Кодекс на рб, Обн. Дв, бр. 26 от
Изтегляне 34 Kb.
|
1 2
Preventsiya- Навигация на страницата:
- Основен състав
- Квалифицирани състави: Чл. 210. , ал. (1)
- Чл.211 от НК
- Чл. 212 от НК
- Чл. 212а от НК
- Чл.213 от НК
- Характеристика
|
ИЗМАМАТА Измамата е престъпление по Наказателния кодекс на РБ, Обн. - ДВ, бр. 26 от 02.04.1968 г., в сила от 01.05.1968 г., посл. изм. и доп., бр. 84 от 06.10.2023 г. Основен състав: чл. 209, ал.1 от НК: “Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама ....” (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.; изм., бр. 26 от 2010 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого, се наказва....” Квалифицирани състави: Чл. 210. , ал. (1) от НК в случаите, когато: 1. ако деецът се е представил за длъжностно лице1 или за лице, което действува по поръка на властта; 2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване; 3. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност; 4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи; 5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери. Чл.211 от НК, когато Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по чл. 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив () Чл. 212 от НК - особени случаи на квалифицирани измами, по алинеи, както следва: (1).Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои. (2).Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество. (3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава; (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив; (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай; Чл. 212а от НК: Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева. Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва. Чл.213 от НК: Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева. Извод: Видно е, че има голямо разнообразие в изпълнителните деяния. Характеристика на измамата от обективна и субективна страна: Съдебната практика е категорична, че класическата измама е престъпление с два предмета - измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения. Необходимо е да е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане. Изпълнителните деяния, които законодателно са ситуирани са няколко, сред които са възбуждането и поддържането на заблуждение. Според върховните съдии от значение за обективната страна е и поведението на измаменото лице, което извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществото, което като пряко следствие ще доведе и до осъществяване на съставомерния резултат, а именно - причиняване на имотна вреда. Българският съд изтъква, че от субективна страна класическата измама изисква наличието на пряк умисъл и особена користна цел. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. За субективната страна изводите следва да бъда изведени от обективните действия на подсъдимия по отношение на пострадалия към момента на извършване на деянията. Измамливите действия пък следва да бъдат извършени с цел имотна облага за дееца или друго лице, физическо или юридическо, т. е. целта е посочена като доминиращ психологичен елемент извън умисъла. За осъществяването на състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е достатъчно деянието да е извършено с посочената цел и имуществото да е напуснало патримониума на неговия собственик - фактическата власт над него да е преминала в дееца или друго лице. (Решение № 124 от 29.07.2019 г. по н. д. № 560 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. Отделение).За съставомерността на престъплението измама не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения (Решение № 120 от 28.10.2021 г. по н. д. № 378 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. Отделение). Известно е, че измамата е резултатно имуществено престъпление, свързана с неоснователно напускане, излизане на съответното имущество от патримониума на измамения пострадал или на друго лице. (Решение № 120 от 28.10.2021 г. по н. д. № 378 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. Отделение). Съдебната практика, а и доктрината приемат, че чрез сключването на договор е възможно да бъде осъществено престъплението измама (когато са изпълнени обективните и субективните му признаци). За да бъдат действията съставомерни следва да бъде установено, че към момента на сключване на договора един от съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го сключва именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да и причини имотна вреда. (Решение № 25 от 15.06.2016 г. по н. д. № 1602 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. Отделение). Измама е налице когато сключващият договора няма обективна възможност да го изпълни или да е установено, че макар и да и имал възможност за това, е към този момент е бил взел решение да не го изпълнява. Именно това намерение, което следва да съществува преди и по време на сключване на договора е и критерия, които отграничава гражданско-правната измама от класическото престъпление. Само и единствено в тези случаи е възможно и допустимо да бъде носена наказателна отговорност. В случаите когато договорът не е бил изпълнен по каквато и да е друга причина, но не и в резултат на изначална невъзможност или липса на намерение за това, следва извод, че престъплението не е осъществено от субективна страна. Изтегляне 34 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2