На първо място - книгата може и да е писана преди едно десетилетие, но продължава да е актуална. Всъщност е по-актуална от всякога,
защото това, което конвенционалната медицина понякога отчита като „прогрес“, от друга гледна точка може да се определи и като „продължаващ регрес“.
На второ място - тази книга не цели да настройва срещу себе си ортодоксалните лекари чрез дразнещи заяждания или нещо такова.
Точно обратното – тя може би ще е дори по-полезна за тях,
отколкото за болните, търсещи методи да си помогнат сами. Лечението и самолечението не трябва да се противопоставят, както често изтъква авторът в няколко от главите.
На трето място - осъвремених превода. И
преди си го харесвах,
но десетте изминали години и натрупания опит, вярвам, си казват думата в актуалната версия.
Четвъртият стимул да прочетете (отново) книгата е нейната достъпност. Ако медицинските и психологическите трудове на Рудолф
Щайнер, които са типични за „От Извора“, ви
идват прекомерно тежки,
именно „Когато тялото казва НЕ“ се явява чудесно балансирана творба
– на правилното място между материалистичната наука и по- сериозната езотерика.
И пето - това не е поредната книга за стреса и влиянието му върху здравето. Мнението ми е, че авторът
Габор Мате основателно роптае, когато незапознатите със съдържанието на творбата му по инерция я поставят на неправилния щанд. Книгата е по-скоро езотерична, макар да е писана от атеист и представител на обикновеното лекарско съсловие.
Няма да четете за личната илиродовата карма като причина за
описаните заболявания, но…
акомислите антропософски, докато четете, всъщност ще отчетете, че,макар и материалистично, се описват именно тези духовни факти!
