.

10їТогава свещеник Ездра стана, та им рече: Вие сте извършили престъпление, като сте взели чужденки за жени, та сте увеличили виновността на Израиля.

11їСага, прочее, изповядайте се на Господа Бога на бащите си и изпълнете волята Му, и отлъчете се от племената на тая земя и от чужденките жени.

12їТогава цялото събрание, отговаряйки, рече със силен глас: Както си казал, така подобава нам да направим.

13їЛюдете, обаче, са много, и понеже времето е много дъждовито, не можем да стоим вън; при това, работата не е за един ден, нито за два, защото сме мнозина, които сме съгрешили в това нещо.

14їЗатова, нека се назначат нашите първенци да надзирават тая работа за цялото общество, и в определени времена нека дохождат пред тях всички, които са взели за жени чужденки по нашите градове; и заедно с тях старейшините на всеки град, и съдиите му, догдето се отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.

15їИ понеже само Ионатан Асаиловият син и Яазия Текуевият син станаха да се противят, с Месулам и левитина Севатай, които ги подкрепиха,

16їзатова завърналите се от плена постъпиха така; и отделиха се към свещеник Ездра някои началници на бащини домове, според бащините си домове, всички по име; и те седнаха на първия ден от десетия месец да изследват тая работа.

17їИ до първия ден от първия месец свършиха с всичките мъже, които бяха взели за жени чужденки.

18їМежду потомците на свещениците се намериха такива, които бяха взели за жени чужденки: от синовете на Исуса, Иоседековият син, и братята му, Маасия, Елиезер, Ярив и Годолия.

19їИ дадоха ръцете си в обещание, че ще напуснат жените си; и като престъпници принесоха за престъплението си овен от стадото.

20їА от Емировите потомци, Ананий и Зевадия,

21їот Харимовите потомци, Маасия, Илия, Семаия, Ехиил и Озия.

22їОт Пасхоровите потомци, Елиоинай, Маасия, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа.

23їА от левитите: Иозавад, Семей, Келаия, (който е Келита), Петаия, Юда и Елиезар.

24їОт певците, Елиасив; и от вратарите: Селум, Телем и Урий.

25їА от Израиля, от Фаросовите потомци: Рамия, Езия, Мелхия, Миамин, Елеазар, Мелхия и Ванаия.

26їОт Еламовите потомци: Матания, Захария, Ехиил, Авдий, Еримот и Илия.

27їОт Затуевите потомци: Елиоинай, Елиасив, Матания, Еримот, Завад и Азиза.

28їОт Виваевите потомци: Иоанан, Анания, Завай и Атлай.

29їОт Ваниевите потомци: Месулам, Малух, Адаия, Ясув, Сеал и Рамот.

30їОт Фаат-моавовите потомци: Адна, Хелал, Ванаия, Маасия, Матания, Веселеил, Вануй и Манасия.

31їОт Харимовите потомци: Елиезер, Есия, Мелхия, Семаия и Симеон.

32їВениамин, Малух и Самария.

33їОт Асумовите потомци: Матенай, Матата, Завад, Елифалет, Еремай, Манасия и Семей.

34їОт Ваниевите потомци: Маадай, Амрам и Уил.

35їВанаия, Ведеия, Хелуй,

36їВания, Меримот, Елиасив,

37їМатания, Матенай, Яасо,

38їВаний, Вануй, Семей,

39їСелемия, Натан, Адаия,

40їМихнадевай, Сасай, Сарай,

41їАзареил, Селемия, Самария,

42їСелум, Амария и Иосиф.

43їОт Невоевите потомци: Еиил, Мататия, Завад, Зевина, Ядав, Иоил и Ванаия.