Когато всичко се променя, промени всичко



Pdf просмотр
страница68/76
Дата18.02.2024
Размер1.49 Mb.
#120353
1   ...   64   65   66   67   68   69   70   71   ...   76
Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко - Нийл Доналд Уолш - 4eti.me 16427914721 4
НА УНИВЕРСАЛНО НИВО: Животът е процесът, чрез който Бог
изразява Бога, преживява Бога и разширява Бога.
НА ИНДИВИДУАЛНО НИВО: Задачата на Живота е дави предостави пряко преживяване на това, което сте вие в действителност, а след това дави даде възможност да преминете към следващата форма на изразяване. Казано просто, целта на живота е да познае живота ида изрази повече живот чрез процеса на самия живот, проявен посредством всички индивидуализации на живота, в конкретния случай посредством Вас.


185

Животът постига своята цел чрез процеса, наречен Промяна.
С други думи, Животът (Бог) непрекъснато се променя, за да може постоянно да създава, пресъздава и разширява Себе Си. Много хора по света смятат, че Бог е причина на Промяната, защото Той е причина на всичко. Но така ли е наистина Имали изобщо Бог (в смисъл на Върховно Битие, което съществува извън и отделно от нас, който да иска или да може да го направи И ако има, защо Бог би искал да осъществи една, а не друга Промяна Защо Бог би направил това, а неонова защо би предпочел един човек пред друг Какви биха били критериите на Бога Да, има хора, които вярват, че Бог дърпа конците със съображения, известни единствено на Него, и по презумпция на тези, които следват Праведната Религия (независимо коя религия наричат така в съответния случай. Имали нещо вярно във всичко това Съществували Бог, който дърпа конците Или животът е самоуправляващ се процес Ина двата въпроса отговорът е отрицателен. Няма Бог в смисъла на отделно, Върховно Битие, което дърпа конците, но и животът не е напълно самоуправляващ се процес. Чудото на живота се състои в това, че той е величаво приключение и сладко пътуване, но знам, че на много хора не им изглежда така. Когато виждам страданията на другите, силно се изкушавам да се откажа от идеята си за чудото на живота, за добронамерената вселена и за дружелюбния Бог. Говорихме вече затова, а и друг път нерядко съм отговарял на тази главоблъсканица. Има обаче случаи, когато умът ми се обърква и сърцето ми натежава, и само душата ми остава в покой сред теглата, които сполетяват живота на другите, ако не и моя собствен. Защо са тези мъки, питам аз, макар да знам отговора. Защо са тези трагедии А Единствената Душа ми отвръща
Отново щети кажа, мое мило, грижовно,
състрадателно дете, чене знаеш и не можеш да знаеш
„мисията на душата, която е била дадена - и приета - от


186
друга благословена Индивидуализация на Бога. Но нима
можеш да неми повярваш, когато ти казвам, че никой
Аспект на Божествеността не може да бъде жертва или
да пострадана нивото на душата Знам, че на човешко
ниво съществува болка и жертвеност. Ноти казвам
външното проявление е част от вътрешното пътуване на
всяко битие, но това не може да бъде докрай обяснено и
разбрано на човешки език поради ограниченията на
човешката перспектива. Тази перспектива обаче може да
се промени. И това ще стане. Целият човешки род има
нужда от още един Носител на Промяната, която ще
Промени Всичко.
Единствената Душа ме вдъхнови да напиша и това
Да видим дали мога дати помогна поне малко да прозреш
в една далеч по-висша и сложна истина. Случвало ли ти сее
някога да направиш - за себе си или за друг човек, или за кауза
- нещо, което си смятал, че по някакъв начин ти вреди, но
въпреки това си го направил за по-голямото благо
Помислих затова. Припомних си случаи, когато съм правил неща, които ми сее струвало, че ме нараняват, нов дългосрочен план са се оказвали за мое собствено добро. Списъкът не беше кратък. После се замислих за нещата, които съм правил задругите и които по никакъв начин не са били полезни за мен самия, а дори по някакъв начин са ме ощетявали, но въпреки това съм ги правил, защото съм обичал даден човек или съм държал на някаква идея. И този списък си го биваше. Сега Единствената душа ме вдъхнови да се запитам
Започваш ли да разбираш, че е възможно и други души да
правят същото Не мислиш личете могат да правят това
като част отпътуването на душата си - за да напреднат
по пътя на своята еволюция. или за да помогнат за
еволюцията на другите

Трябваше да призная, че изведнъж разбрах всичко много по-добре. В ума си сякаш видях филм. Представих си как моята душа общува с друга душа. Във видението си вървях по тротоара в някакъв гради срещнах бездомна жена, облегната на една стена - цялата в дрипи, с мазна, немита от седмици коса, издаваща. хм. интересна миризма. поради липсата на по-добър епитет. Когато минавах покрай нея, тя се протегна към мен с пластмасова чаша в ръка. Дали нямаш дребни, измърмори жената. Тази жена стои там шест дни от седмицата, помислих си аз. Добро препитание си е намерила. Защо ѝ е да си търси работа, ако може да изкара, Бог знае колко, пари с просия Подминах, без дори да я погледна. но после се обърнах и се приближих.
- Кажи ми - попитах я, - защо не си намериш работа като всички останали, вместо да стоиш тук ида молиш хората запари- Ако го бях направила - отвърна тя, - кой щеше да застане тук, за дати помогне да видиш кой си всъщност
Бях смаян от отговора.
Занемях. Сега ви каня и вие да замълчите. Помислете за думите на тази жена. Какви се струват Какво ви подсказва интуицията Обърнете им внимание, докато се готвите да преминете към последната глава от нашата книга. Докато се готвите за Последната промяна.




188
„Покажи ми се,
казах отново на Бога.
И ето какво се случи

Заченах Светлина.
Очите ми бяха и изгреви заник.
Като лунички блестяха звездите
и огряваха лицето ми.
Едната ми устна другата целуна,
ушите ми чуваха океана на живота да шуми.
Между очите ми се въртеше синьо колело,
между пръстите на стъпалата ми - жълти полета.
Ръцете ми бяха жилави дървета, косата ми –
пръсти на Любовник.

Прошепнах тогава
„Защо ме направи такава
И ето какво ми беше отвърнато
„Защото не знаех името ти досега
и не бях Те чувал да го пееш.
Не бях виждал Вселената с Такива очи,
не бях се смял Така, не бях вървял по пътя на Тия сълзи.

Защото не познавах Този екстаз,
не бях достигал Такава висина,
не бях преживявал всеки нюанс на Невинността,
с която създаваш своите болки.

Не знаех как Сърцето може да порасне
толкова голямо или да се разбие
толкова лесно,
или да Обича
толкова безразсъдно. “

„Безразсъдно“,
Ем Клер, 2008


189




Сподели с приятели:
1   ...   64   65   66   67   68   69   70   71   ...   76




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница