Кодекс за социално осигуряване

(2) Контролни органи на Националния осигурителен институт са:

1. инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на На-

ционалния осигурителен институт;

2. лекарите - експерти по експертиза на временната неработоспособ- ност в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;

3. длъжностните лица, на които със заповед на управителя на Наци-

оналния осигурителен институт или на ръководителя на територи-

алното поделение е възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и по спазването на нормативните актове по държавното об- ществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на На- ционалния осигурителен институт.

рителен институт при изпълнение на служебните си задължения:

1. извършват проверки и ревизии във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт;

2. установяват административни нарушения на законодателството относно държавното обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на Националния осигурителен институт;

3. дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт;

4. могат да изискват от физическите и юридическите лица и техните поделения да декларират банковите си сметки в страната и в чуж- бина, както и да предоставят документи, свързани с трудовата и стопанската им дейност;

5. могат да изискват от органите на медицинската експертиза и лечеб- ните заведения да предоставят документи във връзка с медицин- ската експертиза на временната неработоспособност и подаване на данни в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12;

6. имат право на достъп до подлежащите на контрол работни поме-

щения и обекти.

(2) Физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт иска- ните от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигури- телното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.

(3) Управителят на Националния осигурителен институт издава инструк- ция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен ин- ститут.

(4) Контролните органи на Националния осигурителен институт задъл- жително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на държавното обществено осигуряване.

(5) Управителят на Националния осигурителен институт възлага ревизия в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председа- теля на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната па- лата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност.

(6) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдей- ствие на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на правомощията им.

(2) Служителите на Националния осигурителен институт са длъжни да пазят в тайна и да не използват за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им на съответната длъжност, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на договора им. Те- зи факти и обстоятелства могат да бъдат предоставени на орган на съдебната власт или на друг държавен орган при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт в съответствие с действащите нормативни актове.

1. за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от непра- вилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им;

2. (отм. ДВ, бр. 105 от 2005 г.);

3. (отм. ДВ, бр. 1 от 2002 г.);

4. (отм. ДВ, бр. 105 от 2005 г.);

5. (отм. ДВ, бр. 105 от 2006 г.).

(2) По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение.

(3) (доп., ДВ, бр. 98 от 2015 г.) За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръко- водството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурите- лен институт или друго длъжностно лице, определено от ръково- дителя на поделението, издава разпореждания. Разпорежданията се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дне- вен срок от връчването им.

(4) (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на посто- янния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното по- деление на Националния осигурителен институт, Интернет страни- цата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

(5) Сумите по разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез:

1. запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване;

2. изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжни-

ците и вземанията им към трети лица.

3. изпълнение върху суми, възстановени от орган на Националната агенция за приходите по запорирана сметка на длъжника.

4. (отм. ДВ, бр. 105 от 2006 г.)

(6) Запор по сметките на длъжниците на държавното обществено оси- гуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигу- рителен институт до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. Запорът, наложен по сметката на длъжника в банката, има действие по отно- шение на всичките й клонове. Запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката. В случай, че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за причините, поради които не е изпълнен запорът.

(7) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатените суми, до размера на задължението, заедно с лихвата по чл. 113 след пла- щането. Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управля- ващ съдружник, които са допуснали изплащането. Органите по ал.

3 издават разпореждания за събиране на сумите, като могат да на-

ложат и обезпечителни мерки.

(8) Органът, наложил запора, може с мотивирано решение да разреши определена част от постъпилите или постъпващите суми по сметка на длъжника да се оставят в негово разпореждане. Решението и от- казът за издаване на разрешение не подлежат на обжалване.

(9) Вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи се погасяват в следната после- дователност: главница, лихви и разноски. Забранява се цесията на вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи.

(10) Събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника и вземанията към трети лица се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на те- риториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(11) (отм. ДВ, бр. 104 от 2005 г.)

(12) (отм. ДВ, бр. 105 от 2005 г.)

(5) (изм., ДВ, бр. 99 от 2017 г.) Дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принуди- телно изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

(6) Споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Удръжки от паричните обезщетения,

помощите и пенсиите
Чл. 114а. (1) (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Върху паричните обезщетения и по- мощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задъл- жения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл.

114, ал. 5.

(2) (доп., ДВ, бр. 106 от 2013 г.) При определяне на дохода от пенсии, върху които се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или се извършват уд- ръжки за вземания на държавното обществено осигуряване, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5, се включват и добавките към нея с изключение на добавката за чужда помощ.

(3) (нова, ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Удръжките от пенсии за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания са в следните размери:

1. когато пенсионерът получава до 300,00 лв. месечно – една седма част;

2. когато пенсионерът получава от 300,01 до 400,00 лв. месечно - една шеста част;

3. когато пенсионерът получава от 400,01 до 500,00 лв. месечно - една пета част;

4. когато пенсионерът получава от 500,01 до 700,00 лв. месечно - една трета част;

5. когато пенсионерът получава над 700,01 лв. месечно – една втора част.

(4) (нова, ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Вземанията се събират в поредност: задъл- жения за издръжка, неоснователно изплатени суми за осигурителни плащания, други публични вземания и частни вземания.

1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъс- ването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника прекъсването на давността.

(2) Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 117.

(3) Давността се прекъсва:

1. с влизането в сила на разпореждането за установяване на взема-

нето;

3. с предприемане на действия по принудително изпълнение. (4) От прекъсването на давността започва да тече нова давност. (5) Давността спира да тече:

1. при обжалване - докато продължава спорът относно вземането;

2. когато е образувано друго административно или съдебно производ- ство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.

(2) Разсрочването се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на длъжника не са достатъчни за погасяване на задълже- нията му към фондовете на държавното обществено осигуряване, но след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще може да се издължи и да заплаща текущите задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване и другите публични задължения.

(3) За периода на разсрочването длъжникът дължи лихвата по чл. 113. (4) Разсрочване не се разрешава по отношение на търговец, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е откри-

то производство по несъстоятелност, както и след като бъде опре- делен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъж- ника и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;

2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;

3. погасителен план за разсрочване на задълженията;

4. отчет за приходите и разходите на длъжника за предходната отчет-

на финансова година;

5. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период;

6. справка за задълженията на осигурителя към датата на искането за разсрочване, която включва:

а) задължения към фондовете по държавното обществено осигурява- не, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенси- онно осигуряване;

б) задължения към персонала; в) други публични задължения; г) други задължения;

7. други документи по преценка на разсрочващия орган.

(6) Когато искането за разсрочване е направено от физическо лице, към него се прилага декларация за доходите му през последните 12 ме- сеца преди календарния месец, в който е направено искането.

(7) Решението за разсрочване се издава от:

1. (изм., ДВ, бр. 12 от 2015 г.) ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт - за задължения до 10 000 лв. за срок до една година, а за задължения на регистрирани земе- делски стопани и тютюнопроизводители за срок до две години;

2. (изм., ДВ, бр. 12 от 2015 г.) управителя на Националния осигурителен институт - за задължения от 10 000 до 100 000 лв. за срок до 3 го- дини, а за задължения на регистрирани земеделски стопани и тю- тюнопроизводители за срок до 5 години;

3. (изм., ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Надзорния съвет на Националния осигурите- лен институт - за задължения над 100 000 лв. за срок до 3 години, а за задължения на регистрирани земеделски стопани и тютюноп- роизводители за срок до 5 години.

(8) С разрешението се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в това число последиците от неспазването им.

(9) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземани-

ята на държавното обществено осигуряване.

(10) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.

(11) Отказът за разсрочване или отсрочване на задължения на регист- рираните земеделски стопани и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Глава осма

СПОРОВЕ
Обжалване по административен ред

Чл. 117. (1) Пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу:

1. (изм. ДВ, бр. 98 от 2016 г.) неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи;

2. разпореждания:

а) за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях;

б) за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекра-

тяване на обезщетенията за безработица;

в) за събиране на сумите по ревизионните актове за начет;

г) за признаване или непризнаване на злополуката за трудова;

д) за възстановяване на неоснователно получени плащания по дър-

жавното обществено осигуряване;

е) за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи;

ж) по чл. 40, ал. 4, чл. 54г, ал. 4 и чл. 114, ал. 3, 4 и 5.

3. задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал.

1, т. 3.

5. (нова, ДВ, бр. 98 от 2016 г.) съдържанието на документ, удостоверяващ осигурителен стаж и осигурителен доход, издаден от органите на Националния осигурителен институт.

(2) Жалбите по ал. 1 се подават в писмена форма в следните срокове:

1. срещу разпорежданията по т. 2, буква „а“ - в едномесечен срок от получаването им;

2. срещу разпорежданията по т. 2, букви „б“ - „ж“, задължителните предписания по т. 3, отказите по т. 4 и съдържанието на документ по т. 5 - в 14-дневен срок от получаването.

(3) (изм. ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в ед- номесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

(4) (изм. ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Разпорежданията, издадени от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2, могат да се обжалват пред управителя на Националния осигурителен институт в едномесечен срок, съответно за разпорежданията по чл. 98, ал. 2 – в 14-дневен срок от получа- ването им. Решението се изготвя в срока и по реда на ал. 3.

(5) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и иска-

нията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) (отм. ДВ, бр. 45 от 2002 г.)
Спиране на изпълнението
Чл. 117а. (1) Обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал.

1, т. 2 не спира изпълнението им.

(2) Изпълнението на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква “в” се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жал-

бата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение. (4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.
Обжалване по съдебен ред

Чл. 118. (1) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дне- вен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ по чл.

117, ал. 1, т. 5, както и решението на ръководителя на териториал- ното поделение на Националния осигурителен институт, с което се е произнесъл по оспорване съдържанието на такъв документ.

(2) Решението на управителя на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 4 може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Административния съд - град София. Жалбата се подава чрез управителя на Националния осигурителен институт, който в

7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. (3) Съдът разглежда делата по реда на Административнопроцесуал-

ния кодекс.
Спиране на изпълнението от съда

Чл. 118а. (1) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на управителя на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им.

(2) Изпълнението може да бъде спряно от административния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпо- режданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква “в”. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок.

(3) Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване.

Касационно обжалване

Чл. 119. Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Освобождаване от държавна такса
Чл. 120. (1) За делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса.

(2) При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за за- щита съразмерно на уважената част.