Благодаря ви, че сте с мен. А
сега ще ви помоля да обърнете внимание намига Не ви разбирам. Какво имате предвид, чуди се той. Имам предвид внимателно да се вгледате какво се случва точно в този момент, тук, в залата, докато стоите домен. Напълно безопасно е. Можели да го направим заедно Позволявате ли заедно да извършим процеса Обяснявам му, че това сигурно ще му разкрие много неща, някои от тях изумителни, но по никакъв начин не може да му навредят. Ако се съгласи, продължаваме. Ето част от реалния диалог седна участничка в семинар, която се беше почувствала леко отблъсната - по-скоро, подразнена - от моята енергия.
Аз: Сигурна ли стече искате да продължим с процеса
Участничката: Да, сигурна съм.
Аз: Абсолютно сигурна
Участничката: Да, абсолютно съм сигурна.
Аз: И няма дами се ядосате каквото ида стане, стига да не ви наранявам
Участничката: Не, няма дави се ядосам. Не повече, отколкото съм ви ядосана в момента. (Залата се смее.)
Аз: Чудесно. Докато ви говоря за процеса, искам, да разберете, че няма да стане нищо, което. АААААААААААААРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР!
Изревах правов лицето ѝ. Изревах силно, надве педи от нея. Дорина по-малко. Наврях се във физиономията ѝ и изкрещях нещо - не дума, просто пронизителен звук. Тя, естествено, отскочи назад като блъсната, а очите ѝ се напълниха със сълзи. Внимателно попитах Какво стана току-що?“ Тя ме погледна, сякаш бях извънземно. Продължаваше леко да хлипа ида трепери. Повторих Обърнете внимание намига. Какво стана току-що тук
- Вие ме изплашихте.
- Не, не, вие се изплашихте. Аз какво направих Вие изплашихте себе си, а какво направих аз?
- Вие извикахте. Приближихте се домен и изкрещяхте в лицето ми.
- Добре, а това какви изглежда Какво точно стана Какво виждате, че е станало, не какво умът ви казва, че е станало Какво наблюдавате, не какво
си представихте
- Нищо не съм си представяла Вие направихте крачка към мени изревахте в лицето ми Изплашихте ме до смърт
- Не, аз не ви изплаших. Вие сама се изплашихте. Опасността беше Изкривена действителност. А каква беше
Наблюдаемата действителност - Не разбирам накъде биете. Не знам какво искате да кажете.
- Какво
видяхте? Какво наблюдавахте
- Силен глас, звук, който ме блъсна в ушите.
- Много добре. И още
- Почувствах дъхави. Бяхте толкова близо, че можех да усетя дъхави- Чудесно. Приближаваме се. Аз докоснах ли ви Не.
- Причиних ли ви физическа болка Не.
- Значи чухте силен шуми почувствахте дъх пред лицето си. Това ли стана Да.
- И Защо това да е страшно Стреснах вино нищо повече. Когато чуете гръмотевица, пак се стряскате, но след първоначалната реакция, откриватели нещо травмиращо?
- Виене разбирате. Изплашихте ме до смърт.
- Но вие се разплакахте. Избухнахте в сълзи.
- Да
Защото ме изплашихте до смърт - Не, защото
вие изплашихте сама себе си. Но нека не спорим затова. Дави попитам друго. Случвало ли ви сее да се стреснете от гръмотевица, например посред нощ
- Да, разбира се. На кого не сее случвало
- Чудесно. И тогава ли избухнахте в сълзи
Сподели с приятели: