Кодекс обн. Дв бр. 30 от 11 Април 2006г., изм. Дв бр. 59 от 20 Юли 2007г., изм. Дв бр. 64 от 7 Август 2007г

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.

Чл. 40. (1) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.

(2) Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.

(3) Административният орган преценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството.

Чл. 41. (1) При и по повод висящо производство всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая.

(2) При и по повод висящо производство всяка страна може да иска чрез административния орган от неучастващи в производството граждани и организации да представят в тридневен срок от поискването заверени от тях копия от намиращи се в тези граждани и организации собствени или чужди документи, имащи значение за случая.

(3) Неучастващият гражданин или организация, които неоснователно не представят искания документ, отговарят пред страната за причинените й вреди.

Чл. 42. По искане на страна органът, водещ производството, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да я снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на правата и задълженията й. Удостоверението от органа, водещ производството, се издава в тридневен срок от датата на поискване, а удостоверението и документите, издавани от другите органи - в 5-дневен срок от датата на поискване.

Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи.

Чл. 44. (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин.

(2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.

(3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето.

(4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.

(5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения.

Чл. 45. (1) Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това.

(2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството.

Чл. 46. (1) Административният орган може да поиска от съответния териториален административен орган да призове лице, което има адрес, съответно седалище или адрес на управление в друга община, да даде сведения, обяснения, пояснения или да извърши други действия, свързани с текущото производство. Органът, пред който се развива производството, определя обстоятелствата, които са предмет на сведенията, обясненията, поясненията или действията, които трябва да бъдат извършени. В случай че в съответната община няма териториален административен орган със същата компетентност, административният орган може да се обърне към съответната община или кметство.

(2) При устното изслушване по ал. 1 се съставя протокол, който съдържа името на лицето, дало сведения, обяснения или пояснения, съществената за случая информация, подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и дата на съставяне.

(3) Административният орган може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава.

Чл. 47. (1) Призовката съдържа:

1. наименование и адрес на административния орган;

2. име, адрес, съответно седалище или адрес на управление, на призованото лице;

3. по кое производство, в какво качество лицето се призовава и за извършването на какви процесуални действия;

4. дали лицето трябва да се яви лично или може да бъде представлявано от пълномощник, или да даде сведения, обяснения или пояснения писмено;

5. срока, в който лицето следва да се яви, или ден, час и място на явяване на лицето или на неговия пълномощник;

6. правните последици при неявяване.

(2) На лице по чл. 44, ал. 3, което има адрес в друга община и се е явило лично по призовка извън случаите по чл. 46, ал. 1, се признават пътни и други разходи. Същите разходи се признават и при личното явяване на страна, когато производството е открито по искане на друга страна или по служебен път. Искането за признаване на разходите се отправя до органа, водещ производството, преди издаване на акта. Разходите се признават по нормативи, определени от министъра на финансите.

Чл. 48. (1) Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само:

1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен;

2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.

(2) Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество.

(3) Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон.

Чл. 49. (1) Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма.

(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.

(3) Административният орган, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и наличието на основание за отвод. Основанията за отвод на вещото лице са същите като при отвод на административен орган.

(4) Всички органи, граждани или организации, у които се намират материали, необходими за експертизата, осигуряват достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава.

(5) Вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.

Чл. 50. Вещото лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или липса на квалификация в съответната област или други основателни причини. То може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от даване на сведения от трето лице.

Чл. 51. (1) Вещото лице извършва експертизата в определения срок.

(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания вещото лице съставя писмено заключение.

(3) Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.

(4) Вещото лице представя на съответния орган писменото си заключение с преписи за страните и то се прилага към преписката по производството.

(5) Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.

(6) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът се мотивира в акта.

Чл. 52. (1) Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства.

(2) По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него.

Чл. 53. (1) Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган.

(2) Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни.

(3) Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна.

(4) Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него.

Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:

1. в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството;

2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството;

3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта;

4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон;

5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано;

6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.

(2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.

(3) При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.

(4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта.

(5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.

Чл. 55. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му.

(2) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Чл. 56. (1) Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2.

(3) За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните по реда за съобщаване на акта.

(4) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.

Чл. 57. (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.

(2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството.

(3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни.

(4) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции.

(5) Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.

(6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 - 5.

(7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни.

(8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.

Чл. 58. (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.

(2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.

(3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.

(4) Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони.

Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение.

(2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. адресат на акта;

4. фактически и правни основания за издаване на акта;

5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

6. разпореждане относно разноските;

7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

(3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.

Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

(2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта.

(3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.

(4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

(5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.

(6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението.

(7) Определението на съда подлежи на обжалване.

Чл. 61. (1) Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.

(2) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.

(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин.

Чл. 62. (1) Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

(2) Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

(3) Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

Чл. 63. Разпореждания по движение на производството се издават само в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Разпорежданията съдържат име и означение на длъжността на издаващия, дата на издаване и подпис.

Чл. 64. Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.

Раздел II. Общи административни актове

Чл. 65. Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

Чл. 66. (1) Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин.

(2) Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.

(3) Уведомяването по ал. 1 за проекти на общи административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър - вносител на акта.

Чл. 67. Организациите по чл. 66, ал. 1 могат да представляват заинтересованите лица в производството по издаване и обжалване на административния акт.

Чл. 68. Доколкото в специален закон не е установено друго, заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт.

Чл. 69. (1) Административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта:

1. писмени предложения и възражения;

2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта;

3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен;

4. обществено обсъждане.

(2) Административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.

Чл. 70. (1) Когато съществува вероятност административният акт да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, уредена в този раздел, трябва да бъде достъпна за заинтересованите лица в съответната държава при условията на взаимност.

(2) Административният орган осигурява при поискване на заинтересованите лица в съседната държава информацията по чл. 68.

(3) Уведомяването по чл. 66 се прави по същото време, когато се прави уведомяването и за българските граждани. То може да се направи пряко чрез всички подходящи средства, при условие че разпоредбите или практиката на връзките между двете държави го позволяват, или чрез съответните власти на съседната държава.

(4) Спогодбите за представителство, сключени между двете страни, се прилагат при представляването на заинтересованите лица - граждани на съседната държава.

(5) Заинтересованите лица от съседната държава могат да направят своите предложения и възражения пряко, по правилата на този раздел, или чрез властите на съседната държава.

(6) Административният орган може да осигури информацията по ал. 2 за заинтересованите лица от съседната държава на български език. Предложенията и възраженията могат да бъдат предоставяни и на чужд език.

(7) Заинтересованите лица от съседната държава се уведомяват за издаването на административния акт по реда на ал. 3.

(8) Възможностите за правна защита на заинтересованите лица от съседната държава и на българските граждани са едни и същи.

Чл. 71. Общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.

Чл. 72. (1) Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66.

(2) Ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта.

Чл. 73. Когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите или за управление при кризи, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.

Чл. 74. За неуредените в този раздел въпроси се прилага раздел I от тази глава.

Раздел III. Нормативни административни актове

Чл. 75. (1) Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.

(2) Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.

(3) Всеки нормативен административен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет.

(4) Във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване.

Чл. 76. (1) Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.

(2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля.

(3) Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.

Чл. 77. Компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.

Чл. 78. (1) Текстът на нормативния административен акт, както и приемането му по надлежния ред, се удостоверяват: