Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
Нищо не се променя към лошо
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
- Навигация на страницата:
- .да не съдим по привидностите.
| Нищо не се променя към лошо.
Всичко се променя само към добро. Това е много сериозно твърдение и аз разбирам, че ви е трудно да го повярвате. Но е вярно. Нека се отдалечим малко от тази грандиозна идея и да потърсим нейните основания във физиката. Да, правилно ме чухте: именно във физиката. Казах, че умът е механизъм. Сега ще кажа, че същото важи и за живота. Животът като цяло е механизъм и подобно на всички механизми, работи с енергия. За разлика от повечето механизми обаче, животът е енергията, с която работи. Тоест, той се храни сам със себе си. И така, звездите колабират и цели звездни системи изчезват в черни дупки; земетресения и урагани опустошават земята; големите риби поглъщат малките; хората се раждат, живеят и умират - пръст при пръстта, прах при прахта. Ho енергията им не изчезва, а само променя формата си. Енергията никога не се губи; само се трансформира. Именно чрез преобразуване на енергията се получава светлината. Чрез преобразуване на енергията се получава топлината. Чрез преобразуване на енергията се получава електричеството. Чрез преобразуване на енергията се получава гравитацията. Чрез преобразуване на енергията се получава всичко, включително самият Живот. Енергията въздейства сама върху себе си. Трансформацията на енергията произвежда формираща се енергия. Енергията вечно се преобразува в нещо, което не е била преди. Така животът вдъхва живот на самия Живот. Казано по-просто, това е промяната. Да, пак тази думичка... промяна. Това е животът. Животът поддържа живота чрез процеса на самия живот, в който се променя стотици пъти само за миг, милион милиони пъти в секунда, милиард милиони пъти в минута, и повече пъти, отколкото самото Време може да преброи, откакто е започнало броенето. Промяната към по-лошо буквално е невъзможна в това изражение на енергията, което наричаме Живот. Причината е, че самият Живот може да се променя само в една посока: тази, която изискват еволюцията, разширяването, развитието. Нещата могат да се променят само към добро, само да се усъвършенстват, защото усъвършенстването е единствената Същност на Бога. Казано по друг начин, Бог няма намерение сам да се унищожава. Животът е способът на Бога да докаже Себе Си на Себе Си. А процесът, чрез който това се осъществява, наричаме Усъвършенстване. Почакайте малко! Кой изобщо казва, че има Бог? Аз го казвам. Но не използвам думата „Бог“ в смисъла, в който много други хора я разбират. За мен тя не означава огромно свръхсъщество, съществуващо някъде в космоса, притежаващо собствени склонности, нужди и желания, фрустрации и емоции, сходни с тези на хората. Не говоря за Божественото битие със свои нужди, които трябва да бъдат задоволени, със свой характер и решимост да накаже непокорните, вероятно с пенис, вероятно със светла кожа, вероятно без жена, но с Един Син. Не това е Бог, за когото говоря, когато използвам тази дума. Аз говоря за Източника на Върховния разум, проявен като Чиста енергия, която наричаме Живот. Говоря за Най-голямото проявление на една Система, която Възпроизвежда Себе Си във все По-малки и Малки Варианти Посредством Процеса, който Дава Енергия на Самата Система, за да Съществува и да се Разширява. Говоря за най-голямата съществуваща недиференцирана клетка, от която произлиза животът във всички негови форми. В моите представи и опит думите „Бог“ и „Живот“ са взаимозаменяеми, а константата в това уравнение е еволюцията. Тя е вечната и задължителна характеристика на Живота; нескончаемото приспособяване и изменение на Всичко Съществуващо. Измененията и приспособяванията не могат по никакъв начин да стесняват Живота, а само да го разширяват; не могат да го намаляват, а само да го усилват. Животът постоянно еволюира към все по-високи нива на сложност. Той не може да се разруши, дори да иска. Неспособен е на това. Вярно, че може да изглежда така, сякаш се руши. Понякога ни се струва, че промените не са „за добро“. Но всъщност промяната може да бъде само за добро; в противен случай изобщо не би възникнала. Това е известно на всички духовни учители. Затова те ни учат, всеки по своя начин... ...да не съдим по привидностите. Животът е вечно функционален, Приспособим и Устойчив. Това са Основните принципи на Живота и те не могат да бъдат нарушени по никакъв начин; иначе Животът би престанал да съществува. Всичко това става значително по-разбираемо чрез простото заменяне на думата „Бог“ с „Живот“. Изведнъж всичко се изяснява. Бог е вечно Функционален, Приспособим и Устойчив. Това са Основните принципи на Бога и те не могат да бъдат нарушени по никакъв начин; иначе Той би престанал да съществува. Когато човешките същества възприемат това изключително схващане, те ще видят процеса на промяната такъв, какъвто е: върховно проявление на Самата Божественост, поддържаща Себе Си чрез приспособявания, които я правят вечно великолепна. Промяната е заявление на намерението на Живота да продължава. Промяната е фундаменталният импулс на самия Живот. Искам още веднъж да ви кажа, че много хора не гледат така на нещата. Иначе щяха да се подчинят на повелята на Христос и да „не се боят“. Но онези „с малко вяра“ все пак се боят. Това именно е накарало и Франклин Рузвелт да каже: „Няма от какво да се страхуваме, освен от самия страх“. Ще направя още една крачка напред. Ще кажа, че... Няма какво да променим, освен самата Промяна. Днес се събудих пo-тиха от Бога и протегнах своя Аз към небето, за да докосна небесните тела с Божието Тяло. Цяла нощ звездата на Слънцето очакваше очите ми. Сега те са в Нея. Тя изгрява, Божествена като всяка сирена, всяка муза, Всяко Божие Тяло. Дори Океан се люлее и поклаща, очаквайки аз да се събудя и даже Луната, и даже Небето, дори Тишината. Дори Тишината чака гласът ми да се пробуди, за да целуне нежно Нейното тяло от звуци Отново в Божието Тяло. „Божието тяло“, Ем Клер, 2009 Глава 18
|