Код на рзпрн наименование на рзпрн в Дунавски район за басейново управление

гр.Луковит (44327)

с.Златна Панега (31098)

с.Румянцево (63327)

с.Радомирци (61580)

с.Чомаковци (81551)

обхваща поречието на р.Искър между с.Ребърково, гр.Мездра и с.Брусен и е с дължина около 11.9км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и данни от минали събития. Ниският риск в с.Ребърково е определен по критерия за засегната пътна инфраструктура, като в потенциално заливната територия попада участък от път втори клас номер 13. Среден риск в гр.Мездра е определен на база критерия за засегнати елементи на селищната канализация – две ГК. Потенцилно заливната територия в града не засяга жилищни територии. Общият риск на с.Брусен не надхвърля прага на ниския риск, но е включен в този РЗПРН заради близкото си разположение до гр.Мездра.

с. Ребърково (62390)

с. Брусен (06598)

обхваща поречието на р.Искър и нейните притоците – р.Искрецка, р.Козля, р.Батулийска, р.Трескавец, р.Еленовска, р.Габровнишка, р.Еленовска, в землищните граници на населените места: гр.Своге, с.Редина, с.Искрец, с.Томпсън, с.Желен, с.Церово, с.Гара Бов, с.Гара Лакатник, с.Оплетня, с.Левище, с.Габровница, с.Завидовци, с.Свидня, с.Бакьово, с.Батулия, махала Сирман и е с дължина около 69.6 км.

Първоначално, на база на получена информация за минали наводнения в рамките на ПОРН, бе обособен район включващ населените места: гр.Своге, с.Искрец и с.Редина, класифициран като РЗПРН с нисък риск.

Класифицирането на риска бе направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и данни от минали събития. Ниският риск в гр.Своге и с.Искрец бе определен както на база критерия “засегнати жители”, така и по критерия ”засегнати елементи от селищната канализация”. И при двете населени места, по първоначално представените данни за засегнати жители, броя слабо надхвърляше прага за нисък риск. Ниският риск в с.Редина бе определен само по критерия за селищна канализация. По останалите критерии този РЗПРН бе оценен като “без риск”.

След провеждане на обществените консултации, Общинска администрация Своге представи допълнителна информация за настъпили минали наводнения с данни за щети в населените места: гр.Своге, с.Редина, с.Искрец, с.Томпсън, с.Желен, с.Церово, с.Гара Бов, с.гара Лакатник, с.Оплетня, с.Левище, с.Габровница, с.Завидовци, с.Свидня, с.Бакьово, с.Батулия и махала Сирман. На база на представените данни и след направената оценка на степента на риска по правилата на Методиката, се обособи РЗПРН с висока степен на риск, с променени граници и дължина и включващ по-голям брой населени места в териториалния му обхват.

с.Редина (62414)

с.Искрец (32843)

с.Томпсън (72655)

с.Желен (29163)

с.Церово (78481)

с.Гара Бов (14461)

с. Лакатник (14475)

с.Оплетня (53610)

с.Левище (44906)

с.Габровница (14194)

с.Завидовци (30082)

с.Свидня (65663)

с.Бакьово (2289)

с.Батулия (2899)

махала Сирман (99999)

обхваща поречието на р.Малък Искър в рамките на гр.Етрополе и е с дължина около 7.4 км. Класифицирането на риска е направено на база данни от минали наводнения. Информацията в тях не е много конкретна и в някои отношения се отнася за община Етрополе като цяло. Поради тази причина рискът в този РЗПРН е определен като нисък. Конкретно ниският риск е определен по критерия за засегнати елементи на селищната канализация, като има данни, че минало наводнение е довело до разрушаване на градската канализация. Има данни и за засегнати жители, но конкретни стойности не се споменават, затова този критерий не е използван при категоризация на риска. По останалите критерии този РЗПРН няма риск.

Обхваща поречието на река Искър в землището на гр.Искър. При определянето на проектните РЗПРН, гр.Искър е оценен като “местоположение без риск”. След провеждане на обществените консултации, в резултат на предоставена информация за щети от минали наводнения от “В и К”ЕООД-град Плевен, гр.Искър е класифициран като местоположение със степен на риск – “нисък риск” по категория “Човешко здраве”, респективно обособения РЗПРН е с нисък риск.

Той е обособен по течението на р.Вит от с.Търнене до с.Божурица нагоре по течението и включва долината на р.Тученица в рамките на землището на гр.Плевен. В така описаните граници този РЗПРН включва гр.Плевен, гр.Долна Митрополия, с.Търнене, с.Дисевица, с.Ясен, с.Опанец, с.Божурица и е с обща дължина около 37.7км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Има данни и за минали наводнения, но за гр.Плевен те се отнасят за много отдалечен период от време (1903г. и 1914г.), а за с.Божурица щетите са причинени от скатови води. Затова те не са използвани при класифициране на риска. Районът е обособен на база високия риск в гр.Плевен, а удължаването му нагоре по течението на р.Вит е свързано с високия риск в с.Божурица. Този висок риск се определя от големия брой потенциално засегнати в гр.Плевен, главно по р.Тученица, по която е развит и самия град. В останалите населени места не се прехвърля прага за нисък риск. Друг критерий, обуславящ високия риск в РЗПРН е наличието на IPPC и SEVESO предприятия. Той е активен за гр.Плевен, където в потенциалната залята територия попада „Холсим България“, както и голяма част от Западната индустриална зона на града, и ГПСОВ на с.Божурица. Това е и единствения критерий на база на който с.Божурица попада във висок риск. Висока степен на риск за гр.Плевен има и по критерия за културното наследство, като в заливната територия попадат четири обекта с национално значение. Ниското ниво на риск в с.Опанец и гр.Долна Митрополия се дължи на заплахата от заливане на път първи клас Е83. Няма риск в селата Търнене, Дисевица и Ясен, но поради относителната им близост до населените места с риск, както и поради общия характер на релефа, те са включени в този РЗПРН. Поречието на р.Вит в рамките на разглеждания РЗПРН попада в зона по НАТУРА за защита на хабитати и поради наличието на идентифицирани замърсители, може да се окаже застрашена по критерий ENV_02.

гр.Долна Митрополия (22215)

с.Божурица (05013)

с.Търнене (73674)

с.Дисевица (24935)

с.Ясен (87597)

с.Опанец (53583)

обхваща поречието на р.Вит в землището гр.Гулянци до вливането в р.Дунав. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Има данни за минали наводнения, но те са без никаква конкретна информация. Ниското ниво на риск е определено на база критерия за засегнати жители, които са 1219 души. В рамките на потенциално залятата територия попадат участък от път втори клас номер 11, както и местоположението на главен колектор І и КПС в процес на проектиране, съответстващи на критерии ЕА_02 и ENV_01. Поречието на р.Вит в рамките на разглеждания РЗПРН попада в зона по НАТУРА за защита на хабитати, която може да се окаже застрашена по критерий ENV_02. По останалите критерии този РЗПРН няма риск.

обхваща поречието на р.Вит в рамките на землищата на селата Торос, Дерманци и Ъглен. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и няма данни за минали наводнения. Ниското ниво на риск е определено на база критерия за засегнати жители и надминава прага за нисък риск единствено в с.Ъглен. ПСОВ има в селата Торос и Дерманци. Поречието на р.Вит в рамките на разглеждания РЗПРН попада в зона по НАТУРА за защита на хабитати, но поради липса на идентифицирани замърсители не е застрашена по критерий ENV_02.

Позовавайки се на Доклада за резултатите от проверките на проводимостта на речните корита, състоянието на защитните диги и потенциално опасните язовири в област Ловеч, съгласно т.4 от Заповед Р-118/09.05.2012 г. на Министър-председателя на Р.България е констатирано следното: В района на с.Дерманци, където р.Вит е коригирана, има участъци с дължина 50-80 метра, в които дигите са разрушени, поради недоброто им изпълнение. При това положение под заплаха са изложени стопански имоти, но не и жилищни територии. В района на с.Торос р.Вит също е коригирана, но корекцията е нарушена и на места, като непосредствено до дигата, е започнала ерозия. Защитните габиони са отнесени. През 2005г. в горната част на селото е изградена напречна предпазна дига, която предпазва селото и която е в добро състояние.

с.Дерманци (20688)

с.Ъглен (85010)

обхваща поречието на р.Каменка в рамките на гр.Угърчин и е с дължина около 6км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Има данни за минало наводнение, но те са без никаква конкретна информация. Ниският риск е определен на база критерия за засегнати жители, който е изчислен на 890 души. В потенциалната залята територия попада и ГК на града. По останалите критерии този РЗПРН няма риск.

обхваща поречието на р.Бели Вит от с.Рибарица до вливането на р.Черни Вит и след това надолу по течението с.Гложене включително. В така описаните граници РЗПРН включва землищата на с.Рибарица, гр.Тетевен, включително кв.”Полатен” и с.Гложене и е с дължина около 36.3км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение за с.Гложене, а за останалите населени места е направено на база информация от минали наводнения. Ниският риск е определен на база критерия за потенциално засегнати жители, който надминава прага за нисък риск единствено за с.Гложене (382 души). В останалите населени места този праг не е достигнат. За гр.Тетевен това се дължи и на факта, че в информацията за минали наводнения точния брой на засегнатите не е посочен. Ниската степен на риск в гр.Тетевен се обуславя от критериите за засегнати елементи в пътната инфраструктура и обобщената икономическа стойност на щетите. Тези критерии не могат да се приложат за останалите населени места в така обособения РЗПРН. Тук има наличие и на защитени зони по НАТУРА, риск за които не съществува, защото в РЗПРН няма идентифицирани източници на замърсяване. По останалите критерии този РЗПРН няма риск. Трябва да се отбележи факта, че всички регистрирани случаи на минали наводнения са резултат от намалена проводимост на речното корито.

с.Гложене (15165)

с.Рибарица (62579)

Обхваща поречието на река Садовска бара – приток на река Вит и включва землището на с.Садовец. Дължината на района е 9.6 км. На база на данните за минали наводнения с.Садовец бе оценено като “местоположение без риск”. След провеждане на обществените обсъждания в БДУВДР бе предоставена допълнителна информация от Общнска администрация Долни Дъбник. При направената оценка по правилата на Методиката, с.Садовец се класифицира като местоположене със средна степен на риск по категория стопанска дейност и ниска по останалите категории. Крайната степен на оценка на риска за района е нисък риск.

Обхваща поречието на река Петърнишка бара (река Ладов дол) – приток на река Вит и включва землищата на с.Градина и с.Петърница. Дължината на района е 11.9 км. При оценка на данните при определяне на проектните РЗПРН двете населени места са оценени като “местоположения без риск”. След провеждане на обществените обсъждания в БДУВДР бе предоставена допълнителна информация от Общинска администрация Долни Дъбник. При направената оценка по правилата на Методиката, с.Градина и с.Петърница са класифицирани като местоположения със средна степен на риск по категория стопанска дейност и ниска по останалите категории. Крайната степен на оценка на риска за района е нисък риск.

с.Градина (17470)

обхваща поречието на р.Осъм в рамките на землищата на с.Александрово, гр.Летница и с.Асеновци и има дължина около 22.5км. Включва се частично и землището на с.Чавдарци, но самото населено място отстои на голямо разстояние от реката и не е в риск. Класифицирането на риска в РЗПРН е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Има данни и за минали наводнения, но те са без конкретна информация. Високото ниво на риск е определено на база критерия за засегнати IPPC и SEVESO предприятия в с.Александрово и гр.Летница. В потенциалната заливаема зона попадат предприятията „Старткерамик“ в с.Александрово за изработване на керамични продукт и „Керамика 98“ в гр.Летница. Висок риск по този критерий е достигнат и в с.Асеновци, въпреки че там няма данни от ПОРН. Близостта на тухлената фабрика „Шаварна 97“ до речното корито, както и близостта на селото до останалите две – с.Александрово и гр.Летница е причина за включването му в този РЗПРН. По отношение на критерия за засегнати жители населените места надминават слабо прага за нисък риск с общо 1008 души. В рамките за потенциалното заливане има и общо 8 шахтови кладенци, което определя ниския риск по критерий HH_05, както и градската канализационна система на гр.Летница (нисък риск по критерий ENV_01). В долния участък на разглеждания РЗПРН започва зона за защита по НАТУРА, което предвид наличието на промишлените предприятия в риск нагоре по течението, поставя зоната в заплаха. По останалите критерии този РЗПРН няма риск.

с.Асеновци (00761)

с.Александрово (00299)

обхваща поречието на реката в рамките на землищните граници на гр.Ловеч и е с дължина около 9км. Класифицирането на риска в РЗПРН е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Има данни и за минали наводнения от 1972 и 1986 г., но за тях липсва конкретна информация освен, че са причинени от дъжд. Високият риск е определен на база критерия за потенциално засегнатите жители, изчислени на 4503 души. Нисък е риска по критерий ENV_01, като в потенциално заливната зона попада 1 ГКС. По останалите критерии този РЗПРН няма риск. Река Осъм в рамките на населеното място е коригирана и не е намерена информация за актуалното състояние на корекцията.

обхваща участъци от реките Бели и Черни Осъм и р.Осъм в рамките на семлището на гр.Троян и е с дължина около 16.8км. Класифицирането на риска е направено, както на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение, така и на база подробната информация от минали случаи. Високото ниво на риск е определено на база критерия за засегнати IPPC и SEVESO предприятия, като в долната част на РЗПРН е потенциалната заливаема зона, в която се намират ГПСОВ-гр.Троян и “Лесопласт” АД. По отношение на критерия за засегнати жители РЗПРН попада в средно ниво на риск с 2000 души по данни от минало наводнение от юни 1969г. Моделирането показва, че броя на потенциално засегнатите е близък до този, а именно 1942 бр. Ниско е нивото на риск по отношение на засегнати елементи от пътната инфраструктура. Данните от минали наводнения показват два разрушени моста и укрепителни съоръжения с дължина около 100м. Моделирането показва заплаха от заливане на път втори клас номер 35.

Данните от минали наводнения показват, че най-уязвимата част на града е именно мястото на вливане на Бели и Черни Осъм, където е разположена и индустриалната зона на града. Минали наводнения са довели до спиране на работа на предприятията “Машстрой”, “Актавис”, завод “Георги Димитров”, “Балканска звезда” ЕООД – гр.Троян.

обхваща поречието на реката в землищните граници на с.Бутово и е с дължина около 4.7км. Класифицирането на риска в РЗПРН е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Има данни и за минали наводнения, в които са цитирани щети в жилищни и стопански сгради, но те първо се дължат на подпочвени води и второ са се случили през 1929г. Затова тези данни не са използвани при категоризация на риска. Високото ниво на риск е определено на база критерия за засегнати IPPC и SEVESO предприятия, като в рамките на потенциално заливаемата зона попада малка част от предприятие “Бъдеще Бутово” АД за изработване на керамични продукти. Нисък е риска по отношение на критерия за засегнати жители – 446 души. По останалите критерии този РЗПРН няма риск.

обхваща поречието на р.Осъм от с.Муселиево до вливането на реката в р.Дунав и има дължина около 11км. Класифицирането на риска в РЗПРН е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Няма данни за минали случаи на наводнение. Ниският риск е определен на база критерия за пътна инфраструктура, като в рамките на потенциално залятата територия попада участък от път втори клас номер 34. По отношение на критерия за засегнати жители, прагът за нисък риск не се надхвърля. И по останалите критерии този РЗПРН няма риск.

обхваща поречието на реката в землищните граници на двете села и има дължина около 9.2км. Класифицирането на риска в РЗПРН е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Няма данни за минали случаи на наводнение. Ниският риск е определен на база критерия за засегнати жители, които надхвърля слабо прага за нисък риск само в с.Одърне. Поради близостта си едно до друго двете населени места са обединени в общ РЗПРН. По останалите критерии този РЗПРН няма риск.

с.Каменец (35780)

обхваща поречието на реката в землищните граници на с.Асеново до вливането й в р.Осъм и има дължина около 7.3км. Класифицирането на риска в РЗПРН е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Има данни за минало наводнение от 21.05.2008г., но то е резултат от намалена проводимост на речното корито, а описанието на щетите не е конктерно. Ниският риск е определен на база критерия за пътна инфраструктура, като в рамките на потенциално залятата територия попада участък от път втори клас номер 34. По отношение на критерия за засегнати жители, прагът за нисък риск не се надхвърля. И по останалите критерии този РЗПРН няма риск.

Формиран е около два града, в които е определен висок общ риск – гр.Полски Тръмбеш и гр.Бяла. Поради близкото им разположение един спрямо друг, около 8км измерено по протежение на р.Янтра, те са обединени в общ РЗПРН. По-конкретно, този РЗПРН обхваща поречието на р.Янтра от с.Раданово до с.Стърмен, както и притока й р.Елийска с гр.Полски Тръмбеш и с.Климентово, като риска е обследван в пет населени места - с.Раданово, с.Климентово, гр.Полски Тръмбеш, гр.Бяла (включително кв.Бяла) и с.Стърмен. Районът има дължина около 42.8км. Класифицирането на риска в РЗПРН е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и данни от минали събития. Високата степен на риск на РЗПРН е определена на база критерия засегнати жители за гр.Полски Тръмбеш, изчислени на 3206 души и критерия засегнати обекти от културното наследство за гр.Бяла, конкретно моста на Кольо Фичето над р.Янтра, и двете - резултат от моделиране на потенциално наводнение. Среден риск в гр.Бяла е определен по критерий засегната селищна канализация, като в заливната територия се намират две ГК. Риск по този критерий в останалите населени места няма. Нисък риск и в двете населени места има по критерия за засегната пътна инфраструктура, като в рамките на потенциално залятата територия попадат участъци от път първи клас Е85, а в гр.Полски Тръмбеш е засегнат и участък от ж.п. линията. Поречието на р.Янтра в целия РЗПРН е част от зона по НАТУРА за защита на хабитати, но поради липса на идентифициран замърсител, не е в риск.

Селата Климентово и Стърмен не надхвърлят прага за нисък риск по нито един от критериите, но са вкючени в РЗПРН заради близкото си разположение съответно до Полски Тръмбеш и Бяла. Същото важи и за с.Раданово, за което няма информация от ПОРН. Поради характера на релефа и разположението му на мястото на вливане на р.Елийска в р.Янтра, то е включено в този РЗПРН. Селата Каранци и Полско Косово са разположени високо над речното легло, затова са изключени от РЗПРН.

Към РЗПРН е включено поречието на р.Беленска, която преминава през централните части на гр.Бяла, защото миналите събития са регистрирани именно там. Те са свързани с разрушения в уличната настилка, подпорни стени и пасарелки. В рамките на града реката е коригирана. Според възприетите прагови стойности на критериите за риск, тези събития не са рискови, но участъкът трябва да бъде включен в РЗПРН, защото обхваща територия с концентрация на население.

гр.Бяла (07603)

с.Климентово (41246)

с.Раданово (61279)

с.Стърмен (70130)