Кодекс двуезична версия на документа: bg en



страница19/20
Дата24.07.2017
Размер4.12 Mb.
#26465
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20
§ 17. (1) Населените места, които към деня на обнародването на указа на президента на републиката за насрочване на общи избори за общински съветници и за кметове отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, придобиват статут на кметство и в тях се произвеждат избори за кметове на кметства едновременно с произвеждането на общи избори за общински съветници и за кметове.

(2) Кметските наместници в населените места, които към деня на влизането в сила на кодекса отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, продължават да изпълняват правомощията си до полагане на клетва от новоизбрания кмет на кметство.

(3) При предсрочно прекратяване на пълномощията на кметски наместник по ал. 2 кметът на общината може да назначи нов кметски наместник.

 

 

 



 

§ 18. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г., бр. 15 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 32 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2011 г.; бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 1 от 2014 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4, ал. 1 думите "4-месечен" се заменят с "тримесечен".

2. В чл. 30, ал. 8 думите "от партии" се заличават, а думите "чл. 267" се заменят с "чл. 459".

3. В чл. 38:

а) в ал. 2 след думите "кметовете на" се добавя "райони и", а думите "със закон" се заменят с "Изборния кодекс";

б) в ал. 5 след думата "община" се добавя "за кмет на район".

4. Член 39а се отменя.

5. В чл. 42:

а) в ал. 1:

аа) в текста преди т. 1 думите "на общини или кметства" се заличават;

бб) в т. 6 след думата "общината" се добавя "района";

б) в ал. 3 думите "чл. 267" се заменят с "чл. 459";

в) в ал. 4:

аа) в изречение първо думите "на община или на кметство" и думите "на общината, съответно временно изпълняващ длъжността кмет на кметството" се заличават;

бб) в изречение второ след думата "общината" се добавя "или кмет на района", а накрая се добавя "на общината, съответно на района";

вв) в изречение трето след думата "общината" се добавя "или кмет на района";

г) в ал. 5:

аа) в изречение първо думите "на община или на кмет на кметство" се заличават;

бб) в изречение второ след думите "избира кмет на общината" се добавя "кмет на района";

д) в ал. 6:

аа) в изречение първо след думата "община" се добавя "кмет на район", а след думата "общината" се добавя "кмет на района";

бб) в изречение второ след думата "общината" се добавя "или кмет на района";

е) в ал. 7 след думата "община" се добавя "кмет на район";

ж) в ал. 8 след думата "община" се добавя "кмет на район".

6. Член 42а се отменя.

7. В чл. 46а думите "чл. 4, ал. 5" се заменят с "чл. 397, ал. 1".

 

 



 

 

§ 19. (1) Кметовете на райони, избрани от общинските съвети, продължават да изпълняват правомощията си до произвеждането на общи избори за общински съветници и за кметове.



(2) При предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет на район до произвеждането на общи избори за общински съветници и за кметове и полагане на клетва от новоизбрания кмет на район се прилагат разпоредбите на отменените чл. 39а и чл. 42а от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

 

 



 

 

§ 20. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:



1. В чл. 13 ал. 4 се отменя.

2. В чл. 32, ал. 1 се създава т. 22:

 

 

 



 

"22. изработва специализиран мониторинг на дейността на доставчиците на медийни услуги при произвеждане на предизборна кампания, който предоставя на Централната избирателна комисия; обемът и параметрите на специализирания мониторинг се определят по споразумение между Съвета за електронни медии и Централната избирателна комисия, сключено преди откриване на предизборната кампания, независимо от териториалния обхват на програмите."

 

 

 



 

§ 21. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 15, ал. 1 след думите "регистрира в" се добавя "публичен" и се създава изречение второ: "Публичността на регистъра се осигурява чрез интернет страницата на съда при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни."

2. В чл. 29, ал. 2, т. 2 думите "1000 лв." се заменят с "една минимална работна заплата".

3. Член 43 се изменя така:

"Чл. 43. (1) На политическа партия, която не представи в срок финансов отчет по чл. 34, ал. 1 и декларация по чл. 34, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(2) На политическа партия, която не създаде публичен регистър или не впише в публичния регистър обстоятелства по чл. 29, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв."

4. Създава се чл. 43а:

"Чл. 43а. (1) При нарушение на изискванията на чл. 22, чл. 23, ал. 2, чл. 24 и чл. 29, ал. 1 на лицето по чл. 30, ал. 1, а ако такова не е определено, на лицето, което представлява политическата партия, се налага глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) При неизпълнение на задължението по чл. 28а на лицето по чл. 30, ал. 1, а ако такова не е определено, на лицето, което представлява политическата партия, се налага глоба в размер от 100 до 500 лв.

(3) При неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 и 2 на лицето, което представлява политическата партия, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в двоен размер."

5. В чл. 44 ал. 1 се изменя така:

"(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 43 и 43а се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата."

6. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава нова т. 6:

 

 



 

 

"6. "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение."



 

 

 



 

§ 22. В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (обн., ДВ, бр. 44 от 2009 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 42 от 2012 г., бр. 20 и 66 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 13:

а) в ал. 1 се създава изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в подписката.";

б) в ал. 2, изречение първо след думата "подписката" се добавя "в структуриран електронен вид".

2. В чл. 29:

а) в ал. 1 се създава изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в подписката.";

б) в ал. 2, изречение първо след думата "подписката" се добавя "в структуриран електронен вид на териториалното звено", а думата "която" се заменя с "което".

3. В чл. 51:

а) в ал. 1 се създава изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в подписката.";

б) в ал. 3, изречение първо след думата "подписката" се добавя "в структуриран електронен вид", а след думата "развитие" се добавя "или на териториалното й звено в съответната област", а думите "която извършва" се заменят с "които извършват".

4. В чл. 57, ал. 5:

а) създава се ново изречение второ: "Подписката се внася и в структуриран електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в подписката.";

б) досегашното изречение второ става изречение трето и след думата "подписката" се добавя "в структуриран електронен вид на териториалното звено", а думата "която" се заменя с "което";

в) досегашното изречение трето става изречение четвърто.

5. Навсякъде в закона думите "урна", "урни" и "урната" се заменят съответно с "кутия", "кутии" и "кутията".

 

 

 



 

§ 23. Подписките по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които са започнати преди влизането в сила на кодекса, се внасят по досегашния ред.

 

 

 



 

§ 24. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43, 69, 94 и 98 от 2008 г., бр. 27, 42, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 9, 23, 47, 48 и 81 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 15, 52, 66, 68 и 70 от 2013 г.) в чл. 212, ал. 1, т. 9 думите "чл. 104, ал. 1 – 3" се заменят с "чл. 161, ал. 1 – 3".

 

 

 



 

§ 25. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 и 101 от 2001 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от 2007 г., бр. 43 и 94 от 2008 г., бр. 35 и 42 от 2009 г., бр. 24 и 97 от 2010 г., бр. 69 от 2011 г., бр. 15 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 17 от 2013 г.) в чл. 19, ал. 6 т. 6 се отменя.

 

 

 



 

§ 26. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г.) в чл. 195 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, т. 2 думите "с изключение на член на Централната избирателна комисия" се заличават.

2. Алинея 2 се изменя така:

 

 

 



 

"(2) Съдиите от административните съдилища, съдиите от Върховния административен съд, прокурорите и следователите не може да бъдат членове на районни, общински и секционни избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България, за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и за кметове."

 

 

 



 

§ 27. В Закона за Българската телеграфна агенция (обн., ДВ, бр. 99 от 2011 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 78 от 2012 г.; изм., бр. 15 от 2013 г.) в чл. 5, ал. 2, т. 3 думите "съответно на Закона за избиране на Велико Народно събрание" се заличават.

 

 

 



 

§ 28. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 167:

а) в ал. 1 след думата "избран" се добавя "или да гласува на референдум или да участва в подписка за произвеждане на референдум";

б) в ал. 2 след думата "коалиция" се добавя "или да гласува на референдум по определен начин";

в) в ал. 3 след думата "коалиция" се добавя "или да гласува на референдум по определен начин";

г) в ал. 4 след думата "коалиция" се добавя "или да гласува на референдум по определен начин";

д) създава се нова ал. 5:

"(5) Когато деянието по ал. 1 – 4 е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.";

е) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 2, 3 и 4" се заменят с "ал. 2, 3, 4 и 5";

ж) досегашната ал. 6 става ал. 7.

2. В чл. 167а след думата "кандидат" се добавя "или да гласува на референдум по определен начин".

3. В чл. 168:

а) в ал. 1 след думата "право" се добавя "или гласува на референдум";

б) в ал. 2 след думата "избор" се добавя "или гласува два или повече пъти при един референдум".

4. Създава се чл. 168а:

"Чл. 168а. (1) Който в нарушение на установените правила отпечатва бюлетини за гласуване, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който противозаконно държи или разпространява бюлетини за гласуване."

5. В чл. 169 след думата "избори" се добавя "или референдум".

 

 



 

 

§ 29. В Закона за Конституционен съд (обн., ДВ, бр. 67 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 114 от 2003 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г. – бр. 23 от 2006 г.; изм., бр. 50 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:



1. В чл. 12, ал. 1:

а) създава се нова т. 10:

"10. произнася се по спорове за законността на избора на член на Европейския парламент от Република България;"

б) досегашните т. 10 и 11 стават съответно т. 11 и 12.

2. В чл. 17, ал. 4 думите "и народен представител" се заменят с "народен представител и член на Европейския парламент от Република България".

3. В чл. 21:

а) създава се нова ал. 5:

"(5) Конституционният съд се произнася относно законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител и на избора на член на Европейския парламент от Република България в двумесечен срок от постъпване на искането.";

б) досегашната ал. 5 става ал. 6.

4. В чл. 22, ал. 5 думите "и народен представител" се заменят с "народен представител и член на Европейския парламент от Република България".

 

 

 



 

§ 30. Кодексът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".



 

 



 

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ



към Закона за изменение на Изборния кодекс

(ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 22.04.2014 г.)

 

 

 



 

§ 13. Президентът на републиката издава указ за попълване състава на Централната избирателна комисия съобразно изменението на чл. 46, ал. 3 в тридневен срок от влизането в сила на този закон.

.........................................................................

 

 



 

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ



към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията

(ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.)

.........................................................................

 

 



 

 

§ 63. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35 и 53 от 2014 г.) навсякъде думите "Министерството на регионалното развитие" се заменят с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".



.........................................................................

 

 



 

 


Приложение № 1

към чл. 248



 

 

 



 

МЕТОДИКА
за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за народни представители








 

 

 



 

I. Общи положения

1.1. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят мандатите за народни представители по изборните райони при избори за народни представители за Народно събрание (НС) и за Велико Народно събрание (ВНС).

1.2. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят 240 мандата, съответно 400 мандата за ВНС между независимите кандидати и партиите и коалициите в многомандатните изборни райони.

1.3. Окончателното разпределение на мандатите за народни представители се извършва от Централната избирателна комисия (ЦИК).

ІІ. Определяне на броя на мандатите в многомандатните изборни райони

2.1. Броят на мандатите в многомандатните изборни райони (МИР) се определя въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението във всеки МИР по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението.

2.2. Броят на мандатите в МИР не може да бъде по-малък от 4, съответно 6 за ВНС.

2.3. За определяне броя на мандатите в МИР се използва методът на Хеър-Ниимайер.

2.4. Броят на населението за страната по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението, се разделя на 240, съответно на 400 за ВНС и полученото частно определя единната норма на представителство за страната.

2.5. Броят на населението от всеки МИР се разделя на единната норма на представителство за страната.

2.6. Всеки МИР първоначално получава толкова мандати, колкото е цялата част от частното по т. 2.5.

2.7. Оставащите мандати до 240, съответно 400 за ВНС се разпределят на МИР с най-големите остатъци (дробната част от частното по т. 2.5).

2.8. Първи получава допълнителен мандат МИР с най-голям остатък, втори получава допълнителен мандат МИР със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите.

2.9. Когато процедурата по т. 2.8 не може да продължи поради наличието на равни остатъци, чийто брой е по-голям от броя на останалите неразпределени мандати, тези мандати се разпределят чрез жребий от ЦИК. Датата и часът на жребия се определят от ЦИК. При тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване.

2.10. Предварителният брой мандати за всеки МИР е сумата от първоначално получените мандати по т. 2.6 плюс до един допълнителен мандат по т. 2.8 и 2.9. Ако във всички МИР предварителният брой мандати е не по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, се преминава към т. 2.15.

2.11. Ако в някой МИР предварителният брой мандати е по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, в този МИР се разпределят допълнително мандати, така че този район да получи 4, съответно 6 мандата. Този МИР не участва в по-нататъшното разпределение на мандатите.

2.12. Числото 240, съответно 400 за ВНС се намалява с броя на МИР по т. 2.11, умножен по 4, съответно по 6 за ВНС.

2.13. Броят на населението по т. 2.4 се намалява със сумата на населението в МИР по т. 2.11.

2.14. Броят мандати по т. 2.12 се разпределя аналогично между МИР, с изключение на тези по т. 2.11 съгласно процедурите от т. 2.2 до т. 2.15, като в т. 2.4 броят на населението се замества с числото по т. 2.13, а в т. 2.4 и т. 2.7 числото 240, съответно 400 за ВНС се заменя с числото по т. 2.12.

2.15. Окончателният брой мандати за всеки МИР е полученият резултат от изчислителната процедура съгласно т. 2.6 – т. 2.14.

ІII. Oпределяне на мандатите на независимите кандидати в многомандатните изборни райони

3.1. Ако има регистрирани инициативни комитети за издигане на независими кандидати в МИР, районните избирателни комисии определят районна избирателна квота. Районната избирателна квота е равна на частното от деленето на общия брой на действителните гласове, подадени в МИР, на броя на определените за този район мандати по т. 2.15.

3.2. Ако има независим кандидат, регистриран в съответния МИР, който е получил действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота по т. 3.1, той се смята за избран и получава мандат в съответния МИР.

3.3. Полученият мандат по т. 3.2 се изважда от определения брой мандати за съответния МИР по т. 2.15 и не участва в последващото разпределение на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони.

IV. Oпределяне на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони

4.1. Броят на подлежащите на разпределение пропорционални мандати в 31 МИР е равен на разликата от всички 240 мандата, съответно 400 за ВНС и броя на мандатите, получени от независимите кандидати по т. 3.2.

4.2. Броят на пропорционалните мандати за всеки МИР е равен на броя на мандатите по т. 2.15, намален с броя на мандатите, получени от независими кандидати по т. 3.2.

4.3. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на всички пропорционални мандати по този раздел по кандидатски листи на партии и коалиции в МИР.

4.4. Разпределение на мандатите за всяка партия и коалиция на национално ниво – първа стъпка:

4.4.1. пресмята се сумата от подадените действителни гласове в страната и в чужбина;

4.4.2. изчислява се 4 на сто от сумата по т. 4.4.1;

4.4.3. при разпределението на пропорционалните мандати по т. 4.2 участват само партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от числото по т. 4.4.2;

4.4.4. в по-нататъшното разпределение на мандатите участват само гласовете на партиите и коалициите по т. 4.4.3;

4.4.5. мандатите по т. 4.2 за страната се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 според получените от тях действителни гласове по метода на Хеър-Ниимайер;

4.4.6. сумата от действителните гласове за всички партии и коалиции по т. 4.4.4 се дели на броя на мандатите по т. 4.2 (квота на Хеър);

4.4.7. получените действителни гласове за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 се дели на полученото число по т. 4.4.6;

4.4.8. всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 получава първоначално толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.4.7;

4.4.9. оставащите мандати до определените в т. 4.2 се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.4.7;

4.4.10. първа получава допълнителен мандат партия или коалиция с най-голям остатък, втора получава допълнителен мандат партия или коалиция със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите;

4.4.11. ако при процедурата по т. 4.4.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва по жребий между партиите или коалициите с равните остатъци; датата и часът на жребия се определят от ЦИК; при тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване;

4.4.12. окончателният брой пропорционални мандати на национално ниво за всяка партия и коалиция е равен на броя на получените мандати по т. 4.4.8 плюс до един допълнителен мандат по т. 4.4.10 и т. 4.4.11.

4.5. Разпределение на мандатите в многомандатните изборни райони между спечелилите мандати партии или коалиции – втора стъпка:

4.5.1. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на мандатите по т. 4.2 във всички 31 МИР между партиите и коалициите, получили мандати по т. 4.4.12;

4.5.2. подадените гласове от чужбина за партиите и коалициите не участват при разпределението на мандатите в МИР;

4.5.3. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове от всички секции поотделно за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3;

4.5.4. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове на партиите и коалициите по т. 4.4.3;

4.5.5. мандатите по т. 4.2 за всеки МИР поотделно се разпределят според получените от партиите и коалициите действителни гласове в района по метода на Хеър-Ниимайер;

4.5.6. сумата по т. 4.5.4 за всеки МИР се дели на броя на получените мандати по т. 4.2 (квота на Хеър);

4.5.7. получените действителни гласове за партията или коалицията по т. 4.4.3 във всеки един МИР се дели на полученото число по т. 4.5.6;

4.5.8. първоначално партията или коалицията във всеки МИР получава толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.5.7;

4.5.9. оставащите мандати до броя на мандатите по т. 4.2 за всеки МИР се разпределят по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.5.7;

4.5.10. първият допълнителен мандат във всеки МИР се разпределя на тази партия или коалиция по т. 4.4.3, която има най-голям остатък по т. 4.5.7, вторият допълнителен мандат се разпределя на партия или коалиция по т. 4.4.3 със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на всички мандати за всеки МИР;

4.5.11. ако при процедурата по т. 4.5.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва между партиите и коалициите от партии по т. 4.4.3 с равните остатъци, като се използва вече тегленият от ЦИК жребий за определяне номерата на партиите и коалициите и се дават по реда на най-малкия номер;

4.5.12. определя се предварителен брой мандати (основни) за партиите и коалициите по т. 4.4.3 във всеки един МИР, който е равен на броя на първоначално разпределените мандати в МИР по т. 4.5.8;

4.5.13. определят се остатъците (дробната част) по т. 4.5.7 за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 за всеки МИР, като се маркират остатъците на партиите и коалициите по т. 4.4.3 на получилите допълнителни мандати по т. 4.5.10 и 4.5.11 във всеки МИР;

4.5.14. определя се предварително разпределение на мандатите за всеки МИР на партиите и коалициите по т. 4.4.3 като сума по т. 4.5.8, 4.5.10 и 4.5.11.

4.6. Преразпределение на броя на предварително получените мандати от партиите и коалициите в многомандатните изборни райони и окончателно разпределение на мандатите за народни представители в многомандатните изборни райони – трета стъпка:

4.6.1. сумират се поотделно предварително получените мандати по т. 4.5.14 за всяка партия или коалиция по т. 4.4.3;

4.6.2. ако всички партии и коалиции по т. 4.4.3 получават толкова мандата, колкото са им определени съгласно т. 4.4.12, се преминава на т. 4.6.9;

4.6.3. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила повече от определените й мандати по т. 4.4.12, но няма получени допълнителни мандати и съответно маркирани остатъци, маркират се всички остатъци за тази партия или коалиция във всички МИР, където тя е получила мандати, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.4. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила по-малко от определените й мандати по т. 4.4.12, но всичките й ненулеви остатъци са маркирани във всички МИР, те се демаркират във всички МИР, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.5. определя се най-малкият остатък по т. 4.5.13 за партиите и коалициите по т. 4.4.3, получили повече от определените им мандати по т. 4.4.12 само в тези МИР, където има маркирани остатъци, получени като допълнителни мандати по Хеър-Ниимайер или след преразпределението на мандатите по процедурите от т. 4.6.1 до т. 4.6.8 и не са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.6. ако определените остатъци по т. 4.6.5 са два или повече, избира се остатъкът в МИР на партия или коалиция с най-малък номер при тегления жребий за номерация на партиите и коалициите;

4.6.7. ако в определения по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 МИР няма неудовлетворени с мандат остатъци, този МИР не участва повече в преразпределението и се преминава към т. 4.6.5;

4.6.8. в МИР, където е определен най-малкият остатък по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 се извършва преразпределение на допълнителните мандати по т. 4.5.10 и т. 4.5.11, като полученият мандат се отнема от притежаващата го партия или коалиция в този МИР, остатъкът й се занулява и не се използва в последващите изчисления, общият брой на мандатите по т. 4.5.14 за тази партия или коалиция се намалява с един и се дава мандат на партия или коалиция в същия МИР, която има най-голям следващ неудовлетворен с мандат остатък в този МИР; този остатък се маркира, а общият брой мандати в национален мащаб за тази партия или коалиция по т. 4.5.14 се увеличава с един; преминава се към т. 4.6.2;

4.6.9. окончателното разпределение на пропорционалните мандати на партиите и коалициите по т. 4.4.3 в многомандатните изборни райони е полученият краен резултат от изчислителните процедури по т. 4.5.12 и от т. 4.6.1 до т. 4.6.8.

V. Персонифициране на мандатите по кандидатски листи

5.1. Когато броят на мандатите за дадена партия или коалиция е по-голям от броя на кандидатите в кандидатската листа, се получават толкова мандата, колкото е броят на кандидатите в листата.

5.2. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция със спечелени Х мандата се определят според броя на получените валидни предпочитания (преференции) по чл. 278, ал. 4 и 5 и подреждането на кандидатите в листата.

5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

5.4. Когато няма кандидати по т. 5.3, подреждането в кандидатската листа се запазва.

5.5. Когато има кандидати по т. 5.3, те се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б.

5.6. Избрани са първите Х кандидати от списъците по т. 5.4 или т. 5.5.

5.7. Списъците по т. 5.4 или т. 5.5 се запазват при заместване в случай на прекъсване или прекратяване на мандата на избран кандидат.

VІ. Неуредени въпроси

6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна комисия приема решение.









Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница