Когато тялото казва „НЕ“
: Стресът и емоционалният усет
Изтегляне 2.07 Mb. Pdf просмотр
|
| 3: Стресът и емоционалният усет Ханс Селие пише в „Стресът на живота“: „между одушевената и неодушевената материя и сред отделните същества съществува постоянно взаимодействие, което е започнало още в зората на живота“ [20] . Отношенията ни с другите хора – особено емоционалните – въздействат във всеки един миг върху биологичните ни функции по безбройни и едва осезаеми начини. Определящите фактори ще разгледаме по-нататък в книгата. Познаването на сложния баланс между нашите психологични процеси, емоции и физиология е решаващо за здравето ни. „Сигурно ще ви изненадам с това си признание – пише Селие. – Вие може би вярвате, че не е възможна връзка между функционирането на нашите клетки, например при възпаление, и поведението ни в ежедневието. Но аз мисля, че има такава връзка.“ [21] Въпреки изминалите шест десетилетия от издаването на забележителния труд на Селие и последвалите научни проучвания, влиянието на емоциите върху физиологичните процеси продължава да се подценява. Медицинският подход към здравето и болестите е все така ръководен от идеята, че тялото и разумът са отделни един от друг, а също и от външната среда, в която съществуват. Това погрешно схващане допълнително се утежнява от ограничената и прекалено опростена формулировка на стреса. Медиците обикновено го разглеждат като особено напрегнати, но изолирани събития – например внезапната загуба на работа, разтрогването на брак или смъртта на близък. Наистина, изброените примери са значими и докарват стрес на мнозина, но съществуват и хронични ежедневни дразнители, които могат да бъдат далеч по- коварни и да доведат до дълготрайни и вредни за организма последствия. Стресовете, които се зараждат в самите нас, си взимат дължимото, без това да ни изглежда като нещо необичайно. За привикналите към високи нива на вътрешен стрес още от най- ранно детство всъщност липсата му предизвиква безпокойство, скука или чувство за непълноценност. Ханс Селие е установил, че е възможно и пристрастяване към стресовите хормони като адреналина и кортизола. За такива хора стресът е нещо желано, а отсъствието му – мъчително. Когато някой се описва стресиран, той обикновено говори за нервната възбуда, причинена от напрегнати обстоятелства, най-често свързани със службата, семейството, приятелския кръг, финансовото или здравословното състояние. Но опънатите нерви не са определение за стреса, нито пък, ако трябва да сме изчерпателни, се усещат непременно в ситуации на стрес. Според нашето определение, стресът не е въпрос на субективно възприятие. Той е установима поредица от обективни физиологични процеси в тялото, включващи мозъка, хормоналната и имунната система, а също и някои органи. Както животните, така и хората могат да го изживяват, без да го осъзнават. Селие изтъква следното: „Стресът не е само нервно напрежение. Стресови процеси се наблюдават и при низшите животни, а също и при растенията, които нямат нервни системи… Освен това той може да се появи при пациенти под дълбока анестезия, които са в безсъзнание, а дори и при клетъчни култури, отглеждани извън тялото.“ [22] Също така действията му могат да бъдат доста активни и при лица, които не са под упойка, а напълно будни, но са в капана на несъзнателни емоции или не обръщат внимание на онова, което им нашепват телата им. Стресът може да се задейства, без да води до промени в поведението ни или без да имаме субективна осъзнатост за съществуването му. За това свидетелстват експериментите с животни и проучванията сред хора. Изтегляне 2.07 Mb. Сподели с приятели:
|