Кодекс за поведение на бизнес-организацията. Мениджърът и моралните стойности. Общоприета дистанция за бизнес-контакти в българската бизнес-среда
Изтегляне 161 Kb.
|
| I. У В О Д
Бизнес-етиката е нова изследователска област.Като част от приложната етика тя се формира след 80-те години на ХХ век.Нейното изследователско поле представлява пресечни точки на специфичните ценности в бизнеса и човешките морални ценности.Философията на бизнес-етиката е в преодоляване на тяхното противопоставяне, успешно синхронизиране и взаимно утвърждаване. Биснес-етиката е пространството на човешките измерения на бизнссферата.Тя е дължимото,цената на успеха, която трябва да плати за стопански проспиритет чрез повече отговорност, лоялност,конкретност,добронамереност и цивилизовани отношения. Обектът на биснес-етиката са взаимоотношенията,които се формират в деловата среда,в бизнеса,но този обект представлява интерес и за други науки. Бизнес-етиката анализира етичните аспекти на отношенията в бизнессферата.Има може би много хора,които смятат,че етиката има приложение само в техния личен живот,но няма място в институциите на бизнеса.Според тях бизнесът е бизнес,за да прави печалба и работещите хора в него, трябва да се занимават с производство,услуги и печалбата от тях,а не с морала. Всяка дейност и практика може да се анализира от позициите на инструменталния хуманния подход. Инструменталният подход оценява бизнеса от гледна точка на реализацията, на печалбата. Хуманитарният подход осмисля бизнеса като при него реализацията на целите е неотделима от ценностите и културата. Бизнес-етиката анализира бизнеса от гледна точка на хуманитарния подход.Моралът поставя хората в съответни позиции. Биснес-организацията регулира ,регламентираи санкционира поведението на своите членове, като те имат възможност да се съобразяват или не с предписанията на фирмената култура или с етичните правила на поведение на групата.Моралните норми разрешават или забраняват постъпки.Те имат принудителна функция. Нормата е предписание за постъпка,еднотипна за различни и понякога твърде сложни ситуации. Моралните норми са модели, образци на дължимото социално значимо поведение.Те внасят корекции в индивидуалните поведенчески актове в човешките отношения.Като регулиращ фактор моралните норми са естествен механизъм на вътрешната човешка самопринуда, духовен регулатор и саморегулатор на човешката дейност и поведение. Активното отношение на субекта към бизнес-общността,към конкретния факт дори, намира израс в оценката.Чрез нея, могат и се квалифицират,подреждат,степенуват,характеризират факти,събития,явления,ситуации или отношения в динамичната и сложна бизнес-среда. Моралът дава възможност за ценностна ориентация в сложната и противоречива бизнес-среда.Моралът е форма на обществено и индивидуално съзнание и поведение.Моралът е ценностно осмисляне на действителността Той обединява, сплотява, споява хората.Неговата специфична комуникативна роля е в приобщаването на човека към ценностно-ориентирано поведение,постигането на общност, съгласие и разбиране.Общуването, в частност моралното общуване се свжда до смисъла на понятието ,,разбиране,,Комуникативната роля на морала в бизнеса намира израз в толерантността и доверието,което се показва особено ярко чрез реторични уменич, умела организация на думите и адекватното им поднасяне. Моралът социализира човекът.Социализацията в широк смисъл е процес на усвояване и активно възпроизводство на социален опит, на отношения и взаимовръзки от страна на индивида.Биснес-организацията социализира членовете на персонала като задава определени ценности,правила на поведение и т.н.,чрез които ги приобщава, интегрира и обединява за постигане на целите. Съвременното обучение, образование и възпитание е призвано да подготви будещите участници в бизнес-средата, мениджъри, търговци, потребители и т.н. Един от основните критерии за тяхната бъдеща дейност е моралният. Той изисква знания за моралните стра-ни на бизнес-етиката и приложение на нейните принципи в практиката, както и познания по съвременните изисквания на бизнес-етиката.Проблемното пространство на етиката я приобщава към хуманитарното познание. Предметът на етиката е моралът. Етичното познание има ценностен и нормативен хапактер. Етиката е елемент на човешката култураи индикатор за степента на културата. Етиката има богато историческо минало. Нейният произход се свързва с различни култури на Древния свят- на индуската, китайската и гръцката цивилиза-ции. През епохата на Новото време етиката се оформя като знание на човека, Наука за вътрешната природа на човека, на неговите интереси и тяхното съгласуване, за неговата свобода и подчиненост за правата му в общество- то. През 19-век, етиката, като духовен ориентир на човешката личност за добро и извършване на добри дела, предлагаща общочовешки ценности и истини, започва да се ориентира и към по-конкретна проблематика. Този Интерес към практически решения на житейски казуси продължава и през 20-век. В средата на 50-те години на 20-век в САЩ започва да се развива т.н. приложна етика. В бизнес-пространството взаимодействат хора с раз-лични професии, където професионалното поведение може и трябва да се подлага на морална регулация. Това се постига чрез механизмите на про-фесионалната етика. Тя има за задача да формира и развива личността на професионалиста от гледна точка на професионално-моралните знания, необходими за изпълнение на неговите професионални задължения. Приложната бизнес-етика е система от взаимосвързани структури, кои-то след 60-те години на 20-век, непрекъснато се увеличават.Обособяват се многообразни типизирани области на приложната етика. Между тях са –екологична етика, биоетика, компютърна етика, професионална етика, бизнес-етика и др. Бизнес-етиката е етика, преосмислена върху практическа основа в условията на съвременния етап от расвитието на обществото. Изтегляне 161 Kb. Сподели с приятели:
|