Книгата на пророк Исая Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата

… Денят Господен наближи…

… Господ ще ви даде знамение…

… Той ще бъде освещение…

Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата“.

В ефир е програмата „Великите пророци на Библията“ от студиото на Александър Болотников.

Тях ги наричат „Големите пророци“ – Исая, Еремия и Езекиил. Автори на най-големите книги в Свещеното писание, трудни за разбиране от съвременния читател, но без които съвременният облик на Библията е невъзможен.

Последното ни предаване по книгата на пророк Исая ще засегне въпрос, който много често се налага да слушаме аз и други специалисти в областта на библейските изследвания.

Исая 65:17 говори за Новата земя. „Защото ето, Аз творя ново небе и нова земя…“.

Но в 20 ст. е казано: „Там няма да има вече малолетен и старец, който да не достига пълните си дни; защото стогодишен ще умира като момче, но стогодишен грешник ще бъде проклеван“.

Даденият текст влиза в пряко противоречие с това, което е написано в книгата Откровение, където Йоан вижда ново небе и нова земя, и новия град Йерусалим. И е казано, че там няма „ни жалейка, ни писък, нито болка…“ и всичко в новия Йерусалим ще живее вечно. Защото там отсъства смърт.

Какво се случва? Кой е прав – Йоан, любимият ученик на Исус или Исая? Йоан пише, че на новата земя няма да има смърт, Исая казва, че на новата земя старец ще живее до сто години. Нека да се разберем. Това не са обикновени текстове. Това са последните две глави, които довеждат до равносметка всички книги, всички пророчески дейности на Исая, син на Амос, които извършил в продължение на 60 години. Исая 65 и 66 глави са едно пророческо изречение, което започва със следните думи: „Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които не Ме дириха… Весден простирах ръце към непокорния народ, който ходеше в недобър път… към народ, който постоянно Ме оскърбява в лицето, принася жертви в дъбравите и пали тамян на черепи…“ Исая 65:1, 2, 3.

Вече говорихме за това, че пророческата книга представлява колекция от пророчески проповеди или вести, които пророкът е изговорил, проповядвал в продължение на целия си живот. И после ги е събрал в една книга, с единствен литературно-художествен замисъл. Книгата на пророк Исая е като симфония. В нея започва тема- темата за отстъплението на Израил. Тема за това, че израилевият народ предпочита да ходи и извършва служби на други богове по високите места, отколкото да отиде и да послужи на Господа, в Неговия храм, където няма такива привлекателности – в смисъл, че няма оргии, веселие и блудство. С тази тема започва книгата на пророк Исая и с нея завършва - подобно симфоничен код, обхващащ всички теми, обединявайки ги в едно цяло. Исая започва да говори за това, че той иска, има намерение да създаде остатък от израелския народ.

„Тъй казва Господ: Кога в грозда има мъст, тогава казват: „Не го повреждай, защото в него има благословение; същото ще направя и за Моите раби, та всички да не погубя. И ще произведа от Якова семе и от Юда – наследник на Моите планини, и това ще наследят Моите избрани, и там ще живеят рабите Ми“ Исая 65:8, 9.

С други думи, чрез пророк Исая Бог показва, че на израелския народ се дава още един шанс. В какъв смисъл? Пророчествата на Исая твърде много говорят за съдбата на Израил, която намерила историческото си въплъщение. Исая предсказва вавилонски плен. Именно с предсказването за вавилонския плен завършва първата част на книгата на пророк Исая. След което втората част преминава в поема за утешението на Израил, който е приел от Господа заслужено наказание за греховете си и сега се нуждае от утешение. Точно така постъпва небесният ни Баща. Както баща Той възпитава децата Си, но давайки им възпитание, постъпвайки с тях строго, за да ги научи на правилно поведение, Той протяга към тях ръцете Си и им дава втори шанс да се поправят. За това говори Исая 65 гл. След връщането от вавилонски плен, Бог желае Израил да изпълни тази задача, която стои пред него. За това достатъчно конкретно е казано в Исая 66:19. Ето какво се казва: „И ще туря на тях белег, и от спасените от тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава…“.

Бог желае Израил да изпълни поставените пред него задачи, да разпространи благата вест за истината за Бога, за Неговия характер, по целия свят, за да узнаят всичките народи за славата на Бога. Пред тях Господ обещава да произнесе съд над отстъпниците, за да бъде изчистен Израел от всички, които не желаят да следват Бога.

В началото на 65 гл. пророкът се сеща, че не го чуват – народът, който „седи в гробове и нощем в пещери; яде свинско месо и в съдовете му има гнусно вариво…“ Исая 65:4.

В Исая 66 Бог показва, какво ще стане с такива хора.

„Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът и много ще бъдат поразените от Господа. Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии, и мишки, - всички ще загинат, казва Господ“ Исая 66:16, 17

С други думи, Исая показва, че Господ е готов Сам да се намеси в съдбата на Израил и да произведе съд между народа. И по този начин да изкорени злото от Израил. Да изкорени всички тия хора, които се намират на тези планини и които се покланят на идолите, за да останат в Израил тия, които действително жадуват за поклонение и служба на Бога.

С други думи, това пророчество е написано изключително за Израил. С него се обяснява разликата между понятието „нова земя“ у Исая и „нова земя“ у Йоан. Ако Йоан казва „ново небе и нова земя“, има предвид глобално преобразуване на цялата тая планета. Пълно унищожение на греха в този свят, то Исая употребява думите „ново небе и нова земя“ като поставя конкретни локални граници. С други думи – това е новият Израил, новата земя Израил. Ако Йоан в последната глава на книгата Апокалипсис говори за „новия Йерусалим, който се спуска от небето“, тук Исая говори за земния Йерусалим.

„… Аз творя Йерусалим за веселие и народа му – за радост. И ще се радвам за Йерусалим и ще се веселя за Моя народ; и няма вече да се чува в него глас от плач и глас от писък. Там няма да има повече малолетен и старец, който да не достига пълните си дни…“ Исая 18, 19, 20.

С други думи, 20 ст., който предизвиква много въпроси, е необходимо да се чете в контекста. „Там“ – това е в Йерусалим, който Бог се кани да преобразува, за да няма там повече плач и писък. А какво е плач и вопъл в Иерусалим? За това Исая подробно говори в 3 гл. – на Йерусалим му предстои да преживее плач и писък по време на вавилонското нашествие. Тогава ще са отведени йерусалимците в плен, тогава у тях всичко ще е ограбено, там ще въздишат вратите на столицата, висящи самотни на разрушените стени. А в новопостроения Йерусалим ще има веселие и там хората ще живеят добре. Но защо се говори за старците, които ще умират в юношество? Тук не става дума за нищо друго, освен за благословенията на завета. Още в Лев. 26 гл., чрез Мойсей, Господ формулирал пред народа Си тези благословения, които народът ще може да придобие, ако следва Божиите заповеди.

„Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди, и ги изпълнявате, ще ви дам дъждове, когато потрябва… и полските дървета ще дадат плода си. И вършитбата ще трае до гроздобер… Ще дам мир на земята ви… и никой не ще ви безпокои, ще пропъдя лютите зверове от земята ви, и меч не ще мине през вашата земя… и ще ви благословя, ще ви направя родливи, ще ви размножа, и ще утвърдя завета Си с вас…“ Лев. 26: 3, 4, 5, 6, 9.

Ето какви благословения изпраща Бог на тези, които съхраняват вярност към завета Му. За тези благословения ни говори Исая. Бог желае Неговият народ да е пример за икономически, духовен и физически разцвет. Точно така, както, когато беше вдигната желязната завеса и когато през 80-те, по време на перестройката започнаха да показват живота в Америка, хората можаха да сравнят и видяха контраста между благополучието на развития социализъм, за който говореше съветската пропаганда през 70-80-те години и загниващия запад. И на всички изведнъж им се прииска все пак да пътуват към загниващия запад. Защото там явно беше видно, че хората изглеждат по-здрави, живеят по-дълго и имат по-добри материални доходи, но и духовни възможности. Точно това искал и Бог – Неговият народ, Израил, в неговата теократична държава да стане за пример, където целият народ по земята да иска да отиде, за да получи тези същите благословения. Ето защо е написано, че старец ще умира като юноша. Бог иска да изпрати благословения и отлично здраве на народа си. И това трябвало да привлече езичниците. Именно тази задача е поставена пред остатъка на Божия народ, който Бог, съгласно това пророчество, иска да образова, изчиствайки Израил от всички отстъпници, които се намират се в горите, покланят се на идоли и ядат свинско месо.

И от остатъка Той отива при мисионерите - говорейки на съвременен език, - които да известят Божията слава по цялата земя. И тук използва Яван - това е Гърция, Тарсис (Таршиш) – това е Испания, Луд – това е Лидия, на северната граница на Мала Азия и Кавказ и Пул – е екваториална Африка. Всичко това са границите, известни по това време на света. Останалото се нарича „далечните острови“. Местогеографското положение не е ясно, но тук – също. И какво ще стане?

„… и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, - на святата Ми планина, в Йерусалим…“ Исая 66:20.

Това са същите думи, които бяха казани в началото на книгата на пророк Исая. Дадената литературна структура носи названието „хиазма“. Т.е., началото и краят са еднакви, а средата е различна. Точно така е построена книгата на пророк Исая. В началото Исая говори за всемирната мисия на израелския народ и в края завършва със същите думи. В средата е мисията на страдащия Раб. Това е гвоздея, който Исая забива. Кулминацията винаги се намира по средата на книгата. В краищата винаги има завръзка. А завръзката на пророческата вест е този план, който Бог има за Своя народ. План, в който израилевият народ е вестител на Бога, свещеници на Бога за цялото човечество, както е казано в книгата Изх. 19:6 „… вие ще Ми бъдете царство от свещеници, и народ свят…“.

Именно тази мисия позволява да доведе всички народи от далечните острови и страни на Святата планина в Йерусалим. Точно това са думите от Исая 2 гл. - планината ще бъде дом Господен, поставена за глава на всички планини. И към нея ще потекат всичките народи. Тук мисълта в точно такава. Интересно е, как е казано в 21 ст. „Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити…“. Това е още едно потвърждение, важен аспект, който споменахме в предната лекция за това, че Божията вест и в Стария завет и в Новия завет е универсална и не е отправена само към един народ. Разликата се състои в това, че в Стария завет проводник на тази вест е теократичната държава Израил, чрез която Бог желае да действа. И по-нататък, е казано, че те ще се изкачат на святата планина в Йерусалим „…Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ… Тогава от месец на месец (от новолуние на новолуние) и от събота на събота ще дохожда всяка плът (всички спасени) пред лицето Ми на поклонение, казва Господ“ Исая 66:21, 23.

Тогава става ясно какво е казано в последния стих. А когато ще излизат от Йерусалим, ще видят тези, които Бог е осъдил. Тези, за които в 16 и 17 стихове е казано, че над тях Бог е произнесъл съд. Техните трупове ще се намират в оврага, при стените на Йерусалим. Този овраг, дере, се нарича „Долината на Еномовите синове“. Тук винаги са изхвърляли труповете на домашните животни, смет и там винаги имало червеи и огън. В този контраст Бог показва другия контраст.