Когато всичко се променя, промени всичко

представа кой съм и какво правя тук, нито имах идея какъв е смисълът на живота или защо е такъв, какъвто е. Него разбирах този живот, не бях съгласени него исках такъв. Но неми харесваше и мисълта да го изгубя. Всъщност имаше моменти, когато тази перспектива ме блазнеше. Сега съм щастлив, че устоях на изкушението да сложа крайна най-великолепното преживяване, което може да има душата. Колебаех се и се олюляваха пътят мине бе никак гладък. Но се справих. И благодаря на Бога затова) Започнах да се надявам, че някъде ще намеря отговорна всичко това, ще открия причина и смисъл. Мислех, че просто има нещо, което не проумявам, и което би променило всичко. След разговорите мис Бога разбрах, че никога няма да открия това нещо в Предходните данни на ума си. Знаех, че трябва да установя връзка с по- голям източник. Знаех, че трябва да започна редовно да общувам с душата си. Направих го по свой начин. Вече ви казах, че имане само един начин за медитация. Техниката, която ви описах, е чудесен начин за смълчаване на ума и свързване с душата. Но тя не е единственият и непременно най-добрият за всички начин. Има много хора, които се затрудняват да седят в безмълвна медитация. На някои им се струва, че изкуството на медитацията е непостижимо за тях. Точно така се чувствах дълго време и аз, защото по природа съм нетърпелив човек и този вид медитация ми изглеждаше непоносим. Тогава някой ме запозна с Медитацията с ходене и изцяло промени представата миза медитация. Ето че и аз можех да я правя. Първото нещо, което стана, след като научих за Медитацията с ходене, беше, че представата миза медитацията напълно изчезна, за да бъде заменена от нова, поясна и поточна картина на случващото се. За мен медитацията винаги е означавала пречистване на ума от всичко, така чеда може да остане пространство за пустотата и за съзнанието на „нищотата на Всичко, или нещо такова. Мислех си, че от мен се очаква да изпразня ума си да седна наедно място, да затворя очи ида не мисля за нищо. От това полудявах, защото умът ми просто не може да се изключи Той постоянно мислили, мисли за нещо. Хич не ме биваше да седя с кръстосани крака и затворени очи, концентриран върху Нищото. Чувствах се потиснати почти никога не медитирах, но завиждах на всички, които твърдяха, че го правят (макар тайно да се чудех

дали наистина го правят или просто изпълняват определени движения, без да правят нещо повече от мен. Тогава в живота ми се появи учители ми каза, че имам напълно погрешна представа за медитацията. В медитацията, обясними тя, не била важна пустотата, а фокусирането. Вместо да се опитвам да стоя неподвижно ида не мисля за нищо, тя ми предложи да медитирам, докато вървя и се движа, фокусирайки се върху конкретни неща, върху които попада погледът ми. Представи си стрък трева - каза ми тя. - Мисли за него. Гледай го отблизо. Съзерцавай го целенасочено. Обърни внимание на всеки негов аспект. На какво ти прилича Какви са отличителните му белези Какъв е на усещане Как ухае Какъв е размерът му спрямо теб Внимателно го разгледай. Какво ти казва той за Живота

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: