Книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БУДНОТО СЪСТОЯНИЕ – ЕДИН ДЪЛЪГ СЪН.
- СВАПНА – ДЖАГРАТ
- СУШУПТИ АВАСТХА (СЪСТОЯНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН)
| РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДЖАГРАТ И СВАПНА
Разликата между будно и сънно сътояние се състои в това, че в будно състояние умът зависи от външните впечатления, докато в сънно състояние, умът сам създава собствен свят и го преживява, при това използва, разбира се, натрупани впечатления, набавени по време на будното състояние. В джаграт състоянието обектите съществуват независимо от ума. И така, всеки ден виждате едни и същи обекти, от момента, в който се събудите от сън. Но по време на сън обектите на съня съществуват само, докато са в ума; докато сънят продължава, защото сънуваните създания съществуват единствено в ума. В съня самият ум създава сънувани създания от материала, доставен от будните опитности, с известни модификации. Когато умът се придвижи към будното състояние, всички сънувани обекти изчезват. БУДНОТО СЪСТОЯНИЕ – ЕДИН ДЪЛЪГ СЪН. Вие сънувате, че сте цар. Наслаждавате се на различни видове царски удоволствия. Скоро след като се събудите, всичко изчезва. Но вие не чувствате загубата, защото знете, че сънуваните създания не са реални. По същия начин, даже и в будно състояние, ако установите в себе си идеята, че светът не е реален, няма да страдате по никакъв начин. Когато познаете истинската татва (принцип) (Брахман, Абсолюта), будното състояние също ще изглежда нереално подобно на съня. Джаграт състоянието представлява само един дълъг сън (диргха свапна). Състоянието на будност не съществува нито в сънищата, нито в съня. Ето защо то е илюзорно, нереално. Реалността съществува при всички условия или състояния. Събуди се и осъзнай това, дете мое! СВАПНА – ДЖАГРАТ Ние строим въздушни кули (манораджя), спомняме си случки и неща от сънищата си, спомняме си и събития от далечно минало, които са се случили в будно състояние, но всичко това е свапна – джаграт (сънуване в будно състояние; нереално – бел.ред). СУШУПТИ АВАСТХА (СЪСТОЯНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН) Когато умът навлезе в пуритат нади (един от финните канали в тялото), настъпва състоянието на дълбок сън. В дридха сушупти (сън без сънища) емпиричното осъзнаване престава да работи. В тази авастха (състояние) няма игра на ума. Няма нито рага, нито двеша ( двойката противоположности: привличане – отблъскване, харесване – нехаресване). Умът достига състоянието лая (пълна абсорбция) и се връща при причината, която го е създала;. Настъпва манолая (инволюция на ума). Престава и играта на индриите (сетивните органи). Състоянието на дълбок сън не е пълно несъществуване или негативно състояние, защото противоречи на момента, в който по-късно си спомним щастието, което сме изпитали, докато сме пребивавали там. Азът продължава да съществува, въпреки че е лишен от всякакви преживявания. Съзнанието е непрекъснато. След като се събудите, чувствате, че сте съществували и по време на съня. Чувствате, че винаги съществувате. Ведантистите (духовните последователи в пътя на Веданта, бел. ред.) изграждат филосософията си около тази сушупти авастха. Това състояние им дава ключа към недвойственото състояние (състоянието адвайта). Внимателното проучване на трите състояния джаграт, свапна и сушупти (будно, на сънуване и на дълбок сън) е от огромна практическа полза за ясното разбиране на веданта. Аджата Сатру казва на Гаргя в Брихадараняка упанишада (II-i-16): „Къде е бил духът, чиято природа е подобна на знанието по време дълбок сън? Когато духът, чиято природа е като знанието е дълбоко заспал, тогава етерът в центъра на сърцето, оттеглен навътре, заедно със /знанието на/ сетивата, също спи в етера /в самия себе си/. Когато духът се оттегли сетивата навътре, тогава той наистина спи. По този начин животът се оттегля, речта се оттегля, окото и ухото се оттеглят, оттегля се и умът.” Когато тези два ограничаващи придатъка (т.е. финото и грубо тяло) спрат да функционират, спират и модификациите, породени от тяхната активност; тогава джива (индивидуалната душа) влиза в състояние на дълбок сън. „Когато човек спи, тогава, скъпи мой, той се слива със Сат; слива се със Себето, собствената си същност. Затова казват за него: ‘Той спи (свапити), защото е потънал в себе си (свамапити).” (Чхандогя упанишада) Шанкара осъзнал, че феномените на двойствеността, причинени от действието на ума, присъстват само в будно и сънно състояние, но отсъстват при дълбок сън. В будно състояние и състояние на сън, съществува игра на мислите (и едновременното присъствие на имена и форми), а така също присъства и света. В състоянието без сънища не съществуват мисли, следователно няма и свят. Ние вкусваме природата на абсолютното блаженство в състоянието на сън без сънища, в което човек не може да бъде обезпокоен от света. Умът е този (нисшият манас), който създава различията, особеностите, двойнствеността и отделността. Ако умът се унищожи с увеличаването на сатва (вътрешната сила, чистота) и аханграха упасана (медитация, при която духовно търсещият се идентифицира с Брахман, Абсолюта, бел.ред), тогава ще почувствате единството навсякъде и във всичко (Сарваатмабхава). Това изисква продължителни и упорити усилия от страна на садхака (духовно търсещия ученик). Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|